Уви!“ както Лизандър веднъж знаменито каза на Хермия, От всичко

„ Уви! “ както Лизандър един път популярно сподели на Хермия, „ От всичко четено и чуто, не помня аз любовният поток да е протичал безпрепятствено и умерено. “ Казано по-накратко: любовта е тегава. Но не е нужно да е по този начин! Въпреки несправедливо асексуалната си известност, математиците си имат метод да намерят половинката си от десетилетия – и този метод се назовава Теория за оптимално прекъсване.

„ Теорията за оптимално прекъсване безусловно ме поразява “, написа математикът Хана Фрай в книгата си от 2015 година „ Математиката на любовта: модели, доказателства и търсенето на окончателното уравнение “.

„ Ако решите да не следвате тази тактика и вместо това изберете да се установите с случаен сътрудник, ще имате единствено 1/n късмет да намерите същинската си обич, или към 5%, в случай че ви е писано да излезете с 20 души в живота си, да вземем за пример “, изяснява тя. „ Но… следвайки тази тактика, можете фрапантно да измененията ориста си до цели 38,42% още веднъж за 20 евентуални любовници. “

И по този начин, каква е тази магическа формула? Е, тя наподобява по този начин:

Но ще предположим здравословно, че тези знаци не ви приказват нищо. Нека тогава да разнищим това уравнение малко по-подробно – и да забележим дали не можем да вземем някои препоръки за запознанства от него.

Добрата вест е, че се оказва, че математически оптималната тактика за запознанства е тази, която евентуално към този момент и прилагаме. Според формулата най-добре е да се срещаме известно време с хора и откакто придобием обща визия за тях, да се установим с първия човек, който срещнем, който е по-добър от всички, с които сме се срещали преди.

И това, което ни споделя формулата е какъв брой продължава това „ известно време “. Така че, първо, по-добре е да разбираем изискванията. Имаме P(r) отляво, което значи вероятността да намерим най-хубавия любовник въз основа на r – броя на евентуалните ни половинки, които сме отхвърлили – и n – общия брой вероятни евентуални половинки, който имаме като цяло.

И по този начин, да кажем, че ни е писано да срещнем 10 евентуални сантиментални колегата през целия си живот. Тогава вероятността да намерим вярната си половинка зависи от това какъв брой дълго ще се задържим по този начин:

Следвайки тактиката, възможностите ни доближават малко под 40%, в случай че отхвърлим първите четирима души, с които излизаме.

Разбира се, този късмет не звучи като доста, само че е доста по-добър от инцидентния избор на сателит в живота – това би довело до късмет единствено 1 към 10 да се окажете с верният човек.

И с колкото повече хора ни е писано да излизаме, толкоз повече възможностите ни по отношение на тази доктрина могат да се подобрят. При 25 евентуални колегата шансове ни наподобяват по този начин:

Този път възможностите ни да намерим най-хубавия сътрудник за нас са най-високи, откакто отхвърлим първите 9 евентуални колегата – това ни дава 38,1% късмет да намерим същинската обич. За съпоставяне, избирането на инцидентен принцип ще ни даде единствено 4% късмет.

* * *

Сега, има няколко минуса с тази тактика: „ Представете си, че по време на етапа с изследването започнете да се срещате с някого, който е съвършения за вас сътрудник по всеки вероятен метод “, показва Фрай. „ Все още не сте се срещнали обаче с всички и няма по какъв начин да знаете, че точно този човек ще се окаже най-хубавият в листата. Най-вероятно ще го оставите да си тръгне. “

„ За страдание, по този начин откакто започнете да търсите по-сериозно сътрудник в живота, никой по-добър в никакъв случай няма да пристигна. Според разпоредбите би трябвало да продължите да отхвърляте всички останали до края на живота си и най-после да умрете сами “, написа тя.

И противоположната обстановка е също толкоз неприятна: в случай че всеки, който сме отхвърлили, е бил ужасяващ, тогава „ първият човек, който срещнем, който е по-добър от всички, с които сте били “, може също да е ужасяващ, просто не чак толкоз. Но все пак тактиката ще ни принуди да се установим със единствено малко по-малко непоносим човек в партньорство за цялостен живот.

Фрай показва, че затова казусът може да се приспособява към времето, а не към индивидите: „ Да кажем, че стартирате да се срещате, когато сте на 15 години и в идеалния случай бихте желали да се установите до 40-годишна възраст “, ​​обяснява тя. „ Тогава приложете правилото за 37-те %: първите 37% от интервала (до 24-ия ви рожден ден в този случай) отхвърляте всички… След като етапа на отменяне премине, избирате идващия човек, който е по-добър от всички, които сте срещали до момента. “

„ Следването на тази тактика несъмнено ще ви даде най-хубавия вероятен късмет да намерите сътрудник номер едно “, прибавя тя.

Това предписание за 37-те % даже не е наложително да се отнася единствено за сантименталните връзки. „ Имате три месеца, с цел да намерите къде да живеете? Отхвърлете всички благоприятни условия през първия месец и по-късно изберете идната квартира, която ви попадне, която е по-добра от всичките до момента “, написа Фрай. „ Наемате човек на работа? Отхвърлете първите 37% от претендентите и по-късно наемете идващия, който предпочитате пред всички останали. “

И по този начин, ето: ключът към сполучлив любовен живот – и евентуално също към сполучливи доста други неща – се оказва в математиката през цялото това време. Кой би предположил…