Високата ликвидност в банковата ни система забавя ръста на лихвите у нас
Ускоряването на темповете на инфлация в световен мащаб, почнало в края на 2021 година и траяло през по-голямата част от 2022 година, принуди централните банки (и в частност Европейската централна банка) да стартират в средата на предходната година цикъл от покачвания на лихвените проценти след повече от десетилетие в среда на нулеви/отрицателни равнища на референтните лихви.
Това е записано в изданието „ Финансов бранш: оценки и упования ”, направено от Министерството на финансите, което показва упованията на необятен кръг финансови медиатори във връзка с съществени макроикономически индикатори и фактори, отнасящи се до осъществяваната от тях активност. Публикацията проучва агрегираните упования по отношение на икономическия напредък, инфлацията, главния лихвен %, валутния курс на лв. по отношение на щатския $ и лихвените проценти по депозити и заеми. Осъществява се въз основата на проучване на търговски банки, капиталови медиатори, ръководещи сдружения и пенсионно-осигурителни сдружения.
В резултат на протичащото се през последните три години, в интервала юли 2022 – август 2023 година лихвените проценти по главните интервенции на Европейската централна банка се покачиха общо с 4.25 процентни пункта. Въпреки високата степен на обязаност на паричните условия в страната с паричната политика в еврозоната по линия на паричния съвет и структурата на акционерния капитал на банковата ни система и на високата степен на синхронизация на бизнес цикъла в страната с този в евроозната, пазарните лихвени проценти по заеми и депозити в страната започнаха да отразяват покачванията от страна на ЕЦБ едвам в края на годината макар бързата реакция на междубанковия паричен пазар.
Същевременно, лихвени проценти в България нарастват в по-малка степен от тези в страните от еврозоната, като по този метод в избрани пазарни сегменти, като жилищните ипотечни заеми, те са доста по-ниски.
На този декор, кредитната интензивност на комерсиалните банки у нас остава висока, подкрепена от фактори както от страна на търсенето, по този начин и от страна на предлагането. За да подкрепи трансмисията, Българска народна банка усили % на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от нерезиденти от 5 % на 10 % от 1 юни 2023 година. Допълнително покачване на 12 % е в действие и от 1 юли, както за привлечените средства от резиденти, по този начин и за нерезиденти.
Увеличение бе подхванато и по линия на антицикличния финансов буфер, който банките ползват към кредитни рискови експозиции в България. В мощ от 1 януари 2023 година, равнището му бе нараснало от 1 % до 1.5 %, и на 2 %, който ще е в действие от 1 октомври 2023 година. По този метод в допълнение ще бъде изтеглена част от свръхликвидността в банковата система.
Преобладаващ дял от финансовите медиатори (59%) поддържат тезата, че това се дължи на високата ликвидност в банковата система, както и на следвания резистентен модел на финансиране най-вече от депозити на български физически и юридически лица.
От всички участници в това издание на проучването, пенсионно-осигурителните сдружения са с най-категорична позиция и смятат, че фундаменталните фактори от страна на търсенето в България (номинални приходи, пазара на парцели и различни варианти за инвестиции) са измежду аргументите за слабата и забавена все още трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка у нас.
Останалата част от интервюираните специалисти са показали като по-значими факторите от страна на търсенето на заемни запаси.
Това е записано в изданието „ Финансов бранш: оценки и упования ”, направено от Министерството на финансите, което показва упованията на необятен кръг финансови медиатори във връзка с съществени макроикономически индикатори и фактори, отнасящи се до осъществяваната от тях активност. Публикацията проучва агрегираните упования по отношение на икономическия напредък, инфлацията, главния лихвен %, валутния курс на лв. по отношение на щатския $ и лихвените проценти по депозити и заеми. Осъществява се въз основата на проучване на търговски банки, капиталови медиатори, ръководещи сдружения и пенсионно-осигурителни сдружения.
В резултат на протичащото се през последните три години, в интервала юли 2022 – август 2023 година лихвените проценти по главните интервенции на Европейската централна банка се покачиха общо с 4.25 процентни пункта. Въпреки високата степен на обязаност на паричните условия в страната с паричната политика в еврозоната по линия на паричния съвет и структурата на акционерния капитал на банковата ни система и на високата степен на синхронизация на бизнес цикъла в страната с този в евроозната, пазарните лихвени проценти по заеми и депозити в страната започнаха да отразяват покачванията от страна на ЕЦБ едвам в края на годината макар бързата реакция на междубанковия паричен пазар.
Същевременно, лихвени проценти в България нарастват в по-малка степен от тези в страните от еврозоната, като по този метод в избрани пазарни сегменти, като жилищните ипотечни заеми, те са доста по-ниски.
На този декор, кредитната интензивност на комерсиалните банки у нас остава висока, подкрепена от фактори както от страна на търсенето, по този начин и от страна на предлагането. За да подкрепи трансмисията, Българска народна банка усили % на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от нерезиденти от 5 % на 10 % от 1 юни 2023 година. Допълнително покачване на 12 % е в действие и от 1 юли, както за привлечените средства от резиденти, по този начин и за нерезиденти.
Увеличение бе подхванато и по линия на антицикличния финансов буфер, който банките ползват към кредитни рискови експозиции в България. В мощ от 1 януари 2023 година, равнището му бе нараснало от 1 % до 1.5 %, и на 2 %, който ще е в действие от 1 октомври 2023 година. По този метод в допълнение ще бъде изтеглена част от свръхликвидността в банковата система.
Преобладаващ дял от финансовите медиатори (59%) поддържат тезата, че това се дължи на високата ликвидност в банковата система, както и на следвания резистентен модел на финансиране най-вече от депозити на български физически и юридически лица.
От всички участници в това издание на проучването, пенсионно-осигурителните сдружения са с най-категорична позиция и смятат, че фундаменталните фактори от страна на търсенето в България (номинални приходи, пазара на парцели и различни варианти за инвестиции) са измежду аргументите за слабата и забавена все още трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка у нас.
Останалата част от интервюираните специалисти са показали като по-значими факторите от страна на търсенето на заемни запаси.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ