Ататюрк два пъти иска ръката на Димитрина, отказът на баща ѝ...
Турция означи през днешния ден 83-та годишнина от гибелта на Мустафа Кемал Ататюрк, водачът на Войната за самостоятелност на страната и създател на Република Турция.
Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския замък Долмабахче е непокътната в достоверния си тип и се посещава от хиляди негови почитатели. Дори часовникът е заковал стрелките си тутакси на неговата гибел.
Обичайно, всекидневието спря в цяла Турция в 9,05 ч. локално време (08:05 българско време), сирените извикаха, с цел да отбележат точния миг на гибелта на Ататюрк и милиони хора в цялата страна съблюдаваха две минути безмълвие.
Ататюрк е роден през 1881 година в Солун, тогава част от Османската империя. Военното му обучение стартира през 1893 година, когато е записан във военно учебно заведение в Солун. Наред с военните умения, Ататюрк учи и френски език.
Продължава образованието си във Военното учебно заведение в Истанбул и по-късно се дипломира като лейтенант през 1902 година Ататюрк бързо се изкачва във военните звания, като през 1905 година става щаб-капитан.
През 1914 година, когато Ататюрк е боен аташе в София, той е живял у нас година и половина и в младата българска страна се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си.
Обичта на Ататюрк към 21 годишната Димитрина Ковачева, втората щерка на военачалник Стилиян Ковачев, министър на войната, е коментирана от всички днешни турски историци. Блузата, с която българката танцува с него на паметния новогодишен бал, околните ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара. 37 годишния турски водач два пъти желае ръката на Димитрина (Мити), само че татко ѝ счита, че тя няма да понесе условностите на друга вяра. И Мустафа Кемал си потегля наскърбен, само че продължава да се вижда скрито с нея.
Близките на Ататюрк описват, че измежду движимостите му след неговата гибел са намерили единствено една фотография – на неговата обичана, с която на земята остават вечно разграничени.
Междувременно стартира Първата международна война и съдружниците разполагат бойци на полуостров Галиполи, когато стартира борбата при Дарданелите (Чанаккале).
Огорчен от невъзможността да се омъжи за Мити, Ататюрк изпраща писмо до краткотрайно изпълняващия длъжността основен пълководец Енвер паша и желае да бъде изпратен на бойното поле, като прекратява службата си в София.
Ататюрк и турските бойци демонстрират невероятна опозиция в борбата. Заповедта на Ататюрк към бойците му остава в сърцата на всички турци: „ Аз не ви повелявам да атакувате, аз ви повелявам да умрете! “
Междувременно той получава купата генерал-майор, в следсвие на многочислени военни триумфи. На 23 април 1920 година е основано Великото национално заседание на Турция и Ататюрк е определен за началник на държавното управление и ръководител на Народното събрание, което му разрешава да одобри закони, нужни за успеха на турските сили.
Турската войска, под управлението на Ататюрк, печели редица борби до 1923 година, когато на 24 юли е подписан Лозанският контракт.
Уменията на Ататюрк доведоха до турската самостоятелност и основаването на Република Турция на 29 октомври 1923 година
Ататюрк става първият президент на републиката и служи в това си качество до 10 ноември 1938 година, когато умря в Истанбул на 57-годишна възраст от цироза.
По традиция турците посещават мавзолея му в Анкара всеки 10 ноември и отдават респект на Ататюрк.
Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския замък Долмабахче е непокътната в достоверния си тип и се посещава от хиляди негови почитатели. Дори часовникът е заковал стрелките си тутакси на неговата гибел.
Обичайно, всекидневието спря в цяла Турция в 9,05 ч. локално време (08:05 българско време), сирените извикаха, с цел да отбележат точния миг на гибелта на Ататюрк и милиони хора в цялата страна съблюдаваха две минути безмълвие.
Ататюрк е роден през 1881 година в Солун, тогава част от Османската империя. Военното му обучение стартира през 1893 година, когато е записан във военно учебно заведение в Солун. Наред с военните умения, Ататюрк учи и френски език.
Продължава образованието си във Военното учебно заведение в Истанбул и по-късно се дипломира като лейтенант през 1902 година Ататюрк бързо се изкачва във военните звания, като през 1905 година става щаб-капитан.
През 1914 година, когато Ататюрк е боен аташе в София, той е живял у нас година и половина и в младата българска страна се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си.
Обичта на Ататюрк към 21 годишната Димитрина Ковачева, втората щерка на военачалник Стилиян Ковачев, министър на войната, е коментирана от всички днешни турски историци. Блузата, с която българката танцува с него на паметния новогодишен бал, околните ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара. 37 годишния турски водач два пъти желае ръката на Димитрина (Мити), само че татко ѝ счита, че тя няма да понесе условностите на друга вяра. И Мустафа Кемал си потегля наскърбен, само че продължава да се вижда скрито с нея.
Близките на Ататюрк описват, че измежду движимостите му след неговата гибел са намерили единствено една фотография – на неговата обичана, с която на земята остават вечно разграничени.
Междувременно стартира Първата международна война и съдружниците разполагат бойци на полуостров Галиполи, когато стартира борбата при Дарданелите (Чанаккале).
Огорчен от невъзможността да се омъжи за Мити, Ататюрк изпраща писмо до краткотрайно изпълняващия длъжността основен пълководец Енвер паша и желае да бъде изпратен на бойното поле, като прекратява службата си в София.
Ататюрк и турските бойци демонстрират невероятна опозиция в борбата. Заповедта на Ататюрк към бойците му остава в сърцата на всички турци: „ Аз не ви повелявам да атакувате, аз ви повелявам да умрете! “
Междувременно той получава купата генерал-майор, в следсвие на многочислени военни триумфи. На 23 април 1920 година е основано Великото национално заседание на Турция и Ататюрк е определен за началник на държавното управление и ръководител на Народното събрание, което му разрешава да одобри закони, нужни за успеха на турските сили.
Турската войска, под управлението на Ататюрк, печели редица борби до 1923 година, когато на 24 юли е подписан Лозанският контракт.
Уменията на Ататюрк доведоха до турската самостоятелност и основаването на Република Турция на 29 октомври 1923 година
Ататюрк става първият президент на републиката и служи в това си качество до 10 ноември 1938 година, когато умря в Истанбул на 57-годишна възраст от цироза.
По традиция турците посещават мавзолея му в Анкара всеки 10 ноември и отдават респект на Ататюрк.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ