Албена Халачева за Панаира на занаятите в Пловдив: Незабравимо преживяване
Как мина Пролетният панаир на занаятите в Стария град Пловдив? Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Албена Халачева от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.
Каква е равносметката след този превъзходен панаир, който направихте с доста специфична идея?
На първо четене равносметката е прелестните взаимоотношения, които се случиха сред участниците в пленера. Гостите ни от Фондация “Ап уид Даун " са задоволени от това, че децата от клуб “Всеки може " изкараха едно прелестно, незабравимо прекарване, тъй като имаха изнесена работилничка в една атмосфера доста по-различна от тяхната обичайната конюнктура. Работиха и в другите работилнички.
А цялостната равносметка ще я създадем напълно скоро, защото и фондацията още не е направила цялостна равносметка на това, което са придобили от цялото събитие. Но страстта, прекарванията мисля, че са с доста по-висока стойност от всичко останало. Като концепцията за в бъдеще е да продължим да работим дружно, с цел да може да вършим по-щастлив живота на тези хора, които не са заболели, както те споделят “Това не е болест, това е положение ".
Така е, да. Самите тези деца се включиха в работилничките, по този начин ли?
Бяхме домакини, те всеки петък имат занимания в клуб “Всеки може ". По време на панаира бяхме домакини за една такава тяхна работилничка, което беше в по-друга конюнктура. Направиха един обред обичаен, която е молитва за дъжд по остарял български бит. Рисуваха децата, учиха се, също по този начин по-късно се включиха и в безплатните работилнички, които бяхме организирали по плетене.
Кой им помагаше, кой им показваше, да кажете малко повече за самия развой?
Надежда Тодорова се споделя дамата, която дружно с цялото й семейство има тази фондация и работи доста интензивно в тенденция да осведоми всички родители, които имат деца с този синдром, каква е вярната тенденция, с цел да могат те да живеят по-пълноценно. Защото би трябвало да се ползват специфични грижи, с цел да могат те да получат по-високо развиване, автономия по-скоро.
Всъщност майстори ли им помагаха на тези децца в плетенето, аз това имах поради?
По време на безплатните работилнички имаше две майсторки по плетиво, едната плетеше с тях с пръсти, такава прежда, с цел да може да бъде по-достъпна и по-приемлива за деца, които въобще не се бяха докосвали до плетивото. А във втората работилничка, отново имаше занаятчия, който им показваше по какъв начин се плете на една кука.
Прекрасно! Как реагираха децата, това за тях е нещо непознато?
Те са извънредно любвеобилни и доста, доста отворени, когато човек е доброжелателен към тях, те се отварят с големите си сърца и с огромно предпочитание се включиха и в тяхната изнесена работилничка, която пък включваше с изключение на занимания, и те имат един подобен миг на образование, просто разучават разнообразни тематики в живота.
Каква е равносметката след този превъзходен панаир, който направихте с доста специфична идея?
На първо четене равносметката е прелестните взаимоотношения, които се случиха сред участниците в пленера. Гостите ни от Фондация “Ап уид Даун " са задоволени от това, че децата от клуб “Всеки може " изкараха едно прелестно, незабравимо прекарване, тъй като имаха изнесена работилничка в една атмосфера доста по-различна от тяхната обичайната конюнктура. Работиха и в другите работилнички.
А цялостната равносметка ще я създадем напълно скоро, защото и фондацията още не е направила цялостна равносметка на това, което са придобили от цялото събитие. Но страстта, прекарванията мисля, че са с доста по-висока стойност от всичко останало. Като концепцията за в бъдеще е да продължим да работим дружно, с цел да може да вършим по-щастлив живота на тези хора, които не са заболели, както те споделят “Това не е болест, това е положение ".
Така е, да. Самите тези деца се включиха в работилничките, по този начин ли?
Бяхме домакини, те всеки петък имат занимания в клуб “Всеки може ". По време на панаира бяхме домакини за една такава тяхна работилничка, което беше в по-друга конюнктура. Направиха един обред обичаен, която е молитва за дъжд по остарял български бит. Рисуваха децата, учиха се, също по този начин по-късно се включиха и в безплатните работилнички, които бяхме организирали по плетене.
Кой им помагаше, кой им показваше, да кажете малко повече за самия развой?
Надежда Тодорова се споделя дамата, която дружно с цялото й семейство има тази фондация и работи доста интензивно в тенденция да осведоми всички родители, които имат деца с този синдром, каква е вярната тенденция, с цел да могат те да живеят по-пълноценно. Защото би трябвало да се ползват специфични грижи, с цел да могат те да получат по-високо развиване, автономия по-скоро.
Всъщност майстори ли им помагаха на тези децца в плетенето, аз това имах поради?
По време на безплатните работилнички имаше две майсторки по плетиво, едната плетеше с тях с пръсти, такава прежда, с цел да може да бъде по-достъпна и по-приемлива за деца, които въобще не се бяха докосвали до плетивото. А във втората работилничка, отново имаше занаятчия, който им показваше по какъв начин се плете на една кука.
Прекрасно! Как реагираха децата, това за тях е нещо непознато?
Те са извънредно любвеобилни и доста, доста отворени, когато човек е доброжелателен към тях, те се отварят с големите си сърца и с огромно предпочитание се включиха и в тяхната изнесена работилничка, която пък включваше с изключение на занимания, и те имат един подобен миг на образование, просто разучават разнообразни тематики в живота.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ