Климатичните разходи ще са предизвикателство за бизнеса през 2023 г.
В година, белязана от още повече естествени бедствия, свързани с климата, държавните управления и фирмите бяха принудени да прегледат по-внимателно финансовите опасности и отговорностите, които би трябвало да поемат. Никъде това не беше по-очевидно от конференцията на Организация на обединените нации за климата в Египет. Участниците в конференцията реализираха съглашение за основаване на фонд за подкрепяне на бедните страни да се оправят с разноските за бедствия, провокирани от климата, предава Reuters.
Дискусиите обаче не реализираха доста за справяне с корена на бедствията - непрестанно възходящите равнища на парникови газове в атмосферата. Бавният прогрес в оправянето с изменението на климата накара уязвимите страни настоятелно да търсят утвърждение на фонда за загуби и вреди след още една година на рискови метеорологични бедствия, в това число рекордни горещини, срутващи се ледници и безкрайна суша, тласнала към апетит милиони в Източна Африка.
Застрахователите изключително мощно усетиха казуса, защото годината докара до три от най-скъпите бедствия за десетилетието – наводнението в Пакистан, предизвикало вреди от 40 милиарда долара; смъртоносните летни горещини в Европа, донесли загуби за над 10 милиарда долара; ураганът Иън, който удари щатите Флорида и Южна Каролина и нанесе вреди за 100 милиарда $, съгласно компанията за моделиране на риска RMS.
Фондът за загуби и вреди, утвърден на конференцията СОР27, означи сериозен дипломатически пробив. Съединени американски щати и Европа от десетилетия се съпротивляваха на основаването му поради опасения, че може да се търси историческа отговорност за излъчванията. Фондът обаче ще се зарежда от съществуващите финансови институции и най-малко към този момент тези опасения се успокоиха.
Наблюдатели приканват бизнеса да разкрие по какъв начин изменението на климата може да го заплаши финансово. Инвеститорите се изправят пред възходящ напън да сортират по-внимателно вложенията си. В един миг хора започнаха да хвърлят багра и храна по творби на изкуството. Според специалисти това е психическа реакция на същинския боязън, който хората изпитват, когато стартират да схващат мащаба на казуса. Други отнасят проблемите си в съда. По света са заведени над 2 100 каузи, свързани с климата, в това число 654, заведени в правосъдните зали на Съединени американски щати, съгласно Центъра за изменение на климата Sabin към Колумбийския университет.
Учени и икономисти реализират все по-голям прогрес в това да изчислят какъв брой тъкмо активността на дадена страна може да е съдействала за изменението на климата – и за съответни бедствия. Тази линия на обосновка си проправя път във от ден на ден правосъдни зали.
Това, което към момента не сме видели, е автентичен развой, представящ доказателства за приписване на избран принос на страна или компания “, разяснява изпълнителният шеф на центъра Sabin Майкъл Бъргър.
Това обаче е въпрос на време. През 2023 година публичното безпокойствие ще се ускори, защото изменението на климата продължава да ескалира. Това ще докара до усилване на безпокойството и измежду компании и държавни управления по отношение на тяхната отговорност и опасности. Компаниите и вложителите ще бъдат изправени пред още по-голям напън да предпазят своите вериги за доставки и интервенции от свързани с климата проблеми.
Очаква се да се усили броя на заведените правосъдни каузи поради климата. Това слага спомагателни провокации пред националните държавни управления да усилят упоритостите си в региона на климатичната политика, както и пред фирмите да понесат отговорност за техните излъчвания и лъжливи практики. Със сигурност ще се ускорява натиска върху страните да си слагат по-амбициозни климатични цели до 2030 година, както и да реализират чисти нулеви излъчвания до 2050 година – пътят да се задържи световното стопляне до 1.5 градуса по Целзий.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинклиматични промени климатична рецесия огромни разноски ПоследниНай-четениЕкология 48 Климатичните разноски ще са предизвикателство за бизнеса през 2023 година Индустрии 252 Новите звезди измежду бързооборотните артикули Енергетика 116 КЕВР утвърди 22-процентното повишаване на газа Пазари 180 Как дейностите на Фед ще се отразят на пазарите? Личности 8736 „ Първият човек в историята “: Мъск изтри 200 милиарда $ от благосъстоянието си Бюджет и финанси 4226 Официално минималната заплата става 780 лева от 1 януари Компании 3776 Deloitte класира 2 български IT компании измежду най-бързо растящите в района Бюджет и финанси 3110 Какво се трансформира в България от 1 януари 2023 година Всички новини16:29 Пазари 48 Как дейностите на Фед ще се отразят на пазарите?Още от ЕкологияВиж всички 
Източник: economic.bg
Дискусиите обаче не реализираха доста за справяне с корена на бедствията - непрестанно възходящите равнища на парникови газове в атмосферата. Бавният прогрес в оправянето с изменението на климата накара уязвимите страни настоятелно да търсят утвърждение на фонда за загуби и вреди след още една година на рискови метеорологични бедствия, в това число рекордни горещини, срутващи се ледници и безкрайна суша, тласнала към апетит милиони в Източна Африка.
Застрахователите изключително мощно усетиха казуса, защото годината докара до три от най-скъпите бедствия за десетилетието – наводнението в Пакистан, предизвикало вреди от 40 милиарда долара; смъртоносните летни горещини в Европа, донесли загуби за над 10 милиарда долара; ураганът Иън, който удари щатите Флорида и Южна Каролина и нанесе вреди за 100 милиарда $, съгласно компанията за моделиране на риска RMS.
Фондът за загуби и вреди, утвърден на конференцията СОР27, означи сериозен дипломатически пробив. Съединени американски щати и Европа от десетилетия се съпротивляваха на основаването му поради опасения, че може да се търси историческа отговорност за излъчванията. Фондът обаче ще се зарежда от съществуващите финансови институции и най-малко към този момент тези опасения се успокоиха.
Наблюдатели приканват бизнеса да разкрие по какъв начин изменението на климата може да го заплаши финансово. Инвеститорите се изправят пред възходящ напън да сортират по-внимателно вложенията си. В един миг хора започнаха да хвърлят багра и храна по творби на изкуството. Според специалисти това е психическа реакция на същинския боязън, който хората изпитват, когато стартират да схващат мащаба на казуса. Други отнасят проблемите си в съда. По света са заведени над 2 100 каузи, свързани с климата, в това число 654, заведени в правосъдните зали на Съединени американски щати, съгласно Центъра за изменение на климата Sabin към Колумбийския университет.
Учени и икономисти реализират все по-голям прогрес в това да изчислят какъв брой тъкмо активността на дадена страна може да е съдействала за изменението на климата – и за съответни бедствия. Тази линия на обосновка си проправя път във от ден на ден правосъдни зали.
Това, което към момента не сме видели, е автентичен развой, представящ доказателства за приписване на избран принос на страна или компания “, разяснява изпълнителният шеф на центъра Sabin Майкъл Бъргър.
Това обаче е въпрос на време. През 2023 година публичното безпокойствие ще се ускори, защото изменението на климата продължава да ескалира. Това ще докара до усилване на безпокойството и измежду компании и държавни управления по отношение на тяхната отговорност и опасности. Компаниите и вложителите ще бъдат изправени пред още по-голям напън да предпазят своите вериги за доставки и интервенции от свързани с климата проблеми.
Очаква се да се усили броя на заведените правосъдни каузи поради климата. Това слага спомагателни провокации пред националните държавни управления да усилят упоритостите си в региона на климатичната политика, както и пред фирмите да понесат отговорност за техните излъчвания и лъжливи практики. Със сигурност ще се ускорява натиска върху страните да си слагат по-амбициозни климатични цели до 2030 година, както и да реализират чисти нулеви излъчвания до 2050 година – пътят да се задържи световното стопляне до 1.5 градуса по Целзий.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинклиматични промени климатична рецесия огромни разноски ПоследниНай-четениЕкология 48 Климатичните разноски ще са предизвикателство за бизнеса през 2023 година Индустрии 252 Новите звезди измежду бързооборотните артикули Енергетика 116 КЕВР утвърди 22-процентното повишаване на газа Пазари 180 Как дейностите на Фед ще се отразят на пазарите? Личности 8736 „ Първият човек в историята “: Мъск изтри 200 милиарда $ от благосъстоянието си Бюджет и финанси 4226 Официално минималната заплата става 780 лева от 1 януари Компании 3776 Deloitte класира 2 български IT компании измежду най-бързо растящите в района Бюджет и финанси 3110 Какво се трансформира в България от 1 януари 2023 година Всички новини16:29 Пазари 48 Как дейностите на Фед ще се отразят на пазарите?Още от ЕкологияВиж всички Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ