Китай и Пакистан направиха хибрид между МиГ-21 и F-16
В края на 80-те години на предишния век, Китай взема решение да сътвори нов аероплан, който да превъзхожда остаряващия МиГ-21, само че да е съвсем толкоз на ниска цена за произвеждане.
Решено е, че въздухозаборниците би трябвало да се реалокират в профил, а на носа на самолета да се инсталира съвременен радар. Обърнато е огромно внимание на електрониката.
Междувременно, Пакистан, който е на ръба на война с Индия, има потребност от нов военен аероплан, а Съединени американски щати отхвърлят да продадат подобен. Така Исламабад се обръща към Пекин.
За да бъде по-евтина създаването, разноските са поделени сред Китай и Пакистан. Така се ражда JF-17.
Пекин взема решение да изследва наличните на пазара западни авионики, моторите пък са доставени от руснаците, а дизайна малко или доста е въодушевен от F-16.
JF-17 се оказва неповторим аероплан, съчетаващ потвърдени технологии евтино. Цялата стратегия коства 500 милиона $, което в днешно време се приближава до бюджетът на касовите холивудски филми, които нормално костват над 300 милиона $. Цената от 500 милиона $ за създаването на JF-17 обаче е разграничена по равно сред Китай и Пакистан.
Една численост от JF-17 коства към 25 милиона $ - към 4 или даже 5 пъти по-евтино от модерния F-35. Освен това самолетът е доста елементарен и бърз за изграждане. Всяка година Пакистан без особени старания построява по 25 бройки от него.
Нека забележим какво може изтребителят. Максималната скорост е 1 909 км/ч, а бойният радиус е от 1 352 километра. Самолетът има 7 пилона за закачане на оръжия, като те може да са ракети въздух-земя, въздух-въздух, въздух-море или бомби. Общото им тегло е към 4 000 кг.
JF-17 се показва добре в редица учения от 90-те години на предишния век до в този момент. Квалифициран като изтребител от 4-то потомство, той няма стелт качества, само че съгласно някои специалисти е подобен на F-16 и даже превъзхожда МиГ-29.
Множество страни по света се интересуват от покупката на изтребителя. Освен Пакистан, с него са се сдобили от Мианмар и Нигерия. Множество страни от Азия, Африка и Южна Америка са изразявали интерес към присъединяване в плана. Знае се, че Китай е бил подготвен да продаде самолета на Зимбабве на цена от 16 милиона $ за численост, само че договорката по този начин и не е била осъществена.
Пекин възнамерява да модернизира самолета с още по-добри радари, сходни по вид с тези в F-35.
Любопитно е, че Китай по този начин и не употребява JF-17 в своите Военновъздушни сили, въпреки че при потребност това би могло елементарно да се промени.
Друг забавен факт е, че до момента в който Пакистан реализира триумф с JF-17, то Индия се проваля с създаването на личен аероплан - Tejas. Делхи обаче има доста по-добри дипломатически връзки и закупува в огромни количества съветско и западно въоръжение.
Решено е, че въздухозаборниците би трябвало да се реалокират в профил, а на носа на самолета да се инсталира съвременен радар. Обърнато е огромно внимание на електрониката.
Междувременно, Пакистан, който е на ръба на война с Индия, има потребност от нов военен аероплан, а Съединени американски щати отхвърлят да продадат подобен. Така Исламабад се обръща към Пекин.
За да бъде по-евтина създаването, разноските са поделени сред Китай и Пакистан. Така се ражда JF-17.
Пекин взема решение да изследва наличните на пазара западни авионики, моторите пък са доставени от руснаците, а дизайна малко или доста е въодушевен от F-16.
JF-17 се оказва неповторим аероплан, съчетаващ потвърдени технологии евтино. Цялата стратегия коства 500 милиона $, което в днешно време се приближава до бюджетът на касовите холивудски филми, които нормално костват над 300 милиона $. Цената от 500 милиона $ за създаването на JF-17 обаче е разграничена по равно сред Китай и Пакистан.
Една численост от JF-17 коства към 25 милиона $ - към 4 или даже 5 пъти по-евтино от модерния F-35. Освен това самолетът е доста елементарен и бърз за изграждане. Всяка година Пакистан без особени старания построява по 25 бройки от него.
Нека забележим какво може изтребителят. Максималната скорост е 1 909 км/ч, а бойният радиус е от 1 352 километра. Самолетът има 7 пилона за закачане на оръжия, като те може да са ракети въздух-земя, въздух-въздух, въздух-море или бомби. Общото им тегло е към 4 000 кг.
JF-17 се показва добре в редица учения от 90-те години на предишния век до в този момент. Квалифициран като изтребител от 4-то потомство, той няма стелт качества, само че съгласно някои специалисти е подобен на F-16 и даже превъзхожда МиГ-29.
Множество страни по света се интересуват от покупката на изтребителя. Освен Пакистан, с него са се сдобили от Мианмар и Нигерия. Множество страни от Азия, Африка и Южна Америка са изразявали интерес към присъединяване в плана. Знае се, че Китай е бил подготвен да продаде самолета на Зимбабве на цена от 16 милиона $ за численост, само че договорката по този начин и не е била осъществена.
Пекин възнамерява да модернизира самолета с още по-добри радари, сходни по вид с тези в F-35.
Любопитно е, че Китай по този начин и не употребява JF-17 в своите Военновъздушни сили, въпреки че при потребност това би могло елементарно да се промени.
Друг забавен факт е, че до момента в който Пакистан реализира триумф с JF-17, то Индия се проваля с създаването на личен аероплан - Tejas. Делхи обаче има доста по-добри дипломатически връзки и закупува в огромни количества съветско и западно въоръжение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ