Георгиева: От Втората световна война не сме виждали такъв ръст на дълговете
Управляващият шеф на Международния валутен фонд - Кристалина Георгиева беседва с Масуд Ахмед, президент на Центъра за световно развитиe.
" Когато се вглеждаме в вероятностите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази рискова дивергенция, за която аз и моите сътрудници от Фонда приказваме, се задълбочава и се дължи на два фактора. Първият е силата на отбраната против Коронавирус. Вторият - с какъв брой политическо пространство разполагате, с цел да стимулирате бизнеса и да подкрепите семействата, изключително най-уязвимите. Така че развитите стопански системи и дребен брой нововъзникващи пазарни стопански системи се оправят относително по-добре. Наблюдаваме догонване на равнищата отпреди Коронавирус в много страни. Но останалата част от света изостава от ден на ден ", споделя Кристалина Георгиева.
Защо това е рисково? Защото усилва рестриктивните мерки за по-мощно възобновяване, усилва разстройствата във веригите за доставки и проблемите със способността за пътешестване по света.
Второто ни терзание, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се покачва. Нека бъдем доста ясни - това не е универсално събитие, само че в много страни, изключително в Съединени американски щати, то е проблем. Тя се дължи на несъответствията сред търсенето и предлагането, на натиска от измененията на пазара на труда и на разтърсванията, подбудени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската продуктивност на много места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят по какъв начин да създадат това, само че има два казуса. Първият е деликатното балансиране сред Федералния запас и другите централни банки, които са подложени на напън да се борят с инфлацията и да поддържат възобновяване. Вторият проблем са страничните резултати върху разрастващите се пазари, които могат да прибавят масло в огъня на дивергенцията, споделя Георгиева.
Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той набъбна фрапантно. Това не е изненадващо. От Втората международна война насам в никакъв случай не сме виждали подобен растеж на задълженията. Ако вземем обществения и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256% от Брутният вътрешен продукт. Дългът е изключително тежък за страните с по-слаби фундаментални индикатори на стопанските системи и по-високи равнища на задлъжнялост. Това се отнася в изключително огромна степен за страните с ниски приходи, само че в случай че предходната година щяхте да ме чуете да приказвам за страните с ниски приходи, тази година към този момент има и разрастващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, би трябвало да признаем, че това е година, в която възобновяване евентуално ще продължи, само че против по-силен срещуположен вятър.
" Когато се вглеждаме в вероятностите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази рискова дивергенция, за която аз и моите сътрудници от Фонда приказваме, се задълбочава и се дължи на два фактора. Първият е силата на отбраната против Коронавирус. Вторият - с какъв брой политическо пространство разполагате, с цел да стимулирате бизнеса и да подкрепите семействата, изключително най-уязвимите. Така че развитите стопански системи и дребен брой нововъзникващи пазарни стопански системи се оправят относително по-добре. Наблюдаваме догонване на равнищата отпреди Коронавирус в много страни. Но останалата част от света изостава от ден на ден ", споделя Кристалина Георгиева.
Защо това е рисково? Защото усилва рестриктивните мерки за по-мощно възобновяване, усилва разстройствата във веригите за доставки и проблемите със способността за пътешестване по света.
Второто ни терзание, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се покачва. Нека бъдем доста ясни - това не е универсално събитие, само че в много страни, изключително в Съединени американски щати, то е проблем. Тя се дължи на несъответствията сред търсенето и предлагането, на натиска от измененията на пазара на труда и на разтърсванията, подбудени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската продуктивност на много места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят по какъв начин да създадат това, само че има два казуса. Първият е деликатното балансиране сред Федералния запас и другите централни банки, които са подложени на напън да се борят с инфлацията и да поддържат възобновяване. Вторият проблем са страничните резултати върху разрастващите се пазари, които могат да прибавят масло в огъня на дивергенцията, споделя Георгиева.
Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той набъбна фрапантно. Това не е изненадващо. От Втората международна война насам в никакъв случай не сме виждали подобен растеж на задълженията. Ако вземем обществения и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256% от Брутният вътрешен продукт. Дългът е изключително тежък за страните с по-слаби фундаментални индикатори на стопанските системи и по-високи равнища на задлъжнялост. Това се отнася в изключително огромна степен за страните с ниски приходи, само че в случай че предходната година щяхте да ме чуете да приказвам за страните с ниски приходи, тази година към този момент има и разрастващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, би трябвало да признаем, че това е година, в която възобновяване евентуално ще продължи, само че против по-силен срещуположен вятър.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ