Такса на входа на София за автомобилите от провинцията поискаха

„ Такса на входа на София за колите от провинцията желаеха през април столични предприемачи. Идеята им бе да се вкара винетка за колите, които не са със софийска регистрация, а претекстовете, че по този начин щял да се реши казусът с трафика в столицата, а парите да се вложат в ремонт на улиците. Когато прочетохме това бяхме доста възмутени, само че очевидно в концепцията има аргумент и в този момент мислим, че всички коли със софийска регистрация би трябвало да си купят винетки за морето. Колкото по-скъпи, толкоз по-добре. Ако ще се разделяме на столица и провинция, то дано да е по този начин! “ – възмути се 45-годишната счетоводителка от Бургас Катя Проданова, написа БургасИНФО.

„ На мен ми омръзна през лятото да пребивавам в лудница и безкрайни тапи! Писна ми от нахакани фамилии с лъскави коли, втора ръка, добре модифицирани и с нагли водачи. Столичани се познават на всички места, няма потребност да гледаш номера на колата. Натискат клаксони на всички места, вършат луди маневри, с цел да минат една ризница напред в задръстването, карат на една багра разстояние, псуват другите пред децата си и се движат из града, като че ли им е бащиния! Можеш да ги познаеш и в хипермаркетите. Няма други, които натоварват децата си с кални сандали и маратонки в количките, без да им пука, че след това някой ще постави хляба си в тази количка. Дечицата са 5 – 8 годишни и напълно умерено могат да вървят на личен ход! Няма други, които ровят по щандовете като в дрешника си, с цел да се снабдят с най-хубавото парче шунка или сирене и да оставят след себе си цялостен безпорядък. Няма други, чиито хлапета дърпат кутии със сладки и ги събарят на земята, а родителите им въобще не се навеждат да вдигнат събореното. Ние нямаме навика да се провикваме през целия магазин „ Иванеееееее, луканка взе ли? “, само че те имат. И тъй като вървят на тумби, по две-три фамилии, настава цялостна врява. И ние, „ туземците “ ги чакаме да отминат, с цел да си купим нещо. Но нахлуват нови и нови.

Столичаните се познават и по музиката. Радиото им е надуто до дупка и все едно по улиците се движат преносими нощни заведения. Като паркират пред блока, в който или са на квартира, или на главата на далечни родственици се чува звук като при циганска женитба. Маанетата се леят от радиото, а на техния декор се чуват викове. Компанията е вилняла някъде до среднощ и дълго и напоително се сбогува най-малко 15 минути, викайки с цяло гърло. Други пък не престават и в квартирата и надуват музиката, пеейки на балкона. Почиват си хората. Какво им пука, че другите спят? И на плажа ще ги познаете. Майките си пишат по телефона, бащите играят карти, рожбите тичат към хавлиите на хората, засипват ги с пясък и сладолед, хвърлят се в морето, пръскат в близост като „ Бай Ганьо в банята “, а при други фамилии ехтят крясъци – „ Моникааааааааа! Алекс, Ан-Мари! Дейвид, ела незабавно тука, че ще ти пукна тиквата от пердах “. Край тях може да се „ плажува “ единствено с тапи на ушите, или със солидна доза валериан. Ако седнеш да хапнеш в заведение край плажа, те отново са там. През три маси можеш да схванеш, че Кити не я пуснали в отпуск, че чушките на мама вървели добре, че новата колежка била мацка без усет и бутала на всеки, че конкуренцията взела сервиза на брадчеда и прочие и прочие. В същото време оставени на самотек деца се гонят из заведението, блъскат се в масите, разливат ти таратора, а някои безогледно бъркат в чинията ти с пържени картофи, налапват няколко и не престават да тичат, хвърляйки мазни салфетки по земята.

Нощем пък плажът е цялостен със спринцовки, презервативи и всевъзможни столични битници, които си карат „ крепко на море “. Спокойствие няма на никое място. Ни през деня, ни нощем, ни на плажа, ни в магазините, ни по улиците. И в случай че някой каже, че туристите идват и оставят пари в общинския ни бюджет, грубо се лъже. Хипермаркетите и МОЛ-овете си носят облагата в чужбина. На множеството магазини централите са в София. Хотелите в огромна част на политици и софийски предприемачи. Доста от плажовете също са взети под аренда от тях. Едни пари отиват при едни и същи хора, единствено че просто минават през нас. А едни туристи със самочувствие до небето ни подлудяват месеци наред. Затова съм за такса „ море “, която ще остане в общинския бюджет. И ще се употребява потрошените улици и пътни знаци след нашествието на софиянци! За изпотъпканите градинки, смачканите цветя, счупените пейки и изпокъсаните ни нерви. Най-добрият град за живеене сме и желаеме да останем подобен. И молим пришълците да не се държат като селяндури! Да не куфеят и вият на наш тил. Ако и в София са такива, тъпо за България! Ако единствено тук се държат по този начин, отново тъпо! “