Ричард Ран: Гранични войни - постоянна част от нашето съществуване
Това бяха най-хубавите времена. Беше 1999 година
Американската и международната стопанска система бяха в напредък, а Съединени американски щати за първи път от десетилетия имаха бюджетен остатък. Европейският съюз постигаше по-добри триумфи от предстоящото и през същата година беше призната общата валута - еврото. Русия и някогашните комунистически страни от Източна и Централна Европа и Централна Азия изглеждаха напреднали в превръщането си в свободни пазарни демокрации.
Дори Китай развиваше пазарна стопанска система и се ангажираше градивно с останалия свят.
Оптимистите имаха вяра, че Китай ще последва стъпките на Южна Корея, Сингапур и други страни и ще се трансформира в настояща народна власт, която зачита правата на индивида. Меморандумът от Будапеща от 1994 година беше подписан от Украйна, Беларус и Казахстан, а Съединени американски щати, Англия и Русия бяха гарантите на границите на някогашните руски страни. Това съглашение, в комбиниране с предходните съглашения, подписани след Втората международна война, като че ли фиксира границите на Европа, трансформирайки хилядите години на гранични войни в минало.
И тогава всичко се разпадна. Русия, под управлението на Владимир Путин, още веднъж се трансформира в експанзионистичен агресор, като стартира с нахлуването си в Грузия през 2008 година, последвано от анексирането на Кримския полуостров от Украйна през 2014 година Китай спря огромна част от икономическите си промени, отдръпна политическите промени и стана доста по-агресивен към Тайван и съседите си. Съединени американски щати и западният свят бяха шокирани от събитията от 11 септември 2001 година
Стана ясно, че огромна част от мюсюлманския свят няма предпочитание или желание да толерира други култури, камо ли да се асимилира с тях.
Още от началото на писаната история групи от хора са воювали за територия. След Втората международна война и със основаването на Организацията на обединените народи се счита, че интернационалните конгреси и съдилища могат да служат за решение на гранични разногласия, без страните да прибягват до война.
Въпреки някои триумфи, доста войни за територии започваха отначало, без значение какъв брой неправдоподобно изглеждаше това. Обединеното кралство и Аржентина започнаха война за едва обитаемоте Фолклендски острови в далечния южен Атлантически океан. Франция и Италия към момента спорят за това на кого принадлежат върховете на Монблан.
Десетки гранични разногласия към момента са в развой на разглеждане. Повечето от тях са за дребни части земя или острови и е малко евентуално да прераснат в огромен спор. Но има и разногласия, които елементарно могат да станат огромни и рискови. Индия и Пакистан са водили няколко войни за Кашмир и разногласието към момента не е дефинитивно решен. Индия и Китай към момента спорят за собствеността на редица места по границата си, което докара до лимитирани спорове през последните десетилетия.
Русия и Япония към момента не са решили разногласието от Втората международна война за собствеността на няколко от Курилските острови. Китай продължава да претендира за част от Монголия.
Няколко страни към момента претендират за цялата територия на други страни. По-специално, палестинците претендират за целия Израел, китайците - за Тайван, а сърбите - за Косово.
Все още съществуват разногласия за териториални води, в това число няколко сред Съединени американски щати и Канада, Турция и Гърция и Германия и Швейцария (границата на Боденското езеро).
Нова война може да избухне сред Гвиана и Венецуела. Много хора в никакъв случай не са чували за Гвиана, която до приемането на независимостта си през 1966 година е известна като Британска Гвиана. Тя се намира на северния бряг на Южна Америка, сред Венецуела, Суринам и Бразилия. По размери е близка до Англия, само че популацията ѝ е единствено към 800 000 души. До откриването на големи количества недопечен нефт (приблизително 11 милиарда барела) през 2015 година тя е бедна.
Сега тя е с най-бързо разрастващата се стопанска система в света и има четвъртия най-голям приход на глава от популацията в Северна и Южна Америка. От 1841 година насам Венецуела е лишила към две трети от територията на страната. През 1899 година интернационален арбитражен съд постановява, че земята принадлежи на Англия, която я получава от холандците с контракт през 1814 година
Голяма част от Гвиана е съвсем необитаема тропическа гора. Въпреки това в нея се намират огромни количества боксит (алуминиева руда), злато, манган и уран, както и петрол. Предвид новооткритите си благосъстояния страната съставлява доста по-голям интерес за своите съседи. Венецуелският деспот Николас Мадуро организира референдум, на който венецуелците утвърдиха искания към 74% от Гвиана.
През по-голямата част от историята си Венецуела е другар на Съединени американски щати. с възхода на социалистите там обаче връзките със Съединени американски щати се утежняват до степен, в която Вашингтон постанова тежки наказания. Гвиана, която има малочислено, само че англоговорящо население, вижда в Съединени американски щати вероятен бранител, изключително след откриването на петрола.
По-голямата част от петрола се намира в морето, тъй че може да има основателни разногласия за това къде да се сложи границата сред двете страни. Гвиана търси поддръжка от други южноамерикански и карибски страни, само че по какъв начин ще се получи това и дали може да се избегне война, е огромна неопределеност.
Както демонстрират войните в Украйна и Израел, битката за това кои нации какво имат, явно към момента е неизменима част от нашето битие. Оптимизмът за бъдещето, който множеството от нас имаха в края на 90-те години на предишния век, беше разрушен от действителността. /БГНЕС
-----------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Американската и международната стопанска система бяха в напредък, а Съединени американски щати за първи път от десетилетия имаха бюджетен остатък. Европейският съюз постигаше по-добри триумфи от предстоящото и през същата година беше призната общата валута - еврото. Русия и някогашните комунистически страни от Източна и Централна Европа и Централна Азия изглеждаха напреднали в превръщането си в свободни пазарни демокрации.
Дори Китай развиваше пазарна стопанска система и се ангажираше градивно с останалия свят.
Оптимистите имаха вяра, че Китай ще последва стъпките на Южна Корея, Сингапур и други страни и ще се трансформира в настояща народна власт, която зачита правата на индивида. Меморандумът от Будапеща от 1994 година беше подписан от Украйна, Беларус и Казахстан, а Съединени американски щати, Англия и Русия бяха гарантите на границите на някогашните руски страни. Това съглашение, в комбиниране с предходните съглашения, подписани след Втората международна война, като че ли фиксира границите на Европа, трансформирайки хилядите години на гранични войни в минало.
И тогава всичко се разпадна. Русия, под управлението на Владимир Путин, още веднъж се трансформира в експанзионистичен агресор, като стартира с нахлуването си в Грузия през 2008 година, последвано от анексирането на Кримския полуостров от Украйна през 2014 година Китай спря огромна част от икономическите си промени, отдръпна политическите промени и стана доста по-агресивен към Тайван и съседите си. Съединени американски щати и западният свят бяха шокирани от събитията от 11 септември 2001 година
Стана ясно, че огромна част от мюсюлманския свят няма предпочитание или желание да толерира други култури, камо ли да се асимилира с тях.
Още от началото на писаната история групи от хора са воювали за територия. След Втората международна война и със основаването на Организацията на обединените народи се счита, че интернационалните конгреси и съдилища могат да служат за решение на гранични разногласия, без страните да прибягват до война.
Въпреки някои триумфи, доста войни за територии започваха отначало, без значение какъв брой неправдоподобно изглеждаше това. Обединеното кралство и Аржентина започнаха война за едва обитаемоте Фолклендски острови в далечния южен Атлантически океан. Франция и Италия към момента спорят за това на кого принадлежат върховете на Монблан.
Десетки гранични разногласия към момента са в развой на разглеждане. Повечето от тях са за дребни части земя или острови и е малко евентуално да прераснат в огромен спор. Но има и разногласия, които елементарно могат да станат огромни и рискови. Индия и Пакистан са водили няколко войни за Кашмир и разногласието към момента не е дефинитивно решен. Индия и Китай към момента спорят за собствеността на редица места по границата си, което докара до лимитирани спорове през последните десетилетия.
Русия и Япония към момента не са решили разногласието от Втората международна война за собствеността на няколко от Курилските острови. Китай продължава да претендира за част от Монголия.
Няколко страни към момента претендират за цялата територия на други страни. По-специално, палестинците претендират за целия Израел, китайците - за Тайван, а сърбите - за Косово.
Все още съществуват разногласия за териториални води, в това число няколко сред Съединени американски щати и Канада, Турция и Гърция и Германия и Швейцария (границата на Боденското езеро).
Нова война може да избухне сред Гвиана и Венецуела. Много хора в никакъв случай не са чували за Гвиана, която до приемането на независимостта си през 1966 година е известна като Британска Гвиана. Тя се намира на северния бряг на Южна Америка, сред Венецуела, Суринам и Бразилия. По размери е близка до Англия, само че популацията ѝ е единствено към 800 000 души. До откриването на големи количества недопечен нефт (приблизително 11 милиарда барела) през 2015 година тя е бедна.
Сега тя е с най-бързо разрастващата се стопанска система в света и има четвъртия най-голям приход на глава от популацията в Северна и Южна Америка. От 1841 година насам Венецуела е лишила към две трети от територията на страната. През 1899 година интернационален арбитражен съд постановява, че земята принадлежи на Англия, която я получава от холандците с контракт през 1814 година
Голяма част от Гвиана е съвсем необитаема тропическа гора. Въпреки това в нея се намират огромни количества боксит (алуминиева руда), злато, манган и уран, както и петрол. Предвид новооткритите си благосъстояния страната съставлява доста по-голям интерес за своите съседи. Венецуелският деспот Николас Мадуро организира референдум, на който венецуелците утвърдиха искания към 74% от Гвиана.
През по-голямата част от историята си Венецуела е другар на Съединени американски щати. с възхода на социалистите там обаче връзките със Съединени американски щати се утежняват до степен, в която Вашингтон постанова тежки наказания. Гвиана, която има малочислено, само че англоговорящо население, вижда в Съединени американски щати вероятен бранител, изключително след откриването на петрола.
По-голямата част от петрола се намира в морето, тъй че може да има основателни разногласия за това къде да се сложи границата сред двете страни. Гвиана търси поддръжка от други южноамерикански и карибски страни, само че по какъв начин ще се получи това и дали може да се избегне война, е огромна неопределеност.
Както демонстрират войните в Украйна и Израел, битката за това кои нации какво имат, явно към момента е неизменима част от нашето битие. Оптимизмът за бъдещето, който множеството от нас имаха в края на 90-те години на предишния век, беше разрушен от действителността. /БГНЕС
-----------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ