Украйна вече е с единия крак в НАТО
Украйна не получи покана да се причисли към НАТО по време на срещата на върха във Вилнюс. Киев обаче въпреки всичко извоюва значими крачки към доближаването си с Алианса. На процедура Украйна е с единия крайник в НАТО и присъединението ѝ е въпрос на време, написа Димитър Бечев.
Дългоочакваната среща на върха на НАТО във Вилнюс завърши и наред са равносметките.
В мненията доминират нотки на отчаяние. Украйна не получи покана да се причисли към Пакта.
" Изглежда не е налице нито подготвеност Украйна да бъде поканена в НАТО, нито да ѝ се даде участие ", сподели украинският президент Володимир Зеленски, а " за Русия това е мотиватор да продължи с терора ".
Някои наблюдаващи направиха и паралел със злощастната среща на върха в Букурещ през 2008 година (последната колекция на НАТО, на която е участвал Путин). Тогава Украйна и Грузия получиха увещание, че вратите на алианса са отворени, само че не и така наречен План за деяние (Membership Action Plan), подготвителна стъпка преди участието.
Това полвинчато решение – взето за да се угоди на Франция и Германия най-много – се приема като един от факторите, довели до войната в Грузия четири месеца по-късно. С други думи, в случай че Тбилиси имаше тогава директна писта към участието – съгласно този мироглед – Москва може би щеше да се поколебае да употребява военна мощ. По същия метод в този момент – формулировката в официалното съобщение на НАТО, че Украйна ще се причисли " когато съдружниците са съгласни и изискванията изпълнени " – дава на Русия карт бланш да продължи експанзията.
Разговорът за това дали Украйна да бъде в НАТО или отвън минава от полето на военната тактика в това на полезностите.
Тази теза е изцяло разбираема и оправдана. Войната, жертвите, човешкото страдалчество и разрушенията непроменяемо преформулират политическите въпроси в морални. И диалогът за това дали Украйна да бъде в НАТО или отвън минава от полето на военната тактика в това на полезностите.
Но връщайки се към политическата действителност за всички съществени играчи беше ясно, че Вилнюс няма да докара до незабавно присъединение на Украйна. Няма по какъв начин НАТО да се намеси директно във военни дейности против Русия – вместо да подкрепя Киев косвено, както прави в този момент. А алтернативата – Украйна като член, само че без да се употребява от правата си по член 5 от Североатлантическия контракт за групова защита, би подкопала Алианса. Затова и на срещата на върха Съединени американски щати и Германия за застъпиха за отсрочване на поканата за участие.
За Зеленски настояването за неотложно участие е рационална политическа тактика. Като водач, който носи на плещите си голяма отговорност в съдбоносен миг, той стартира с максималистична позиция с концепцията да завоюва допустимо най-хубав резултат за Украйна в границите на вероятното.
Какво извоюва Украйна във Вилнюс
На първо място, отпадането на Плана за участие – междинния стадий в присъденяването към НАТО. Това е сигнал, че в предстоящ миг Украйна може да стане член по допустимо най-бърз график. Кога би могъл да пристигна този миг? Най-вероятно след приключването или " замразяването " на войната. Тогава НАТО ще е крайъгълен камък в украинската тактика по въздържане на Русия.
На второ място, от страните в Г-7, както и заричане за продължение на отбранителната и финансова помощ.
Трето, съответни задължения за доставки на оръжие на стойност 1,5 милиарда евро от страна на Германия, Канада, Англия, Франция, Холандия, Норвегия, Австралия.
Става дума за далекобойни ракети, бронетанкова техника, уреди за разминиране (ключови за актуалната атака в Запорожка област) и други Не би трябвало да се пропуща и значимостта на доставките на касетъчни боеприпаси от страна на Съединени американски щати. То ще подсигурява огневата мощност на украинската артилерия в интервала преди да се задейства дълготрайната скица на Европейски Съюз за даване на муниции.
Четвърто, в сряда беше първото съвещание на Съвета НАТО-Украйна, нов формат на най-високо ниво, който ще направлява самодейностите за консолидиране в Пакта. Съветът също по този начин има алегорично значение, тъй като акцентира особеното място на Киев в съюза като един тип асоцииран член.
Украйна не си потегли с празни ръце от Вилнюс.
С други думи Украйна не си потегли с празни ръце от Вилнюс. даде след края на срещата, благодарейки на съдружниците, е показателна.
Какви са идващите стъпки за Киев
Следващата стъпка за Украйна е да може да обвърже западните си съдружници още по-тясно, закрепвайки дълготрайните им задължения. Освен оръжейни доставки това включва шерване на разследващи данни, образование на военни формирования, трансфер на технологии към украинската отбранителна индустрия.
Тук изключително значимо значение имат Съединени американски щати . Евентуална завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом след 2024 година би имало негативен резултат върху помощта за Украйна. Тръмп към този момент изяснява по какъв начин ще реши спора със договорка с Путин. В Републиканската партия от ден на ден надвиват скептични по отношение на Киев гласове. Ако Украйна разчита на Америка и по-нататък, тя по всевъзможен метод ще лобира военната помощ да се закрепи правна форма.
Често се приказва за така наречен Израелски модел – материалната поддръжка, която Съединени американски щати дават на своя съдружник още от края на 60-те години на предишния век. Това е вероятен вид – само че с една спогодба.
Израелско-американското партньорство се крепи на десетгодишни меморандуми за съгласие, които фиксират паричния размер на военната помощ. Това са политически документи, а не правни контракти по сходство на Североатлантическия пакт. Те вървят в тандем със статута на Израел като „ значим не-натовски съдружник “, какъвто Украйна към момента не е получила от Съединени американски щати. Вероятно напъните на Киев ще са ориентирани и към лобиране в Конгреса за законодателство, което би било най-хубавата алтернатива.
Подкрепата от европейските съдружници не предстои на подозрение. Географията си споделя тежката дума. Заплахата от Русия е доста по-осезаема и действителна в Европа, в сравнение с зад океана. Това изяснява и поврата в стратегическото мислене на Германия и Франция . Дори и един ден Берлин и Париж да тръгнат да се договарят с Москва, те знаят, че това може да стане само от позицията на силата. Възпирането, а не съдействието с Русия, е водещият принцип.
Като в никакъв случай преди Германия и Франция са почти на едно мнение с Англия по въпроса по какъв начин да се отговори на съветската опасност. Затова оптималното повишение на отбранителния потенциал на Украйна – стратегическа бариера пред Русия - няма опция.
Дори и без официално участие, наклонността е все по-тясно сплотяване на Киев с НАТО.
Поглеждайки назад към Киев, даже и без официално участие, наклонността е все по-тясно сплотяване с НАТО – на политическо и военно-техническо ниво. Дори без гаранциите по член 5 Украйна е де факто част от Алианса и то една от най-боеспособните такива.
Владимир Путин взе решението за пълномащабно навлизане в Украйна сякаш за да предотврати присъдениняването ѝ към НАТО. Но на процедура той реализира тъкмо противоположния резултат. Украйна е към този момент с един крайник в Алианса.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Дългоочакваната среща на върха на НАТО във Вилнюс завърши и наред са равносметките.
В мненията доминират нотки на отчаяние. Украйна не получи покана да се причисли към Пакта.
" Изглежда не е налице нито подготвеност Украйна да бъде поканена в НАТО, нито да ѝ се даде участие ", сподели украинският президент Володимир Зеленски, а " за Русия това е мотиватор да продължи с терора ".
Някои наблюдаващи направиха и паралел със злощастната среща на върха в Букурещ през 2008 година (последната колекция на НАТО, на която е участвал Путин). Тогава Украйна и Грузия получиха увещание, че вратите на алианса са отворени, само че не и така наречен План за деяние (Membership Action Plan), подготвителна стъпка преди участието.
Това полвинчато решение – взето за да се угоди на Франция и Германия най-много – се приема като един от факторите, довели до войната в Грузия четири месеца по-късно. С други думи, в случай че Тбилиси имаше тогава директна писта към участието – съгласно този мироглед – Москва може би щеше да се поколебае да употребява военна мощ. По същия метод в този момент – формулировката в официалното съобщение на НАТО, че Украйна ще се причисли " когато съдружниците са съгласни и изискванията изпълнени " – дава на Русия карт бланш да продължи експанзията.
Разговорът за това дали Украйна да бъде в НАТО или отвън минава от полето на военната тактика в това на полезностите.
Тази теза е изцяло разбираема и оправдана. Войната, жертвите, човешкото страдалчество и разрушенията непроменяемо преформулират политическите въпроси в морални. И диалогът за това дали Украйна да бъде в НАТО или отвън минава от полето на военната тактика в това на полезностите.
Но връщайки се към политическата действителност за всички съществени играчи беше ясно, че Вилнюс няма да докара до незабавно присъединение на Украйна. Няма по какъв начин НАТО да се намеси директно във военни дейности против Русия – вместо да подкрепя Киев косвено, както прави в този момент. А алтернативата – Украйна като член, само че без да се употребява от правата си по член 5 от Североатлантическия контракт за групова защита, би подкопала Алианса. Затова и на срещата на върха Съединени американски щати и Германия за застъпиха за отсрочване на поканата за участие.
За Зеленски настояването за неотложно участие е рационална политическа тактика. Като водач, който носи на плещите си голяма отговорност в съдбоносен миг, той стартира с максималистична позиция с концепцията да завоюва допустимо най-хубав резултат за Украйна в границите на вероятното.
Какво извоюва Украйна във Вилнюс
На първо място, отпадането на Плана за участие – междинния стадий в присъденяването към НАТО. Това е сигнал, че в предстоящ миг Украйна може да стане член по допустимо най-бърз график. Кога би могъл да пристигна този миг? Най-вероятно след приключването или " замразяването " на войната. Тогава НАТО ще е крайъгълен камък в украинската тактика по въздържане на Русия.
На второ място, от страните в Г-7, както и заричане за продължение на отбранителната и финансова помощ.
Трето, съответни задължения за доставки на оръжие на стойност 1,5 милиарда евро от страна на Германия, Канада, Англия, Франция, Холандия, Норвегия, Австралия.
Става дума за далекобойни ракети, бронетанкова техника, уреди за разминиране (ключови за актуалната атака в Запорожка област) и други Не би трябвало да се пропуща и значимостта на доставките на касетъчни боеприпаси от страна на Съединени американски щати. То ще подсигурява огневата мощност на украинската артилерия в интервала преди да се задейства дълготрайната скица на Европейски Съюз за даване на муниции.
Четвърто, в сряда беше първото съвещание на Съвета НАТО-Украйна, нов формат на най-високо ниво, който ще направлява самодейностите за консолидиране в Пакта. Съветът също по този начин има алегорично значение, тъй като акцентира особеното място на Киев в съюза като един тип асоцииран член.
Украйна не си потегли с празни ръце от Вилнюс.
С други думи Украйна не си потегли с празни ръце от Вилнюс. даде след края на срещата, благодарейки на съдружниците, е показателна.
Какви са идващите стъпки за Киев
Следващата стъпка за Украйна е да може да обвърже западните си съдружници още по-тясно, закрепвайки дълготрайните им задължения. Освен оръжейни доставки това включва шерване на разследващи данни, образование на военни формирования, трансфер на технологии към украинската отбранителна индустрия.
Тук изключително значимо значение имат Съединени американски щати . Евентуална завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом след 2024 година би имало негативен резултат върху помощта за Украйна. Тръмп към този момент изяснява по какъв начин ще реши спора със договорка с Путин. В Републиканската партия от ден на ден надвиват скептични по отношение на Киев гласове. Ако Украйна разчита на Америка и по-нататък, тя по всевъзможен метод ще лобира военната помощ да се закрепи правна форма.
Често се приказва за така наречен Израелски модел – материалната поддръжка, която Съединени американски щати дават на своя съдружник още от края на 60-те години на предишния век. Това е вероятен вид – само че с една спогодба.
Израелско-американското партньорство се крепи на десетгодишни меморандуми за съгласие, които фиксират паричния размер на военната помощ. Това са политически документи, а не правни контракти по сходство на Североатлантическия пакт. Те вървят в тандем със статута на Израел като „ значим не-натовски съдружник “, какъвто Украйна към момента не е получила от Съединени американски щати. Вероятно напъните на Киев ще са ориентирани и към лобиране в Конгреса за законодателство, което би било най-хубавата алтернатива.
Подкрепата от европейските съдружници не предстои на подозрение. Географията си споделя тежката дума. Заплахата от Русия е доста по-осезаема и действителна в Европа, в сравнение с зад океана. Това изяснява и поврата в стратегическото мислене на Германия и Франция . Дори и един ден Берлин и Париж да тръгнат да се договарят с Москва, те знаят, че това може да стане само от позицията на силата. Възпирането, а не съдействието с Русия, е водещият принцип.
Като в никакъв случай преди Германия и Франция са почти на едно мнение с Англия по въпроса по какъв начин да се отговори на съветската опасност. Затова оптималното повишение на отбранителния потенциал на Украйна – стратегическа бариера пред Русия - няма опция.
Дори и без официално участие, наклонността е все по-тясно сплотяване на Киев с НАТО.
Поглеждайки назад към Киев, даже и без официално участие, наклонността е все по-тясно сплотяване с НАТО – на политическо и военно-техническо ниво. Дори без гаранциите по член 5 Украйна е де факто част от Алианса и то една от най-боеспособните такива.
Владимир Путин взе решението за пълномащабно навлизане в Украйна сякаш за да предотврати присъдениняването ѝ към НАТО. Но на процедура той реализира тъкмо противоположния резултат. Украйна е към този момент с един крайник в Алианса.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ