Намериха в кехлибар кърлеж, пил кръвта на динозаврите
В кехлибар на 99 милиона години е непокътнат кърлеж, смукал динозавърска кръв.
Фрагментът от кехлибар, в който е открито насекомото, дружно с перо на динозавър, е най-старото доказателство за съществуването на тези кръвосмучещи паразити, споделя LiveScience.
Статията, описваща насекомото и неговия тримерен модел, са оповестени в списание Nature Communications.
Перото, в което се е вкопчил кърлежа, е принадлежало граблив динозавър от групата на тероподите, чиито членове след това са еволюирали в птици.
Кърлежите, които до в този момент са били откривани в кехлибар, прилича актуалните кърлежи, което допуска, че и в тези антични времена, тези кръвопийци са мали сходни паразитни привички като днешните си родственици. Въпреки това до в този момент не е имало фосили, които директно да свързват динозаврите с дребните инсекти, които може да са се хранили с тях.
Сега, това ново изобретение е доказателство за съществуването на такава връзка.
Във власинките на донозавърското перо, учените са разкрили още и ларви на две други инсекти, което кара учените да считат, че тези инсекти са снасяли яйца в гнездата на динозаврите. Това е още едно доказателство за тясната връзка сред праисторическите животни и техните паразити.
Образецът кехлибар е предаден на откривателите от частния колекционер Скот Андерсън.
Кехлибарът идва от известната мина в Мианмар. Андерсън показа първото изложение на образеца на научна конференция преди няколко години. Тогава учените се надяваха, че може да бъде извлечена ДНК от кръвта в коремчето на кърлежа. Това се оказа невероятно, само че благодарение на палеобиолози от Природонаучния музей в Оксфордския университет бе допустимо да се откри типът на кърлежа — Deinocroton draculi.
Много от актуалните типове кърлежи се хранят с кръвта на птиците — потомци на античните тероподи, тъй че кърлежите по динозавърските пера в кехлибара потвърждават, че взаимоотношенията гостоприемник-паразит са на минимум 99 милиона години. Тероподите се трансфораха в модерни птици, а кърлежите и до през днешния ден ги съпровождат.
Фрагментът от кехлибар, в който е открито насекомото, дружно с перо на динозавър, е най-старото доказателство за съществуването на тези кръвосмучещи паразити, споделя LiveScience.
Статията, описваща насекомото и неговия тримерен модел, са оповестени в списание Nature Communications.
Перото, в което се е вкопчил кърлежа, е принадлежало граблив динозавър от групата на тероподите, чиито членове след това са еволюирали в птици.
Кърлежите, които до в този момент са били откривани в кехлибар, прилича актуалните кърлежи, което допуска, че и в тези антични времена, тези кръвопийци са мали сходни паразитни привички като днешните си родственици. Въпреки това до в този момент не е имало фосили, които директно да свързват динозаврите с дребните инсекти, които може да са се хранили с тях.
Сега, това ново изобретение е доказателство за съществуването на такава връзка.
Във власинките на донозавърското перо, учените са разкрили още и ларви на две други инсекти, което кара учените да считат, че тези инсекти са снасяли яйца в гнездата на динозаврите. Това е още едно доказателство за тясната връзка сред праисторическите животни и техните паразити.
Образецът кехлибар е предаден на откривателите от частния колекционер Скот Андерсън.
Кехлибарът идва от известната мина в Мианмар. Андерсън показа първото изложение на образеца на научна конференция преди няколко години. Тогава учените се надяваха, че може да бъде извлечена ДНК от кръвта в коремчето на кърлежа. Това се оказа невероятно, само че благодарение на палеобиолози от Природонаучния музей в Оксфордския университет бе допустимо да се откри типът на кърлежа — Deinocroton draculi.
Много от актуалните типове кърлежи се хранят с кръвта на птиците — потомци на античните тероподи, тъй че кърлежите по динозавърските пера в кехлибара потвърждават, че взаимоотношенията гостоприемник-паразит са на минимум 99 милиона години. Тероподите се трансфораха в модерни птици, а кърлежите и до през днешния ден ги съпровождат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ