Скоро няма да има пречки за пълноправното членство на България

Скоро няма да има спънки за пълноправното участие на България в Шенген. Мнението е на някогашния австрийски канцлер Волфганг Шусел.

За идния европейски избор и бъдещето на Европа - с него разговаряха от БТВ.

- Господин канцлер, изборите за Европейски парламент се дефинират като решаващи за бъдещето. Прави усещане обаче, че все още не се приказва за визии, а за това по какъв начин да се запази Европейският съюз. Каква е Вашата мечтана идея за Европа?

Волфганг Шусел: Изборите нямат за цел да се гледа в предишното – какво е реализирано, а към бъдещето – какво можем да чакаме. Това е решаващото и при тези избори – а те в действителност ще са от решаващо  значение – тъй като Европа е изправена пред огромни провокации. Желаем да се разтеглим. На прага ни се води война- нападението на Русия над Украйна. Трябва да се оправим с тази война. Трябва да сме в положение сами да се пазиме. Има и стопански провокации – Китай, Америка. На международната сцена би трябвало да бъдем мощни и да продължим да сме конкурентоспособни. Трябва да опазваме по-добре външната си граница. В софтуерно отношение би трябвало да се наложим като водещи. Трябва да подобрим просветителната и научно-изследователската системи. Като цяло ни би трябвало една ясна линия по какъв начин Европа да стане по-добра, по-силна в световен проект. Нито една страна не може да го реализира сама. Обединени сме по-силни

- Обикновено при европейски избори става дума за консервативни, демократични и обществени партии, само че в този момент има  и популистки партии, които не харесват европейския план. Австрия има опит с такива  партии.  Какъв съвет бихте дал на останалите – какво да вършат или да не вършат?

В. Шусел: Знаете ли, популизъм съществува откогато има политика. Популисти е имало още в античния Рим. Те са разказани доста тъкмо. Например, чели сме по какъв начин Цицерон учи племенника си, когато се кандидатира за сената: „ Обещавай на хората всичко и не спазвай нищо! “ Популизмът не ни е непознат.  В дълготраен проект популистите нямат отговор на наболелите въпроси на съвремието. Решаващото е за съответни проблеми да има положителни отговори. Второто е, че ние проектираме едно възприятие, че понастоящем този „ Еuropean way of life “, нашият, европейски метод на живот, е неповторим за целия свят. Социалното единение, икономическият триумф, опазването на мира повече от 70 години към този момент – това са невероятни триумфи, които нямат аналог в историята на целия свят. За това става дума в сегашните европейски избори. А също и да бъдат подбрани подобаващи персони, които могат да осъществят концепциите по най-хубавия метод.

- Често се споделя, че демокрацията в Европа е под опасност и претърпява дълбока рецесия,  тъй като не предлага решения за хората. Според Вас по този начин ли е?

В. Шусел:  Според мен в стопански проект дадохме отговор на тези опасения доста добре. Откакто ние, австрийците, се присъединихме към Европа преди съвсем 30 години, икономическата ни мощност се утрои, износът ни се усили петкратно, а задграничните вложения в Австрия набъбнаха десетократно. Новите страни като България и Румъния удвоиха икономическата си мощност откогато станаха членове на Европейския съюз. Относно икономическата политика малко може да се подлага на критика. Ясно е, че би трябвало да обърнем повече внимание на отбранителните си качества, на опазването на външната граница. Трябва да погледнем по-внимателно и към бъдещето – да влагаме в новите технологии и научните проучвания. Според мен в тази област ще стане доста забавно през идващите 10-15 години. В тези посоки ще се вземат решение и най-важните провокации пред Европа. Икономическите индикатори в Централна, Източна и Югоизточна Европа са двойно по-високи от останалата част на Европа. И те могат да се трансфорат в мотор на всеобщото европейско развиване. Според мен това би трябвало да бъде в центъра на вниманието ни. 

- Миграцията е тематика в актуалната предизборна акция. България е на външната граница на Европейския съюз. Австрия е цел за доста мигранти. Къде съответстват позициите на двете страни и къде има разлики?

В. Шусел:  Мисля, че във всички случаи опазването на външната граница е от съвместен интерес. Въпросът е тази миграция да не бъде незаконна, а законна.  На външната граница би трябвало да има функционираща система за леговище,   като единствено оня, който е утвърден, може да влиза с позволение. А който е отритнат – да се завръща в родината си. Вярвам, че тук нещата са от съвместен интерес. А разликите ни може би опират до качеството на механизмите. Новият европейски Пакт за миграцията и убежището  за първи път предлага един реален взор върху нещата. Мисля, че на процедура ще има усъвършенстване, тъй че скоро няма да спънки за цялостното приемане на България и Румъния в шенгенското пространство.

- Австрия ни спря за Шенген предходната година. Това почтено ли беше или беше част от политическата игра?

В. Шусел: Това въобще не беше ориентирано против България или Румъния. Аз разбрах това „ Не “ на незабавното присъединение към Шенген като вик за помощ, тъй като дотогавашната система за леговище не функционираше. Всеки може да го удостовери. Наистина не функционираше. Повечето мигранти влизаха незаконно, прекосяваха и пристигаха в Австрия и Германия. А там предизвикваха обилни проблеми. Така не може да продължава. Трябва да се премине към друга действителност – Фронтекс, запазване на външните граници, приемни центрове, ясни благоприятни условия за връщане в родината. Защото доста от незаконно пребиваващите въобще не се връщат в родината си. Донякъде и правосъдните органи носят отговорност за това. Но в този момент нещата стартират да се трансформират. Смятам, че когато  този нов Пакт за миграция и леговище се наложи в практиката, ще се стигне до позитивен резултат в обозримо бъдеще. 

- Войната в Украйна слага въпроси за бъдещето на Европа.  Според Вас по какъв начин ще наподобява една добра идея за европейска защита и сигурност?

В. Шусел: През последните години ние ползвахме дивиденти от мира в размер на 1500 – 1600 милиарда евро, защото разноските за защита бяха доста съкратени.  Германия да вземем за пример, по времето на канцлера Вили Брандт заделяше за защита 4% от брутния си вътрешен артикул. При Хелмут Шмидт – 3%. При Шрьодер, Меркел и в този момент Олаф Шолц Олаф Шолц е немски политик от Социалдемократическата партия (ГСДП).   От декември 2021 – малко над 1%. Така че дивидентите от мира са към този момент изконсумирани. Занемарихме разноските за защита.  И всички бяха сюрпризирани по какъв начин, преди към този момент трета година става, Русия внезапно без никаква забележима причина атакува Украйна.  Започна кръвопролитна война, която коства живота на към този момент съвсем половин милион души от двете страни- военни, само че и цивилни. И аргументи неимоверни опустошения. Така че би трябвало да се разделим с фантазията си за безконечен мир. Ако искаш да избегнеш война, би трябвало да си квалифициран за това. Мирът постанова в този момент повече да влагаме в личните си отбранителни качества. Всъщност не опира единствено до пари. Ако сумираме бюджетите за защита на всичките 27 държави-членки, се получават към 250 милиарда евро  - това са доста пари. Само че нещата са доста сегментирани – всяка страна поотделно изразходва средства. Ако обединим част от тези разноски, защитата ни ще бъде доста по-резултатна и ефикасна.  И би трябвало да го създадем. Американците също го вършат. И ние, европейците, не трябва да изоставаме, а да пристъпим към един европейски защитителен съюз.

- Това пробив ли е, тъй като Австрия да вземем за пример не е член на НАТО. И дълго време във връзка с защитата беше неутрална. Виждам, че освен в Австрия, а и в Германия тази тематика стана настояща. Единствено войната в Украйна ли я сложи още веднъж на дневен ред?

В. Шусел: Това беше един „ wake-up call “, една тревога за пробуждане на всички ни. Установихме, че самичък човек не може да се отбранява. Трябва в действителност да се работи с общи сили. Затова в този момент започваме да влагаме в обща защита на въздушното пространство. И неутралните – Швейцария и Австрия – вземат участие в цялостен мащаб в това. През 90-те години променихме конституцията си в такава посока. При мандат под егидата на Организация на обединените нации или Европейския съюз можем да подхващаме всичко, което е по силите ни, като в такива случаи неутралитетът ни към този момент не играе роля. Тоест, когато имаме мандат от Европейския съюз можем да участваме във всички политически дейности на съюза, даже и когато става въпрос за защита. 

- Австрия е известна с това, че доста деликатно следи бюджета на Европейския съюз. Как си представяте процеса по възобновяване на Украйна и по какъв начин могат държавите-членки да работят взаимно?

В. Шусел: Твърде рано е на този стадий да приказваме за възобновяване, тъй като първо войната би трябвало да спре. Преди това възобновяване е немислимо – като се огледа по какъв начин всичко е навсякъде разрушено. Където е руснак, съветската войска, трева не никне. Трябва единствено да погледнеш по какъв начин наподобяват гледките с разрушенията. Между другото там, където се водят бойните дейности в този момент, през Втората международна война са били най-тежките танкови боеве. Всичко е било разрушено. Десетилетия са били нужни ненапълно да се възстановят нещата. Сега отново са разрушени. Та първо би трябвало да се постави завършек на войната и след това сигурно ще се откри общо решение за заделяне на средства за финансиране на възстановителните работи. Със сигурност Европа няма да го направи сама, а с присъединяване на интернационалната общественост, с присъединяване на Русия. Русия унищожи всичко и е длъжна да взе участие във възобновяване. Било то непринудено, или чрез иззетите съветски активи, които са замразени сега. Но ще е доста скъпо начинание.

- Вие самият бяхте в Лукойл. След началото на войната обаче се дистанцирахте. Когато става дума за бъдещето на Европа, има ли място за връзките сред Русия и Европа? Или все още е недипломатично да се приказва за това?

В. Шусел: Дълги години през живота си съм се опитвал да сътворявам положителни връзки сред Европа, Европейския съюз и Русия. Както и преди, по този начин и в този момент считам, че би било  чудесна концепция да се съчетае зелената договорка на Европейския съюз с опциите на Русия. Всичко, обвързвано с улавянето и съхранението на въглероден диоксид подземен, с производството на водород, с икономията на сила. Много можеше да създадем дружно. Но в този момент всичко умря. Остана в историята. И няма да може бързо да се съживи. Така е, бях в Лукойл – две години като член на Надзорния съвет, Борда на шефовете, с още двама задгранични членове – една американка и един британец. Лукойл постоянно е бил благосъстоятелност на интернационалните вложители. Мнозинството бях американски, европейски вложители, нямаше въздействие от страната. При започване на войната имахме едно тежко съвещание, на което единомислещо от страна на Борда на шефовете беше взето решение, че осъждаме тези бойни дейности и утвърждаваме мирни договаряния. Малко по-късно – началото на март – си подадох оставката. И другите задгранични членове се отдръпнаха не след дълго. И знаете по какъв начин нещата се развиха след това. Но все пак считам, че когато войната свърши и Русия има ново управление, което да смени курса, не би трябвало да се горят всички мостове. Естествено, тогава може да се направи опит да се стартира разговор с Москва, само че сега, до момента в който войната продължава и Русия не се изтегли, сходни хрумвания, фантазии, утопии не са реалистични.

- Вие сте добър ценител на България и в действителност по Ваше време страната ни стана член на Европейския съюз. Как България се промени от този момент?

В. Шусел: Винаги съм се застъпвал за това Европейският съюз да се уголемява. И да се разгръща на всички места в Европа. Винаги ми е било цел България и Румъния да бъдат разграничени от турския въпрос и да се даде личен път на България и Румъния. Бях ръководител на Европейския съюз през 2006 година, когато взехме решението България и Румъния да станат членки на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Това бяха и последните ми дни като държавен началник. На 12 януари 2007 година предадох властта, само че на 1 януари тези две страни се причислиха към нас. За мен това беше огромна наслада, тъй като тогава имах близки, другарски връзки с министър-председателя на България, Негово Величество Симеон Сакскобургготски Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 година в София. Той е наследник на Цар Борис ІІІ и Царица, и го намирах за човек с превъзходен темперамент и огромна персона, който с цялото си сърце вкара България в Европейския съюз. Това се отнася и за Адриан Нъстасе от Румъния. Бяхме в действителност като едно положително трио. Като една камерна музикална групировка. Успехите на Румъния и България приказват сами за себе си. И съм доста горделив, че стана по този начин.