Учени от Института по молекулярна биология в Германия разкриха механизма,

Учени от Института по молекулярна биология в Германия разкриха механизма, обвързван с неизбежното стареене и гибелта на организмите, заяви Лента. Оказва се, че основна роля имат гени, които са нужни за поддържане на естествените функционалности на клетките, само че в преклонна възраст способстват за увреждането и гибелта им.

Една от хипотезите гласи, че стареенето и свързаната с него гибел са програмирани от еволюцията. Колкото по-дълга е продължителността на живота на обещано създание, толкоз по-голямо е потомството му, на което ще бъдат предадени гените му.

Организмите, които могат да се възпроизвеждат безпределно дълго, получават еволюционно предимство пред всички останали типове. Затова стареенето би трябвало последователно да изчезне. За да бъде решено това несъгласие, e препоръчана концепцията за така наречен антагонистична плейотропия.

Плейотропия е наименуван резултатът от множествени дейности на ген, когато извършва по едно и също време няколко функционалности. Концепцията се състои в това, че еднакъв ген може да способства за плодовитостта на обещано живо създание и за стареенето му.

В резултат ДНК бързо се популяризира измежду популацията, без значение че гибелта е неизбежна за всеки притежател на гена. С това е обвързвана " недалновидността " на еволюцията, когато се сортират само тези признаци, които обезпечават неотложно предимство, а не тези, които са по-изгодни в дълготраен проект.

В последна сметка стареенето и гибелта стават неразделна част от генетичната стратегия.

Тъй като хипотезата бе доказана благодарение на математически модели, трябваше да се открият съответни гени с антагонистична плейотропия, които способстват за стареенето. Експериментите са осъществени с нематоди Caenorhabditis elegans. Изследвани бяха няколко гени, изясняват учените.

Резултатите посочили, че за стареенето способства ДНК, която е виновна за процеса автофагия. Автофагия е нужна за естественото развиване на ембриона и също така е обвързвана с други значими функционалности. При червеите обаче този механизъм стартира да действа погрешно.

Установено е, че дезактивирането на съответните гени в невронните мрежи у C. elegans способства за удължаването на живота им с 50 на 100 и усъвършенства физическото им положение.

Учените са на мнение, че откритието ще способства за създаване на лечения против заболяванията Алцхаймер, Паркинсон и Хънтигтън.

Резултатите от проучването са оповестени в Genes & Development.