Хъб за биотехнологии
Те ще се учат от някои от най-хубавите експерти от огромните фармацевтични, биотехнологични, капиталови, проучвателен институти и компании.
Мартин Шидеров и доктор Марк Трехърн, които са в основата на този план, описват за какво Югоизточна Европа има капацитет да бъде хъб за развиване на тези науки и бизнеси от бъдещето.
Мартин Шидеров:
България има потребност от сериозна поддръжка за набиране на капитал
Мартин Шидеров е началник на екипа Healthcare and Life Sciences в Earnst&Young (Investment Services). Pъководи стратегическото разширение на огромните фармацевтични, биотехнологични и цифровите здравни компании в интернационален проект. Работи с английското държавно управление за поддръжка на тактиката в региона на науките за живота и привличането на задгранични вложения.
Г-н Шидеров, за какво е значимо да се насърчи развиването на биотехнологиите и на науките за живота в Югоизточна Европа?
Биотехнологиите са бранш, източник на животоспасяващи нововъведения. Разбираме ролята на биотехнологичните компании като BioNTech във времена на пандемия. Ролята на университетските среди също е от значимо значение за науката и за развиването на нововъведения. Вярвам, че България е поела посоката на поддръжка на научните нововъведения в науките за живота, енергетиката и устойчивостта. Има капацитет за локални вложения, само че има потребност от по-сериозна поддръжка, която толерира риска при набиране на капитал в биотехнологиите и deep tech бранша.
Какви познания и умения са нужни за триумф на интернационалния пазар?
Ключът към професионалния и предприемачески напредък е търсенето и достигането до интернационалните благоприятни условия. Наличието на достъп до ноу-хау, до водеща международна експертиза и до мрежа от експерти в бранша на биотехнологиите е от фундаментално значение. Много постоянно в тази сфера човек съумява да набере капитал въз основата на доверени връзки. Също по този начин е доста значимо да се концентрира върху качеството на науката и по тази причина би трябвало да я валидира в интернационална мрежа.
Биотехнологиите и науките за живота безценен бизнес ли са, или са бизнеси за хора с визия, които не скъпят старания и имат самообладание?
Използваме термина valley of death („ котловина на гибелта “), когато става въпрос за разкриване на медикаменти в бранша на биотехнологиите. Това значи, че рисковете и разноските, свързани с създаването на нови артикули, най-много лимитират вложителите и бизнесмените да вземат участие в този бранш. Виждаме обстановки, в които изобретения и иновация са блокирани заради това, че се считат за прекомерно ранна и прекомерно рискована инвестиция.
Търпението, визията и качествената просвета са извънредно значими. Има все по-голям брой фондове, подкрепящи разработки в областта на науките за живота/здравните науки, които могат да валидират и толерират равнището на риска, належащо за поддръжка на такива изобретения. Но в Югоизточна Европа няма нито един от тези фондове, което е съществена спънка за набиране на личен капитал. Тя би трябвало да бъде преодоляна. В противоположен случай огромните ни учени ще излязат в Западна Европа, Обединеното кралство или Съединени американски щати.
Как eMBA програмата ще се отрази на екосистемата?
Това е фантастично достижение на екосистемата. Практическото обучение по биотехнологии е един от стълбовете на бранша. Това е първата стратегия от този вид в интернационален проект и изключително в Югоизточна Европа. Вярвам, че ще бъде катализатор за търсенето на обучение в този бранш.
Кои са фирмите и стартъпите, които да следим?
Секторът ще се разраства експоненциално през 2022 година Това не се дължи единствено на частните компании, само че и тъй като науките за живота са надълбоко вградени в политиките на държавните управления по целия свят. Виждам също растеж в бранша за разработване на медикаменти (CDMO) (това са фармацевтични компании, които поемат създаването на едно лекарство и производството му -б.а ) и възходящо търсене на клинични изпитвания на целия континент. В Обединеното кралство има доста оживление на този пазар и фирмите търсят различни канали – за какво не и България?
Марк Трехърн:
Инвеститорите търсят учени, подготвени да комерсиализират нововъведенията
Д-р Марк Трехърн има над 30 години в откриването на нови медикаменти. Преподава в BBI Кембридж и подкрепя на ранен стадий развиването на компании в областта на науките за живота.
Д-р Трехърн, за какво избрахте Югоизточна Европа за първата в света интернационална онлайн eMBA стратегия в региона на науките за живота?
Това е първата стъпка към обезпечаване на интерактивна връзка сред два от огромните европейски иновационни центрове, с цел да се подтиква доста нарастване на взаимно преференциалните бизнес транзакции. Очакваме тази самодейност да форсира световното разпространение на районни гении. Големите европейски компании и институти ще завоюват от тях, само че в подмяна ще оказват помощ за развиването на кариерата на участниците. Надяваме се, че нашите сътрудници от Югоизточна Европа ще получат достъп до нови източници на вложения.
Какво учат участниците в програмата?
Основният фокус на BBI е върху комерсиализацията на науките за живота, като да вземем за пример разкриване на нови медикаменти и благоприятни условия за развиване за лекуване на неудовлетворени медицински потребности. Срещнахме се с редица евентуални бизнесмени, откриватели и вложители от района, които катализират нови пробиви в комерсиализацията на техните хрумвания. Кандидатите за нашия eMBA курс се образоват в науките за живота, само че ентусиазмът и стремежът да развият търговски усет са основни фактори, които ще оказват помощ на нашите възпитаници да съумеят.
Югоизточна Европа подготвена ли е да стане хъб за развиване на биотехнологиите?
Да, само че даването на опция на съществуващите гении в района да отключат същинския си капацитет ще бъде от решаващо значение за построяването на този нов център. Виждам доста нови благоприятни условия, които могат да бъдат създадени.
Хъбът ни е подготвен да проработи през 2022 година с редица изгряващи звезди, които да следите.
Инвеститорите ще търсят освен страхотни хрумвания, само че и последващо потомство учени, които са подготвени да осъществят и комерсиализират нововъведенията. Те нормално поддържат хора с положителни хрумвания също толкоз, колкото поддържат и новите технологии.
Мартин Шидеров и доктор Марк Трехърн, които са в основата на този план, описват за какво Югоизточна Европа има капацитет да бъде хъб за развиване на тези науки и бизнеси от бъдещето.
Мартин Шидеров:
България има потребност от сериозна поддръжка за набиране на капитал
Мартин Шидеров е началник на екипа Healthcare and Life Sciences в Earnst&Young (Investment Services). Pъководи стратегическото разширение на огромните фармацевтични, биотехнологични и цифровите здравни компании в интернационален проект. Работи с английското държавно управление за поддръжка на тактиката в региона на науките за живота и привличането на задгранични вложения.
Г-н Шидеров, за какво е значимо да се насърчи развиването на биотехнологиите и на науките за живота в Югоизточна Европа?
Биотехнологиите са бранш, източник на животоспасяващи нововъведения. Разбираме ролята на биотехнологичните компании като BioNTech във времена на пандемия. Ролята на университетските среди също е от значимо значение за науката и за развиването на нововъведения. Вярвам, че България е поела посоката на поддръжка на научните нововъведения в науките за живота, енергетиката и устойчивостта. Има капацитет за локални вложения, само че има потребност от по-сериозна поддръжка, която толерира риска при набиране на капитал в биотехнологиите и deep tech бранша.
Какви познания и умения са нужни за триумф на интернационалния пазар?
Ключът към професионалния и предприемачески напредък е търсенето и достигането до интернационалните благоприятни условия. Наличието на достъп до ноу-хау, до водеща международна експертиза и до мрежа от експерти в бранша на биотехнологиите е от фундаментално значение. Много постоянно в тази сфера човек съумява да набере капитал въз основата на доверени връзки. Също по този начин е доста значимо да се концентрира върху качеството на науката и по тази причина би трябвало да я валидира в интернационална мрежа.
Биотехнологиите и науките за живота безценен бизнес ли са, или са бизнеси за хора с визия, които не скъпят старания и имат самообладание?
Използваме термина valley of death („ котловина на гибелта “), когато става въпрос за разкриване на медикаменти в бранша на биотехнологиите. Това значи, че рисковете и разноските, свързани с създаването на нови артикули, най-много лимитират вложителите и бизнесмените да вземат участие в този бранш. Виждаме обстановки, в които изобретения и иновация са блокирани заради това, че се считат за прекомерно ранна и прекомерно рискована инвестиция.
Търпението, визията и качествената просвета са извънредно значими. Има все по-голям брой фондове, подкрепящи разработки в областта на науките за живота/здравните науки, които могат да валидират и толерират равнището на риска, належащо за поддръжка на такива изобретения. Но в Югоизточна Европа няма нито един от тези фондове, което е съществена спънка за набиране на личен капитал. Тя би трябвало да бъде преодоляна. В противоположен случай огромните ни учени ще излязат в Западна Европа, Обединеното кралство или Съединени американски щати.
Как eMBA програмата ще се отрази на екосистемата?
Това е фантастично достижение на екосистемата. Практическото обучение по биотехнологии е един от стълбовете на бранша. Това е първата стратегия от този вид в интернационален проект и изключително в Югоизточна Европа. Вярвам, че ще бъде катализатор за търсенето на обучение в този бранш.
Кои са фирмите и стартъпите, които да следим?
Секторът ще се разраства експоненциално през 2022 година Това не се дължи единствено на частните компании, само че и тъй като науките за живота са надълбоко вградени в политиките на държавните управления по целия свят. Виждам също растеж в бранша за разработване на медикаменти (CDMO) (това са фармацевтични компании, които поемат създаването на едно лекарство и производството му -б.а ) и възходящо търсене на клинични изпитвания на целия континент. В Обединеното кралство има доста оживление на този пазар и фирмите търсят различни канали – за какво не и България?
Марк Трехърн:
Инвеститорите търсят учени, подготвени да комерсиализират нововъведенията
Д-р Марк Трехърн има над 30 години в откриването на нови медикаменти. Преподава в BBI Кембридж и подкрепя на ранен стадий развиването на компании в областта на науките за живота.
Д-р Трехърн, за какво избрахте Югоизточна Европа за първата в света интернационална онлайн eMBA стратегия в региона на науките за живота?
Това е първата стъпка към обезпечаване на интерактивна връзка сред два от огромните европейски иновационни центрове, с цел да се подтиква доста нарастване на взаимно преференциалните бизнес транзакции. Очакваме тази самодейност да форсира световното разпространение на районни гении. Големите европейски компании и институти ще завоюват от тях, само че в подмяна ще оказват помощ за развиването на кариерата на участниците. Надяваме се, че нашите сътрудници от Югоизточна Европа ще получат достъп до нови източници на вложения.
Какво учат участниците в програмата?
Основният фокус на BBI е върху комерсиализацията на науките за живота, като да вземем за пример разкриване на нови медикаменти и благоприятни условия за развиване за лекуване на неудовлетворени медицински потребности. Срещнахме се с редица евентуални бизнесмени, откриватели и вложители от района, които катализират нови пробиви в комерсиализацията на техните хрумвания. Кандидатите за нашия eMBA курс се образоват в науките за живота, само че ентусиазмът и стремежът да развият търговски усет са основни фактори, които ще оказват помощ на нашите възпитаници да съумеят.
Югоизточна Европа подготвена ли е да стане хъб за развиване на биотехнологиите?
Да, само че даването на опция на съществуващите гении в района да отключат същинския си капацитет ще бъде от решаващо значение за построяването на този нов център. Виждам доста нови благоприятни условия, които могат да бъдат създадени.
Хъбът ни е подготвен да проработи през 2022 година с редица изгряващи звезди, които да следите.
Инвеститорите ще търсят освен страхотни хрумвания, само че и последващо потомство учени, които са подготвени да осъществят и комерсиализират нововъведенията. Те нормално поддържат хора с положителни хрумвания също толкоз, колкото поддържат и новите технологии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ