Баща ми подаде донос срещу мен: истории на руснаци, които осъждат войната в Украйна
" В момента доста хора просто губят разсъдъка си "
Кирил, 32 години, систематичен анализатор от Москва:
Когато стартира така наречен " специфична интервенция ", бях просто ужасяващ и начаса започнах да обявявам антивоенни мнения. Един от моите родственици, който обожава Путин, реагира незабавно. Засипваше ме с всевъзможни пропагандни видеоклипове, беше просто отвратително.
Отначало се пробвах да не му обръщам внимание, след това започнах да диспутирам с него, само че най-после просто стопирах да му обръщам внимание. Един ден полицията почука на вратата ми. Казаха, че против мен имало сигнал и ме помолиха да дойда с тях. В сектора ми демонстрираха скрийншоти от моя профил в Instagram, както и кореспонденцията ми с въпросния родственик. Обясниха ми, че това надалеч не е първият случай, в който хора подават сигнали против свои родственици поради позицията им срещу войната.
Не ме огорчи толкоз доносът, колкото това, че хората явно въобще не желаят да изслушат непознатото мнение. В момента мнозина просто губят разсъдъка си, само че би трябвало да намерим сили да им извиним, а не да ставаме като тях. Мислех да напусна Русия още преди войната, само че не мога да изоставя фамилията си. А и някъде надълбоко в мен е прикрито желанието да остана в Русия - това е една прелестна страна, само че не и при този режим.
" Баща ми подаде донос против мен, тъй като съм срещу войната "
Анна, 21 години, студентка от Москва:
На 10 април вуйна ми се свърза с мен и ми сподели, че полицията е пристигнала у нас и желае да приказва с мен. Даде ми телефона, а служителят на реда ми сподели, че личният ми татко е подал сигнал против мен, тъй като съм писалa антивоенни мнения, дискредитирала съм съветската войска и съм призовавала към ликвидиране на руснаци. Да, писала съм мнения, само че в тях несъмнено нямаше такива апели. Полицаят сподели, че би трябвало да отида в сектора. Иначе те щели да ме намерят. В последна сметка ме пуснаха, откакто подписах обяснително писмо.
Израснала съм при баба ми и вуйна ми, само че постоянно навестявам татко ми. През 2014 година гледахме дружно Олимпийските игри и апропо обсъждахме и Украйна и Майдана. Тогава към този момент бях в съпротива, спорех с него, а той се присмиваше на възгледите ми. Никога не съм имала огромни упования към татко си, тъй че този случай не ме огорчи изключително.
Води се война, случват се ужасни неща и хората явно не желаят или не могат да ги одобряват, мъчно им е. Някой ден бих желала да напусна страната, само че сега нямам средствата за това. В момента е доста значимо да си деликатен, в това число във връзка с роднините си - тъй като се оказва, че даже те може да те рапортуват в полицията.
" Не желая детето ми да върви на учебно заведение в Русия "
Ксения, 30 години, някогашна учителка от Ростов на Дон:
Живея на 16-ия етаж и още на 28 февруари нарисувах две флагове на балкона си: съветско и украинско. След това започнах да разлепвам листовки с надпис " Не на войната " във входа и в асансьора. Два дни по-късно полицията пристигна. Казаха, че са получили позвъняване от съседи, които съобщили за знамената и споделили, че съм терористка. Накараха ме да пиша пояснения и това беше всичко.
Докато бях на работа в учебно заведение, полицията пристигна още веднъж. Отведоха ме в сектора, където ме разпитаха. Домоуправителката се оплакала от мен и пратила в полицията фотоси от асансьора. Получих предизвестие и се върнах в учебно заведение, където обаче ми споделиха да напиша молбата си за овакантяване, тъй като в противоположен случай щели да ме уволнят, а това щяло да бъде още по-лошо за мен. Директорът ми сподели, че щом съм толкоз срещу страната, не трябва да работя за нея, а учебното заведение е точно държавна институция. Оттогава не съм работила, пребивавам от обществени помощи.
Вече съм доста по-предпазлива, пробвам се да мълча. Но не желая да пребивавам повече в Русия и не желая детето ми да върви тук на учебно заведение. Много съм объркана, нямам никакви спестявания и просто не знам какво да върша.
" Определено знам по какъв начин наподобяват неприятните хора "
Антон, 36 години, предприемач, някогашен деятел от щаба на Навални в Краснодар:
Аз съм последовател на мирните решения на проблемите и отдавнашен съперник на настоящия режим в Русия. Но сега не съм изключително деен в политически проект. Преди към месец написах във VKontakte, че съм срещу войната. Нейните пламенни поддръжници незабавно ме изтриха или пък най-малкото показаха противоречие с моята позиция. В един общ чат един от приятелите ми сподели, че бил афектиран и пишел недоволство.
Преди няколко дни полицията ме предложения на разпит. Отидох с юриста си, с цел да дам пояснения за тази обява. Когато ме попитаха за фразата, в която споделям, че съм срещу войната, аз прецизирах, че съм срещу всяка война. Полицаите схващат обстановката, само че работят много невъзмутимо - главното за тях е да съберат материал и да ме накарат да кажа няколко думи. Вместо да залавя убийци, служителят на реда е ангажиран с онлайн постинги.
Не виждам нищо ужасно в това да ме ревизират. Страшно е обаче, че човек може да напише политически донос за нечии думи. Странни времена като сегашните са тестване за човешката персона. Не споделям, че съм добър човек, само че несъмнено знам по какъв начин наподобяват неприятните хора.
" Чувствам се доста подтиснат "
Арсений, 25 години, инженер от Калуга, губи работата си, когато " Сименс " се изтегля от Русия:
Когато войната стартира, влязох в много нападателен спор с някои от сътрудниците ми. Единият заплаши да ме рапортува. Няколко дни по-късно при мен пристигнаха униформени и ми споделиха, че би трябвало да дам показания.
Бях малко обезпокоен, тъй като знам в каква страна живеем. Разчистих всичките си устройства и профили в обществените медии и се оадих се на един прочут, който е добър юрист. Притискаха ме да обясня за какво считам, че " специфичната интервенция " е неприятна. Разминах се единствено с предизвестие. След това стопирах да поддържам връзка с въпросния сътрудник.
Вторият сходен случай се случи на едно стрелбище. Занимавам се със спортна пукотевица, имам позволение за оръжие. Бяхме с другари, които иронично обсъждаха триумфите на съветската войска, само че там упражняваха офицери от Росгвардия, които ни гледаха доста неприятно. Няколко дни по-късно пристигнаха със заповед за конфискация на оръжието ми.
Сега не приказвам намерено, изтрих съвсем всичките си профили в обществените мрежи и започнах да прецеждам информацията. Чувствам се доста подтиснат, само че се пробвам да остана оптимист.
Имената на всички събеседници са изменени от съображения за сигурност.
Автор: Ирина Чевтаева
Кирил, 32 години, систематичен анализатор от Москва:
Когато стартира така наречен " специфична интервенция ", бях просто ужасяващ и начаса започнах да обявявам антивоенни мнения. Един от моите родственици, който обожава Путин, реагира незабавно. Засипваше ме с всевъзможни пропагандни видеоклипове, беше просто отвратително.
Отначало се пробвах да не му обръщам внимание, след това започнах да диспутирам с него, само че най-после просто стопирах да му обръщам внимание. Един ден полицията почука на вратата ми. Казаха, че против мен имало сигнал и ме помолиха да дойда с тях. В сектора ми демонстрираха скрийншоти от моя профил в Instagram, както и кореспонденцията ми с въпросния родственик. Обясниха ми, че това надалеч не е първият случай, в който хора подават сигнали против свои родственици поради позицията им срещу войната.
Не ме огорчи толкоз доносът, колкото това, че хората явно въобще не желаят да изслушат непознатото мнение. В момента мнозина просто губят разсъдъка си, само че би трябвало да намерим сили да им извиним, а не да ставаме като тях. Мислех да напусна Русия още преди войната, само че не мога да изоставя фамилията си. А и някъде надълбоко в мен е прикрито желанието да остана в Русия - това е една прелестна страна, само че не и при този режим.
" Баща ми подаде донос против мен, тъй като съм срещу войната "
Анна, 21 години, студентка от Москва:
На 10 април вуйна ми се свърза с мен и ми сподели, че полицията е пристигнала у нас и желае да приказва с мен. Даде ми телефона, а служителят на реда ми сподели, че личният ми татко е подал сигнал против мен, тъй като съм писалa антивоенни мнения, дискредитирала съм съветската войска и съм призовавала към ликвидиране на руснаци. Да, писала съм мнения, само че в тях несъмнено нямаше такива апели. Полицаят сподели, че би трябвало да отида в сектора. Иначе те щели да ме намерят. В последна сметка ме пуснаха, откакто подписах обяснително писмо.
Израснала съм при баба ми и вуйна ми, само че постоянно навестявам татко ми. През 2014 година гледахме дружно Олимпийските игри и апропо обсъждахме и Украйна и Майдана. Тогава към този момент бях в съпротива, спорех с него, а той се присмиваше на възгледите ми. Никога не съм имала огромни упования към татко си, тъй че този случай не ме огорчи изключително.
Води се война, случват се ужасни неща и хората явно не желаят или не могат да ги одобряват, мъчно им е. Някой ден бих желала да напусна страната, само че сега нямам средствата за това. В момента е доста значимо да си деликатен, в това число във връзка с роднините си - тъй като се оказва, че даже те може да те рапортуват в полицията.
" Не желая детето ми да върви на учебно заведение в Русия "
Ксения, 30 години, някогашна учителка от Ростов на Дон:
Живея на 16-ия етаж и още на 28 февруари нарисувах две флагове на балкона си: съветско и украинско. След това започнах да разлепвам листовки с надпис " Не на войната " във входа и в асансьора. Два дни по-късно полицията пристигна. Казаха, че са получили позвъняване от съседи, които съобщили за знамената и споделили, че съм терористка. Накараха ме да пиша пояснения и това беше всичко.
Докато бях на работа в учебно заведение, полицията пристигна още веднъж. Отведоха ме в сектора, където ме разпитаха. Домоуправителката се оплакала от мен и пратила в полицията фотоси от асансьора. Получих предизвестие и се върнах в учебно заведение, където обаче ми споделиха да напиша молбата си за овакантяване, тъй като в противоположен случай щели да ме уволнят, а това щяло да бъде още по-лошо за мен. Директорът ми сподели, че щом съм толкоз срещу страната, не трябва да работя за нея, а учебното заведение е точно държавна институция. Оттогава не съм работила, пребивавам от обществени помощи.
Вече съм доста по-предпазлива, пробвам се да мълча. Но не желая да пребивавам повече в Русия и не желая детето ми да върви тук на учебно заведение. Много съм объркана, нямам никакви спестявания и просто не знам какво да върша.
" Определено знам по какъв начин наподобяват неприятните хора "
Антон, 36 години, предприемач, някогашен деятел от щаба на Навални в Краснодар:
Аз съм последовател на мирните решения на проблемите и отдавнашен съперник на настоящия режим в Русия. Но сега не съм изключително деен в политически проект. Преди към месец написах във VKontakte, че съм срещу войната. Нейните пламенни поддръжници незабавно ме изтриха или пък най-малкото показаха противоречие с моята позиция. В един общ чат един от приятелите ми сподели, че бил афектиран и пишел недоволство.
Преди няколко дни полицията ме предложения на разпит. Отидох с юриста си, с цел да дам пояснения за тази обява. Когато ме попитаха за фразата, в която споделям, че съм срещу войната, аз прецизирах, че съм срещу всяка война. Полицаите схващат обстановката, само че работят много невъзмутимо - главното за тях е да съберат материал и да ме накарат да кажа няколко думи. Вместо да залавя убийци, служителят на реда е ангажиран с онлайн постинги.
Не виждам нищо ужасно в това да ме ревизират. Страшно е обаче, че човек може да напише политически донос за нечии думи. Странни времена като сегашните са тестване за човешката персона. Не споделям, че съм добър човек, само че несъмнено знам по какъв начин наподобяват неприятните хора.
" Чувствам се доста подтиснат "
Арсений, 25 години, инженер от Калуга, губи работата си, когато " Сименс " се изтегля от Русия:
Когато войната стартира, влязох в много нападателен спор с някои от сътрудниците ми. Единият заплаши да ме рапортува. Няколко дни по-късно при мен пристигнаха униформени и ми споделиха, че би трябвало да дам показания.
Бях малко обезпокоен, тъй като знам в каква страна живеем. Разчистих всичките си устройства и профили в обществените медии и се оадих се на един прочут, който е добър юрист. Притискаха ме да обясня за какво считам, че " специфичната интервенция " е неприятна. Разминах се единствено с предизвестие. След това стопирах да поддържам връзка с въпросния сътрудник.
Вторият сходен случай се случи на едно стрелбище. Занимавам се със спортна пукотевица, имам позволение за оръжие. Бяхме с другари, които иронично обсъждаха триумфите на съветската войска, само че там упражняваха офицери от Росгвардия, които ни гледаха доста неприятно. Няколко дни по-късно пристигнаха със заповед за конфискация на оръжието ми.
Сега не приказвам намерено, изтрих съвсем всичките си профили в обществените мрежи и започнах да прецеждам информацията. Чувствам се доста подтиснат, само че се пробвам да остана оптимист.
Имената на всички събеседници са изменени от съображения за сигурност.
Автор: Ирина Чевтаева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ