Учени в Станфорд създадоха метално-полимерен композит за 3D печат на

Учени в Станфорд сътвориха метално-полимерен композит за 3D щемпел на здрави наноконструкции (снимка: CC0 Public Domain)

Технологията за 3D щемпел намира приложение за от ден на ден неща, само че в този момент един нов материал разрешава основаване на детайли, които са ултра-здрави – и могат да се отпечатват доста по-бързо.

Разработен от учени от Станфордския университет, композитният материал е предопределен основно за потребление в решетъчни структури с наноразмери. Такива биват употребявани за отбрана на дребни базови съставни елементи (като тези в електрониката). Материалът е формиран от полимерна смола, комбинирана с дребни детайли от железни атоми, известни като железни наноклъстери.

Машина, боравеща с този нов материал, би употребила към този момент действителен развой на обработка, наименуван двуфотонна литография. При нея се употребява лазер, който се насочва към течната примес със смола. Където самият център на този лъч допре някой от нанокластерите, поражда химическа реакция, която кара смолата да се втвърди в дадената област. Чрез точно придвижване на лазерния лъч е допустимо да се изградят доста дребни, комплицирани обекти.
още по темата
При тестване на решетките, основани с новия материал, е открито, че те могат да всмукват два пъти повече сила от решетките, отпечатани от други постоянно употребявани материали. В взаимозависимост от типа на решетката, направена от новия композит, някои могат да носят тежък товар, без да се деформират, до момента в който други се деформират, с цел да поемат ударите, след което се връщат в първичната си форма.

Освен това когато решетките се отпечатват, металните наноклъстери разрешават химическата реакция да се случва доста по-бързо, в сравнение с в други материали, които употребяват разнообразни типове фоточувствителни молекули. Този резултат е маркиран даже когато в композита са употребявани редица разнообразни полимери. В някои случаи продуктите могат да бъдат отпечатани 100 пъти по-бързо, в сравнение с е било допустимо по-рано с сходни полимери.

„ В момента има огромен интерес към проектирането на разнообразни видове 3D структури за положителни механични характерности “, споделя ас. проф. Уенди Гу, съавтор на публикация за проучването, която бе оповестена неотдавна в сп. Science. „ Това, което направихме, е да разработим материал, който е в действителност резистентен на разнообразни въздействия “.