Да почакаме малко с климатичния апокалипсис
Учени откриха голям, до момента незнаен източник на азот. Защо това има значение? Защото откритието би могло трагично да промени прогнозите за световното стопляне.
Изследователите, чиито открития са оповестени в влиятелното списание Science, споделят, че са открили, че концепцията, че единственият източник на азот за живота на растенията идва от въздуха, е неправилна. Има големи хранилища на азот в скалите в основата на планетата, от които растенията също по този начин се хранят.
Това евентуално е огромна вест, защото значи, че на планетата има доста по-големи количества азот, в сравнение с се предполагаше до момента.
Бен Хълтън от Калифорнийския университет в Дейвис, академик по околна среда и съавтор на проучването споделя, че „ това опонира на вековната парадигма, която стои в основите на науките за околната среда “.
Обърнете внимание на думата „ парадигма “. Ако констатацията на Хълтън за тези големи, до момента незнайни азотни „ хранилища “ се окаже вярна, това ще има голямо въздействие върху прогнозите за световното стопляне.
Отдавна е известно, че растенията компенсират някои от последствията от изменението на климата, като гълтам и съхраняват CO2. Учени климатолози обаче допускаха, че способността на растенията да извършват тази функционалност е лимитирана, защото съществуването на азот в атмосферата е лимитирано.
Според изследване от 2003 година, оповестено в списание Nature, „ няма да има задоволително азот, който да поддържа сюжетите за усвояване на високи въглеродни излъчвания от растенията “.
Роналд Амундсон, биогеохимик по почвата в Калифорнийския университет в Бъркли, декларира пред изданието Chemical and Engineering News, че „ в случай че има повече азот в сравнение с се чака, тогава рестриктивните мерки върху растежа на растенията в свят с висок СО2 може да не е толкоз огромно, колкото си мислим. “
С други думи, при съществуването на повече азот, животът на растенията може да усвои повече въглероден диоксид, в сравнение с се предполагаше до момента, което значи, че планетата няма да се затопля толкоз доста, макар че човечеството изхвърля огромни количества CO2 в атмосферата.
Хълтън изследва тази опция от години. През 2011 година той заяви, че дърветата в горите могат да черпят азот, който се намира в близките скали.
Тогава той разгласи „ зашеметяващото изобретение, че горите могат да се хранят с азот от скалите, което има капацитета да промени всички прогнози, свързани с изменението на климата “, тъй като значи, че може да има повече струпване на въглерод на сушата и по-малко в атмосфера, спрямо това показвано от климатичните модели.
Въпросът е дали някои учени в региона на климата или природозащитници, които са напълно обвързани с концепцията, че индустриализацията унищожава планетата, в миналото ще признаят това.
Ето за какво думата „ парадигма “ в израза на Хълтън е значима.
Често учените създават доктрина – или парадигма – въз основа на наличните доказателства, с която да обяснят какво виждат в околния свят.
След като тази парадигма бива призната, учените постоянно не са склонни да се откажат от нея, даже в случай че се натрупват доказателства, че тя може да е неправилна. В последна сметка, обаче, неверните парадигми отстъпват, като слагат началото на нова научна парадигма. Примери за такова развиване в предишното са теорията за хелиоцентричната слънчева система, за континенталния дрейф, даже някои от теориите на Айнщайн …
Същото нещо може да се случи в този момент и с науката за климата.
Редица нови доказателствата не престават да демонстрират недостатъци в климатичните модели, употребявани за предсказание на бъдещото стопляне. Те не съумяха да предскажат десетилетна пауза в повишаването на световните температури. Нито имаше разнообразни бедствия, които моделите предсказваха и допускаха, че ще се случат. И в скорошна обява в списание „ Nature “, се заключава, че планетата е по-малко сензитивна към повишението на CO2, в сравнение с компютърните модели демонстрират.
В същото време в редица изявления се твърди, че Националната океанографска и атмосферна администрация на Съединени американски щати организира доста подозрителни операции с данни за температурата. Промените в температурните данни непрекъснато вършат предишното да наподобява по-хладно, което на собствен ред прави сегашното да наподобяват по-топло.
Това основава заблуда за непрекъснато възходящи температури, с цел да подхождат на нарастването на CO2 в земната атмосфера.
Марк Морано, редактор на известния блог ClimateDepot и създател на „ Политически неправилното управление за изменението на климата “, отбелязва, че „ науката не би трябвало да има политически авансово избран резултат въз основата на идеологията и политиката. Науката за световното стопляне би трябвало да бъде отворена за разнообразни изследвания и несъгласувани гласове във връзка с CO2, с цел да анулира хипотетичния консенсус във връзка с изменението на климата. “
Но дали ще бъде допустимо да стане по този начин? Заради репутацията си и големите суми получавани от държавни и/или други стратегии, е малко евентуално доста учени климатолози да признаят, че изводите им са били неверни, без значение какъв брой явно става, че са били точно такива.
