Тези дни колегата от вестник 24 часа“ Пенчо Ковачев издаде

Тези дни сътрудника от вестник „ 24 часа “ Пенчо Ковачев издаде книгата за „ Всенародният любим Георги Парцалев и проклятието да си гей в Народна република България “, излязла в ИК „ Труд “.
Ковачев е коментатор във в. „ 24 часа “ към този момент 18 години. Автор е на 12 книги, от които 6 за българското кино. Сценарист и съсценарист е на 7 документални кино лентата и два игрални сериала – „ Едно дете допълнително “ и „ Людмил и Руслана “, излъчени по Българска национална телевизия.
Георги Парцалев се снима в 17 игрални кино лентата и 5 телевизионни сериала. Малко за огромния му гений, прекомерно малко. И както и в театъра, не получава никаква премия в България. Нито една! Мнозина в киногилдията считат, че артистът ще бъде отличен за ролята на Иван Съботянина в “Тримата от запаса ”. Но ето какво се случва.

Около 15 часа в деня на награждаването излиза наяве, че премията за най-хубава мъжка роля получават актьорите „ запасняци ” Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов. В 17 часа новината е поправена – премията се дава единствено на Господинов.
Кой и за какво отново прецака огромния Парцалев
Отново ли повода е в половата му ориентировка?
Никола Анастасов до края на живота си смяташе, че журито на Варненския кинофестивал през 1971 година прави огромен грях, лишавайки Парцалев от премията за най-хубава мъжка роля в “Тримата от запаса ”.
Единственото кинопризнание за артиста идва от чужбина: на XXV фестивал на трудещите се в Карлови Вари, Чехословакия, му връчват премия за ролята на Методи Рашков в “Сиромашко лято ”.

1.
Киното открива относително късно Георги Парцалев. Вече е в Христова възраст, когато излиза първият му филм – комедията “Любимец 13 ” (1958) – една от и до момента най-смешните родни комедии.
В “Любимец 13 ” той е в тандем с Енчо Тагаров (да не се бърка с Енчо Багаров!). Двамата са нещо като мениджъри на футболните тимове “Воля ” (Пловдив) и “Агрегат ” (Русе), които се надлъгват и надцакват, с цел да привлекат голмайстора на “Черно море ” Гълъбов (Апостол Карамитев).
Преди този филм Парцалев е викан няколко пъти на пробни фотоси, само че все не го утвърждават. Рангел Вълчанов го опитва за “На дребния остров ”, само че не го взема. Актьорът признава, че се тормози и даже опасява от камерата. А най-много се плаши от клапата, която “щраква ” преди фотосите на всеки дубъл. Стига до такава степен, че занася една клапа в квартирата си и кара хазяйката всяка заран да я удря по няколко пъти пред лицето му, та да свикне.
“Изглежда че съм присъщ артист – гласът ми, физиономията – не се годя за всевъзможни герои в киното ”, споделя Парцалев в изявление от 1980 година

2.
След дебюта му в “Любимец 13 ” обаче киното не помни Парцалев за цели шест години. За него се сеща режисьорът Владимир Янчев, който му дава любопитна задача във кино лентата си “Невероятна история ” (1964). В тази комедия артистът играе художник и няма реплики, макар че тъкмо гласът е неговата запазена марка. В “Привързаният балон ” (1967) по сюжет на Йордан Радичков ролята му на Амед е като съшита по негов облик и сходство. Той е човек от малцинството и се включва с вдъхновение в преследването на балона дезертьор. Тук, до момента в който гледа по какъв начин циганчетата му се плацикат в локвата, произнася паметната фраза: “Лебеди мои! ”
В “Кит ” (1970) Парцалев получава първата си по-сериозна актьорска задача – той е основният инженер в риболовното дружество, който измисля номера с кита.
Ролята му е основна, тъй като най-добре демонстрира безсмислието на социалистическото обмисляне и отчетност: гемията на кап. Герджиклийски (Григор Вачков) хваща една-единствена хамсийка, само че до шефа Парушев (Георги Калоянчев) стига информацията, че е уловен кит.

Когато лъжата е разкрита, героят на Парцалев бяга от публицистите, като се трансферира през едни тераси. Веднъж гледах кино лентата с Калоянчев вкъщи му и той сподели: “Ама
той беше доста нерешителен човек,
това несъмнено е дубльор. Ей го, снимат го отдалече! Не е, не е Пацо това… ”
3.
За ролята на Педрото в “Петимата от “Моби Дик ” (1970) е определен без пробни фотоси. Той към този момент е измежду потвърдените звезди на “Сатирата ”, доста е известен в цялата страна и режисьорите знаят какво могат да изстискат от него. Освен това Парцалев е доста добър другар със сценариста Борис Априлов-Ахото. И Априлов има поради тъкмо него за ролята.

В този филм за първи път блясва с цялостна мощ комедийният гений на Парцалев в неговия киновариант. Ролята му разрешава да направи един доста комичен миниспектакъл. По сюжет е “стар морски вълк ” и нарушител на… кактуси. Насочат ли фотоапарат към лицето му, се гипсира тотално. Постоянно ръси бисери и мъдрости.
Когато схваща, че главен сътрудник във кино лентата ще му бъде дребният Ивайло Джамбазов в ролята на 10-годишния Васко, Парцалев купува надуваема лодка и отива в дома на родителите му – актьорите Златина и Иван Джамбазови. Тогава те живеят в дребна къща с огромен двор. Пацо стартира да надува лодката, а Златина му споделя: “Защо си дал толкоз пари за тази лодка, не виждаш ли, че не може да се побере в стаята ”, описа ми Златина Дончева-Джамбазова. А Парцалев добродушно дава отговор: “Ей в този момент ще излезем на двора, дано детето поплува на воля… ”. Той желае да се сприятели с дребния, с цел да станат по-лесно фотосите по-късно.

Вече е сниман много материал от “Петимата от “Моби Дик ” с младите тогава Мая Драгоманска, Сашка Братанова, Мариус Донкин и Ириней Константинов, когато на снимачната площадка идва и звездата Парцалев. Гриша Островски, единият от режисьорите, споделя на дребния Джамби: “Ивайло, ще снимаме с Парцалев, който играе по-ярко. И ти би трябвало да вдигнеш равнището, с цел да си му равносилен. ”
Най-неочаквано за всички Ивайло се разплаква и отхвърля да се снима. Сяда на брега, хвърля камъчета в морето и сълзите му капят във водата. “Майка ми и татко ми са артисти и са ме учили да играя реалистично, аз няма да преигравам ”, признава дребният пред Парцалев. “Виж какво, мойто момче – отвръща артистът, – аз ще играя както си знам, ти ще играеш по детски, както ти си знаеш. ”
Георги Парцалев се държи превъзходно по време на фотосите на “Петимата от “Моби Дик ”. Актьорът е ларж, гостолюбив и както постоянно, ужасно обича да е в центъра на всяка компания. Бързо се сприятелява с младите артисти и на драго сърце репетира с тях, до момента в който епизодът стане. Често събира цялата група на обяд или вечеря, на които разискват функциите, епизодите, тънкостите на актьорския поминък. И както постоянно в никакъв случай не разрешава различен да заплати сметката.

4.
В “Тримата от запаса ” (1971) Парцалев прави най-силната си роля в киното. Дотогава играе комедийни герои и внезапно 1970 година прекатурва амплоато му. Пръв Методи Андонов го снима в дребна “сериозна ” роля – Фурман-син в шпионския екшън по Богомил Райнов “Няма нищо по-хубаво от неприятното време ”.
Зако Хеския обаче е първият режисьор, който му поверява същинска трагична роля – на съботянина Иван Стайков. Тогава има много огромна опозиция против избора на артиста, прочут с това, че провокира смях още със самото си появяване. Специфичният му глас пък напряко “довършва ” феновете с неповторимите си ударения.
Зако Хеския търси непредвидена композиция от трима комици и е благополучен, когато я намира в лицето на Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов. Този ексцентричен метод в действителност носи и огромния триумф на кино лентата. Тук Парцалев в действителност разпростира големия си гений, само че го вкара в друго русло – на кроткия съботянин, човечеца от село, който уважава господ повече от себе си и който с цялата си същина се опълчва на насилието.

Първите епизоди на кино лентата с наличието на артиста още веднъж провокират смях, само че той като че ли идва повече по инерция. Постепенно смехът заглъхва, съвсем безверен фенът се вслушва в гласа на съботянина, който отново си е на Парцалев, само че е и различен – звучи умно и житейски достоверно.
И разбираш, че няма по какъв начин да не вярваш на подобен човек, тъй като думите и убежденията му са минали през неговото сърце и душа. Съботянинът Иван е нещо като дребен нашенски Махатма Ганди, който с думи и държание на ненасилие трансформира и строгите военни закони, и мисленето на Пейо Вътов (след кражбата на гердана), и даже буйния като жребец Спиро Стоименов (Кирил Господинов).
На финала на кино лентата героят му, който не е плясвал пестник даже на подбив и не е клал и кокошка, удушва с голи ръце немеца, умъртвил преди този момент боеца Симо и помощник-командира Андрей и целещ се в Спиро Стоименов.

В тези подиуми Парцалев е висш. Играта му е толкоз безапелационна, съвършена и затрогваща, че на премиерата разплаква даже видялата какво ли не през живота си певица Леа Иванова.
Между другото – една от най-големите приятелки на артиста.
5.
Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов пътуват всеки ден от София до с. Бърдарски геран или Свищов, където снимат. “Ей, тоя филм ще излезе златен единствено поради нашите командировки ”, майтапи се Парцалев. Никола Анастасов признава, че до момента в който снимат “Тримата от запаса ”, той желае да наподобява по-смешен от Парцалев
Особено в началните епизоди, когато тройката запасняци са ужасно занимателни с непохватността си и неумението да се впишат във войнишкия живот.
Снимат първите епизоди край Бяла Слатина. Тримата пътуват към фронта в камион, който затъва в калта. Тя преднамерено е направена допустимо най-лепкава. Тримата слизат да бутат камиона и когато той потегля, падат по очи в рядката тиня. Стават омърляни като свине и с тъжни физиономии – за наслада на една старица, която се провиква: “Божке, на наш Георги най му отива калта… ”. “Е, завидях му ”, споделяше Анастасов.

Всъщност бабичката е гордата хазяйка на Парцалев – в нейната къща в с. Бърдарски геран е отседнал артистът. Когато снимачният екип идва в региона, 20 фамилии от селото насочат предложения Парцалев да квартирува у тях. Кметът го праща в фамилията, което плаши, че ще си подпали къщата, в случай че поканата му бъде отказана.
След един снимачен ден Никола Анастасов и Стойчо Мазгалов бързат за София. Никулден е, именият ден на Анастасов. Освен това той взе участие в “Щръклица ”, Мазгалов, тогава шеф на спектакъл “Сълза и смях ”, също има зрелище. Навалял е огромен сняг, колите едвам пъплят. С триста зора стигат в София към 21 часа. Публиката в “Сатирата ” си е отишла. Единствен от състава стои Парцалев, чака приятеля си. От Унгарския ресторант купува кашон алено вино “Гъмза ” и отиват вкъщи на Кольо, с цел да пият за това, че са живи и здрави.

6.
В “С деца на море ” (1972) Георги Парцалев е още веднъж в комедийната си буря. Сценарият му дава благоприятни условия да експлоатира освен прословутите си глас и тембър, само че и целия си боеприпас от хватки. Тук той още веднъж си партнира с Ивайло Джамбазов, с който към този момент са създали страховит тандем в “Петимата от “Моби Дик ” и по-късно са останали чудесни другари.
“С деца на море ” става доста комичен и радостен, детската аудитория е във екстаз от него, само че филмът не е позволен до варненския фестивал “Златна роза ”. До режисьора Димитър Петров стигат клюки, че се спекулирало с детската тема и се преекспонирала находката с “таралежите ”. И че създателите се изчерпали и тъпчели на място.
Дали това е същинската причина?!

7.
Сценарият на “Сиромашко лято ” е написан по поръчка. Нареждането “от горе ” е да се направи филм за хората от третата възраст. “Оставете на мира пионерите, дайте филм за пенсионерите ”, превеждат в типичния си жанр Братя Мормареви „ високоотговорната задача “.
Братята
пишат основната роля особено за Парцалев
Той няма още навършени 50 години, само че с грим го докарват да наподобява на 60 и малко от горната страна. След като цели 36 години героят му Методи Рашков се труди на финансовия фронт, “преминава в подобаващ отдих ”. След което на Рашков му се струпват куп беди – от фамилията до кварталния Отечествен фронт клуб. Но пък може би среща любовта в лицето на амбициозната квартална активистка Тотева, в чиято роля влиза чаровната Татяна Лолова.

8.
Последната роля на Парцалев е на хаджи Ахил в 9-серийния ефирен филм на Янко Янков и Нина Янкова “Под игото ”. В това има някаква символика. С воин на Иван Вазов – Михал Мишкоед – е първият му огромен триумф на сцената на Сатиричния спектакъл. А облика на хаджи Ахил артистът пресъздава и в телевизионна режисура под режисурата на Магда Каменова. Сериалът е излъчен по Българска национална телевизия през 1990 година, към този момент след гибелта на артиста.
Инфо: 168chasa