Лекарите, а не съдиите, трябва да решават кога да лекуват пациентите без тяхното съгласие
Неотдавна се грижех за мъж на междинна възраст в моята болница, който имаше тежка сърдечна непълнота, изискваща поддържане на живота. Когато беше изключен от машините след няколко дни лекуване, той стартира да демонстрира психотични признаци, в това число налудно мислене, тангенциален диалект и параноя. Научих, че той е имал дълга история на нелекувана шизофрения, която го е отчуждила от членове на фамилията и другари, с които на процедура няма контакт.
Пациентът ми изиска да си тръгне болничното заведение. Изпращането му вкъщи обаче щеше да бъде проблем. Не можеше да се грижи за себе си. Имаше дребен късмет да вземе медикаментите си, в това число разредител на кръвта, с цел да разтвори съсирек в сърцето му, преди да аргументи инсулт. Дори беше по-малко евентуално да приема психиатрични медикаменти, от които не вярваше, че има потребност.
Моите сътрудници и аз не знаехме какво да вършим, по тази причина се обадихме на лекуващия психи...
Прочетете целия текст »
