Централната банка на Турция в четвъртък повиши лихвения процент до 25 процента в изненадващ ход, който сигнализира за продължаващо отдалечаване от предишната политика, която се фокусира върху поддържането на ниски лихвени проценти .
Увеличението от 7,5 процентни пункта следва увеличение до 17,5 процента от 15 процента миналия месец.
Повечето икономисти очакваха банката да увеличи лихвения си процент в четвъртък до едва 20 процента.
„Последните индикатори сочат продължаващо нарастване на основната тенденция на инфлация“, каза централната банка.
„Затягането на паричната политика ще бъде допълнително засилено толкова, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато се постигне значително подобрение на перспективите за инфлация“, се казва в него.
Турската лира спечели 1,5 процента спрямо долара след ясния сигнал на банката, че засилва борбата си с инфлацията и опитите да подкрепи проблемната валута.
Аналитикът на Capital Economics Лиъм Пийч каза, че увеличението на лихвите е „много по-голямо от очакваното“ и „ще извърви дълъг път към успокояването на инвеститорите, че преминаването обратно към традиционната политика е на път“.
Много икономисти не бяха съгласни с предишната парична политика на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, която се смяташе за неортодоксална.
Въпреки това, Ердоган вдъхна на правителството си благоприятни за пазара лица, след като спечели трудни избори през май, които дойдоха в разгара на една от най-страшните икономически кризи в Турция от десетилетия.
Те незабавно започнаха нова битка срещу инфлацията, която достигна своя връх с годишен темп от 85 процента миналия октомври и отново се покачва.
Екипът позволи на лирата да започне да се обезценява спрямо долара в опит да облекчи натиска върху изтощената държавна хазна.
Те също така наложиха поредица от по-технически стъпки, насочени към балансиране на икономиката и възстановяване на доверието както на потребителите, така и на чуждестранните инвеститори в Турция.
Нов национален подход към икономиката
Централната банка увеличи основния си процент до 15 процента от 8,5 процента на първата среща, председателствана от бившия изпълнителен директор на Уолстрийт Хафизе Гайе Еркан през юни.
Ердоган беше накарал номинално независимата институция да намали разходите по заеми поради убеждението през целия си живот, че високите лихвени проценти причиняват, а не лекуват инфлацията.
Но Еркан и министърът на финансите Мехмет Шимшек, бивш вицепремиер, който се завърна в кабинета през юни, се застъпиха за по-бавен подход през последните два месеца, който се опита да възстанови доверието на пазара, без да причинява твърде много краткосрочни проблеми болка.
Това изглежда се промени, когато годишната инфлация през юли скочи обратно до 47,8 процента благодарение на милиарди долари социални разходи, които Ердоган даде по време на предизборната си кампания.
Централната банка очаква годишната инфлация да достигне връх от 60 процента между април и юни следващата година.
„Остава голяма разлика между основния лихвен процент и текущата и очакваната инфлация“, предупреди главният икономист на банката ING Мухамет Меркан.
Някои анализатори подозираха, че Еркан и Шимшек се страхуват от негативна реакция от страна на Ердоган, ако настояват твърде силно за своите реформи.
Ердоган уволни един централен банкер четири месеца след опитите му да повиши лихвените проценти в края на 2020 г. и началото на 2021 г. Преди това той беше уволнил други двама за оспорване на неговия подход.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
