Годината без лято: През 1815 г. изригва вулкан, който закрива слънцето
Това се е случило преди повече от два века, само че въздействието му остава голямо. Историците приписват на прословутата „ година без лято “ през 1816 година, най-малко индиректно, изобретяването на велосипеда и написването на класическия разказ „ Франкенщайн “.
През април 1815 година планината Тамбора избухва в мощно изригване, което убива десетки хиляди хора на индонезийския остров Сумбава. Следващата година става известна като „ годината без лято “, когато извънредно студени и влажни условия обгръщат Европа и Северна Америка.
От 1913 година насам откривателите допускат, че двете събития са свързани.
В следствие изследвания потвърждават, че ниските летни температури през 1816 година не биха били вероятни без вулканичното изригване.
Едно такова проучване е оповестено в списание Environmental Research Letters.
Непосредствените последствия от вулкана са довели до всеобщи опустошения. Изригването, появилите се от него потоци и обвързваните с тях цунамита са разрушили домове и са лишили живота на 10 000 души.
Други 80 000 души ще умрат от заболяванията, които се популяризират по-късно.
Огромното количество материал, изхвърлено от вулкана, е асъдействало за последвалото световно влияние.
Изригването вкарва голямо количество серен диоксид в стратосферата, който бързо се популяризира по целия свят, окислявайки се и образувайки сулфатни аерозоли. Тези вулканични аерозоли понижават чистата късовълнова радиация, което води до необятно публикувано и продължително изстудяване на повърхността. Те водят и до понижаване на преваляванията в международен мащаб, като в същото време овлажняват някои сухи райони и провокират динамични промени в широкомащабната циркулация на океана и атмосферата.
През лятото на 1816 година студените и влажни условия в Централна и Западна Европа и даже в Северна Америка довеждат до неуспех на реколтата, гибел на добитъка и апетит.
В Нова Англия се следят сняг и „ убийствена слана “. Облаците поддържат небето тъмно.
Това е наречено „ последната огромна рецесия на прехраната в Западния свят “.
Предишни проучвания даже допускат, че тежките облаци и преваляванията от изригването са съдействали за провалянето на Наполеон при Ватерло три месеца по-късно в Белгия.
В гореспоменатото изследване употребяват ранни данни и климатични модели, с цел да дефинират резултата от вулканичното изригване. Те съпоставят данните с други години със сходни модели на налягането на морското ниво.
В сходни години преваляванията са били сравними, само че не и ниските температури.
Когато вулканът бил въведен в сюжета – стъпка, наречена вулканично форсиране – учените съумели да възпроизведат лятото на 1816 година
Включването на вулканично влияние в климатичните модели може да изясни захлаждането и съгласно нашите оценки то усилва вероятността за извънредно ниски температури до 100 пъти.
В симулациите на моделите има мощни доказателства, че вулканичното изригване усилва вероятността за такова влажно лято над Централна Европа с към 1.5 до три пъти. А без вулканичното влияние е по-малко евентуално то да е било толкоз влажно и доста малко евентуално да е било толкоз студено.
По това време се развихря аграрни неуспех и цената на питателните артикули скача.
Това повишило и цената на овеса за конете, които били главният източник на превоз по това време, съгласно Националния център за атмосферни проучвания (National Center for Atmospheric Research). На това се приписва принос за вдъхновяването на изобретяването на велосипеда от Карл Дрейс през 1817 година
Лятото или неналичието на такова през 1816 година въодушевява и нещо друго: готически приказки.
Лорд Байрон, Клер Клермон, доктор Джон Уилям Полидори, Пърси Шели и Мери Годуин (преди да се омъжи за Шели) отсядат във вила с аспект към Женевското езеро в Швейцария. Но времето в идиличното им място било тъмно.
По време на една от полемиките им Байрон предлага всеки член на неспокойната група да напише история за призраци, която да споделят. В рамките на няколко седмици Годуин написва „ Франкенщайн “, Байрон написва стихотворението „ Мрак “, а Полидори – описа си „ Вампир “.
