Има 120 млн.лв повече за наука, но Горанов не искат да се разпределят на калпак
В бюджета за другата година парите за просвета ще бъдат със 120 милиона лв. повече. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов на брифинг във връзка митинга на учените на Българска академия на науките.
Горанов напомни, че в Бюджет 2018 за приблизително обучение са планувани 452 млн.лв. повече, за висше обучение са 38 млн.лв. повече, а за просвета са 120 млн.лв. повече.
" Основният спор при парите за просвета е дали разпределението да бъде предрешено авансово или да е на база цели и резултати ", добави Горанов.
" Ръстът на разноските за просвета е забележителен, само че не е предрешено при кого ще попаднат. За Българска академия на науките от тези 120 млн.лв допълнително са към 5 млн.лв. Това дава опция за към 5% повишаване на възнаграждението, в случай че се одобри методът на калпак ", изясни финансовият министър.
Според него парите за просвета би трябвало да бъдат разпределени за обособени планове. Ще може да се кандидатства за финансов запас.
От Българска академия на науките считат, че той авансово би трябвало да се разпредели, само че съгласно МФ, в случай че това стане, ще се понижи конкуренцията сред обособените звена и ще се накърни ненапълно връзката сред качеството и потребностите на страната .
Допълнителните 120 млн. повече не се включват в 350-те млн.лв по стратегиите за просвета.
" Бюджетът на Българска академия на науките може да бъде подсилен. Те одобряват и създават към 50% от научния артикул, затова, в случай че допуснем, че съумеят да завоюват половината от растежа единствено на плануваните спомагателни разноски за просвета, бюджетът им може да бъде повишен с милиони ", съобщи още Горанов.
Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна сподели, че огромният проблем е, че парите не се разпределят на пакет или на глава, или не се разпределят институционално. Вече и обособен академик и настрана научно звено би трябвало да се бори за настрана финансиране , а то би трябвало да става през цели и резултати.
Тази промяна може да се окаже за някои учени и звена мъчителна, предвижда Дончев. По думите му за просвета има доста пари, само че те няма да се разпределят по равно.
Горанов посочи, че от тези 120 млн.лв., 5 млн. са за Българска академия на науките, 6 млн. за Национален иновационен фонд, 16,5 млн. за фонд Научни проучвания, 60,8 млн за стипендии на докторантите, 10 млн. лева членски импорт и присъединяване в нетърговски организации, в това число за центъра в Дубна, за поддръжка на база данни за научни изявления и др.
Горанов напомни, че в Бюджет 2018 за приблизително обучение са планувани 452 млн.лв. повече, за висше обучение са 38 млн.лв. повече, а за просвета са 120 млн.лв. повече.
" Основният спор при парите за просвета е дали разпределението да бъде предрешено авансово или да е на база цели и резултати ", добави Горанов.
" Ръстът на разноските за просвета е забележителен, само че не е предрешено при кого ще попаднат. За Българска академия на науките от тези 120 млн.лв допълнително са към 5 млн.лв. Това дава опция за към 5% повишаване на възнаграждението, в случай че се одобри методът на калпак ", изясни финансовият министър.
Според него парите за просвета би трябвало да бъдат разпределени за обособени планове. Ще може да се кандидатства за финансов запас.
От Българска академия на науките считат, че той авансово би трябвало да се разпредели, само че съгласно МФ, в случай че това стане, ще се понижи конкуренцията сред обособените звена и ще се накърни ненапълно връзката сред качеството и потребностите на страната .
Допълнителните 120 млн. повече не се включват в 350-те млн.лв по стратегиите за просвета.
" Бюджетът на Българска академия на науките може да бъде подсилен. Те одобряват и създават към 50% от научния артикул, затова, в случай че допуснем, че съумеят да завоюват половината от растежа единствено на плануваните спомагателни разноски за просвета, бюджетът им може да бъде повишен с милиони ", съобщи още Горанов.
Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна сподели, че огромният проблем е, че парите не се разпределят на пакет или на глава, или не се разпределят институционално. Вече и обособен академик и настрана научно звено би трябвало да се бори за настрана финансиране , а то би трябвало да става през цели и резултати.
Тази промяна може да се окаже за някои учени и звена мъчителна, предвижда Дончев. По думите му за просвета има доста пари, само че те няма да се разпределят по равно.
Горанов посочи, че от тези 120 млн.лв., 5 млн. са за Българска академия на науките, 6 млн. за Национален иновационен фонд, 16,5 млн. за фонд Научни проучвания, 60,8 млн за стипендии на докторантите, 10 млн. лева членски импорт и присъединяване в нетърговски организации, в това число за центъра в Дубна, за поддръжка на база данни за научни изявления и др.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ