Утвърденият журналист и обичано лице от екрана Алекс Кръстева-Стоянова се

...
Утвърденият журналист и обичано лице от екрана Алекс Кръстева-Стоянова се
Коментари Харесай

Танцуващият мъдрец Зия Азази: За магията на дервишкото въртене

Утвърденият публицист и обичано лице от екрана Алекс Кръстева-Стоянова се завръща след майчинство в предаването „ Тази събота и неделя “.

„ Тази събота и неделя “ е част от моя креативен път повече от 10 години. Сложих една двегодишна пауза. Безспорно забавните хора, с които съумяваме да срещнем феновете, историите, които описваме, екипът и студиото – несъмнено, че ми липсват. Това е тръпка. Смятам, че беше време да се върна. Сега е точното време “, сподели Алекс Кръстева.

Александра Кръстева-Стоянова се включва като продуцент и създател на графа в политематичното предаване

„ Майчинството ме научи какво е безусловна обич – безрезервна и същинска. Научих какво е същински боязън. Уча се на самообладание всеки ден. Всеки ден си задавам въпроса – оправям ли се добре. Няма по какъв начин да си лакомец, когато имаш дете. То всячески зависи от теб. Учиш се по какъв начин да оцеляваш с доста малко сън “, добави тя.

Снимка: bTV

„ През годините „ Тази събота и неделя “ се трансформира в дом за доста смислени диалози и вдъхновяващи истории. Всеки дом има потребност от постоянна основа. За мен това е любовта. Затова ми се коства, че е хубаво да приказваме за обич. В забързаното време и любовта е станала бърза. Емоциите минават и отпътуват. Сега ви срещам със Зия Азази. Той е актьор с над 30-годишен опит. Представял е спектаклите си по целия свят. Изпълнява дервишки танц. Той е извънредно умен човек, който се пробва да ни покаже, че можем да излезем от всекидневието “, уточни Алекс Кръстева.

„ Танцуващият влъхва “

Зия Азази не дефинира себе си като дервиш, а като актьор. Името му значи " светлина ". Светлината носи посредством танц, който повече наподобява на тайнствен обред.

Снимка: Ладислав Цветков

Според поета мъдрец Руми танцът с въртене към личната ос е метод духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото.

- Кой е Зия Азази?

- Роден съм в Турция като част от сирийското малцинство, през 1969 година. Учил съм инженерство. Син съм на шивач от провинцията. Докато учех инженерство, се занимавах и с гимнастика и танци. Опитвах разнообразни неща като актуален танц, да вземем за пример. През 1994 година се реалокирах в Австрия, във Виена – с цел да работя като танцьор. И по този начин, година след година, започнах да се възнамерявам от ден на ден за това какво е танцът за мен, какво е изкуството за мен, по какъв начин желая да се движа. Това ме накара да диря свое лично придвижване. Един ден открих въртенето . Оттогава сплотявам Изтока и Запада, предишното и сегашното в своя танц.

- Трудно ли е да го постигнете?

- Трудното е да се предадеш, тъй като сътворяваме " балони " в живота си. Искаме да създадем здрава обвивка към себе си, която да назовем персона. Но с цел да изберем нова посока, би трябвало да сме подготвени да се отворим, да премахнем стените, да се предадем. Тази част е сложна. Но един път отворите ли вратите, всичко става доста елементарно.

Снимка: bTV

- Изкуство, вяра, нравствен път - какво е дервишкият танц?

- Докато учех инженерство, говорихме постоянно за карбона. Карбонът може да има разнообразни форми. Може да бъде антрацит, може да бъде елмаз. Независимо от другите форми, това е въглерод. Същото е със съзнанието, с духа, със знанието - можем да го назовем по разнообразни способи, да бъде в разнообразни положения, само че основата е една. Аз считам, че изкуството, духовността – те са близки, родственици са. Това е един и същи дух, само че в друга форма , както карбона. В взаимозависимост от метода, по който го преживяваш или изразяваш,  може да го наречеш изкуство, нематериалност или просвета.

 Танцуващият влъхва Зия Азази Снимка: Ладислав Цветков

- Защо решихте да споделите с публиката дервишкия танц? Какво желаете да дадете на хората?

- Защото в случай че останем свързани с предишното, сътворяваме постоянна основа. И на тази база може да създадем по-добро бъдеще. Ориентът е моят генезис. И до момента в който проучвах себе си, осъзнах интереса, който имам към суфизма или към духовността, в случай че щете. В последна сметка станах актуален танцьор, който свърза своите придвижвания с духовните – с въртенето . За да достигнем през днешния ден до плана Dervish in progress.

- А какво търсят хората, които идват на вашите уъркшопове? Какви хора идват?

- Напълно разнообразни хора идват при мен – на друга възраст, с разнообразни специалности, пол, минало, обществен статус. Винаги запитвам всеки от тях – за какво си тук? Получавам разнообразни отговори, само че общото постоянно е, че търсят себе си, тъй като в действителност ние сме изгубени .

Снимка: bTV

- Защо?

- Преди да стартираме изявлението, с теб говорихме за скоростта на живота. Животът през днешния ден е доста по-бърз от преди и изисква придирчивост, а нашият организъм е стеснен. Изразходваме цялото си време и сила, съсредоточени във вътрешните си блокажи, вместо да ги премахнем. А когато нямаме време за себе си, не знаем кои сме. Изгубваме се. В последна сметка се трансформираме във функционираща част, поделение или фигура от системата, от играта. През това време духът, който носим в себе си, стартира да се обажда, да ни споделя – „ Здравей, а къде съм аз? “. Тук сме с някаква причина, а прекарваме цялото си време и сила за нещо друго, а не за себе си.

Снимка: Ладислав Цветков

- Какво се случва с тялото и мозъка по време на въртене?

- Въртенето е физическо деяние, което кара организмът и мозъкът да са оптимално заети. В естествения си живот живеем по отношение на гравитацията. В момента стоим на столове - това е главното ни физическо положение. Когато стартираме да се въртим, сътворяваме центробежна мощ, усещаме налягане, търкане и започваме да действаме с други физически положения. Създаваме мултифизична действителност, която в действителност ни е позната от живота ни. Например когато караме кола и завиваме по улиците, усещаме тази центробежна мощ. Когато се гмуркаме, усещаме налягането, само че не можем да усетим всички тези физически положения едновременно. Във въртенето, получаваме всички тях - дружно . Следователно тялото и мозъкът претърпяват мултифизична действителност. Това е предизвикателство за нас. Ако имаме интерес да се научим да се въртим, активираме нови връзки в мозъка си, сътворяваме друга биохимия. И тук стартира трансформацията.

- Лекува ли танцът?

- Ако преглеждаме танца като физическа активност, изрично лекува. Тялото обича да се движи. За да се движиш, би трябвало да използваш мускули, кости, системи от органи в човешкия организъм и тялото става по-здраво. Въпросът е какво да вършим, когато получим това здраве. Как да използваме това, с цел да станем по-добра версия на себе си, с цел да можем да служим по-добре на системата, наречена човечество?

Снимка: bTV

- От какво имаме потребност, с цел да сме щастливи?

­ ­- Щастието е доста релативно. Понякога един шоколад може да ни направи щастливи, а от време на време цяла почивка не е задоволителна за това. Ако се върнем към човешкия организъм, в случай че създадем вярната биохимия – назоваваме го серотонин, мелатонин, всички тези хормони в вярно съответствие, тялото ни стартира да се трансформира. Винаги давам образеца с линията на устните. Тази линия се движи нагоре и надолу, оптимално с по 1 см. Когато е надолу – нещата не са добре. Когато се подвига – значи всичко е наред. Затова всичко, което би трябвало да вършим е да държим тази линия нагоре. Това може да се реализира с вярната биохимия. Затова щастието е релативно – шоколад, почивка, прегръдка, познание, зрелище – всичко може да ни донесе благополучие . По-важно от щастието обаче е да оценяваш съществуването си. Да бъдеш в сегашното, да бъдеш тяло, дух, да живееш. Да бъдеш признателен. Толкова е красиво, само че сме го изгубили. Паникьосваме се и бързаме за една подправена действителност, наречена триумф, пари, благоденствие . Тогава се изгубваме. Не е въпросът щастието, а да откриеш себе си.

- Къде е Бог във всичко това, за което говорите?

- Бог е на всички места. Аз, ти, всичко. Всички галактически частици, времето. Всичко, което назоваваме материя, невидимото, тъмната сила – всичко това би трябвало да назоваваме Бог.

- Какво е посланието ви към всички, които ще дойдат на вашите представления и уъркшопове?

- Моля ви, продължавайте да търсите себе си.

Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР