Тайната история на българското знаме
Свикнали сме с облика му, а не знаем история му. То е сателит на всеки огромен български триумф - дали развято от най-бързата бяла жена в света, или на международното през 1994 година, пред погледа на милиони. То е и измежду нещата, които съвсем всеки бежанец взима със себе си, когато си потегля от България. Националното ни знаме. Знаете ли кой е негов създател? Кой, по кое време и по какъв начин - пръв подрежда бялото, зеленото и аленото – по този начин, както ги познаваме и през днешния ден. Създаването му преплита вяра за независимост, обич, бащина повеля, едно 14 годишно момиче, две короновани глави и три страни. Извезано в загадка стая, с цел да влезе в борба - Освободителната война. Това по този начин и не се случило. Знамето изчезнало, по-късно било върнато, с цел да се трансформира в знак на Третата българска страна и по този начин до през днешния ден.
Уроци в учебниците за нея няма. Нито за татко й. Делото им обаче оставя ослепителен отпечатък в нашата история. Те са измежду скритите герои на нашето Освобождение. Не влизат в борба, само че вземат участие в нея. С помощта и поддръжката си за българското опълчение, а тя е можела да коства живота им. Рискуват.
1876-а Априлското въстание е потушено, само че се трансформира във гърмеж. Европа и Великите сили схващат за поробения български народ. Маскирани като благотворителни сдружения, някогашните революционни комитети се събират с цел да подкрепят наближаващата Освободителна война. Една от най-силните български общности е на територията на Румъния в Браила и Букурещ. Прадядото на инж. Павел Мончев - Иван Параскевов е измежду заможните българи, които се включват в организацията на идващата борба.
„ И се е заговорило интензивно измежду емиграцията, че ще има въоръжен конфликт сред Руската империя и Османската империя. Тогава са се събрали на нещо като заседание, общо заседание, и са решили да изработят знаме, което да връчат на българските доброволци, които ще се бият на страната на съветската войска. Решили са да съберат средства, само че той е поел уговорката персонално, даже някой е споделил оставете го той самичък да реши, щом той ще даде парите самичък ще реши по какъв начин да оформи знамето. Тук към този момент, той е заел щерка си както основен реализатор. А материалите ги е изписал от чужбина, от Виена - тия хубави, скъпи сърмени конци, доколкото знам и дребни бисери са вградени някъде, в гривата на лъва, атлас безценен атлас, всичките нужни материали ”, описа Мончев в " Темата на Нова ".
Шест месеца 14-годишната Стилияна е затворена и скрита в стаята си. До нея достъп имат малко хора - измежду тях е и частният й преподавател Илия Вълчев, който по-късно става неин избраник.
„ Знамето е почнало да се работи, някъде към есента - ноември или декември месец, шиело се е в една дребна стаичка, имало е загадъчност, секретност, това отново го знам от татко ми, че са се страхували от турски шпиони - да не се разбере и някой да им попречи да го изработят ”, добавя той.
Цветовете - бяло, зелено и алено са част от революционната ни традиция и не са определени инцидентно от бащата на Стилияна, който е създател на плана знамето.
„ Тези цветовете идват още от българското средновековие. Те участват в българската ария - фолклорна традиция, в хайдушките национални песни ”, показва доцент Мария Витошанска, откривател.
За първи път обаче в браилското знаме - бялото се появява най-отгоре.
„ Съществува едно наивно, само че не и не правдоподобно, за тогавашните времена пояснение. Иван Параскевов споделя на щерка си - " Бялото, бялото, от горната страна, тъй като с " б " стартира България ”, твърди Мариета Станева, НВМИ.
Макар и не в същия ред - бялото, зеленото и аленото са част от знамената на двете Български легии на Георги Раковски. Според откриватели - цветовете Раковски открива в остарели национални песни.
Вярва се, че цветовете са знак на йерархични пластове на средновековното ни общество. Бялото - знак на духовенството, зеленото на служащите, а аленото на бойците. Цветове, познати от епохи, за индоиранските нации. А самият Раковски е непосредствен на семейство Параскевови и постоянно им гостува в къщата им в Браила.
Уроци в учебниците за нея няма. Нито за татко й. Делото им обаче оставя ослепителен отпечатък в нашата история. Те са измежду скритите герои на нашето Освобождение. Не влизат в борба, само че вземат участие в нея. С помощта и поддръжката си за българското опълчение, а тя е можела да коства живота им. Рискуват.
1876-а Априлското въстание е потушено, само че се трансформира във гърмеж. Европа и Великите сили схващат за поробения български народ. Маскирани като благотворителни сдружения, някогашните революционни комитети се събират с цел да подкрепят наближаващата Освободителна война. Една от най-силните български общности е на територията на Румъния в Браила и Букурещ. Прадядото на инж. Павел Мончев - Иван Параскевов е измежду заможните българи, които се включват в организацията на идващата борба.
„ И се е заговорило интензивно измежду емиграцията, че ще има въоръжен конфликт сред Руската империя и Османската империя. Тогава са се събрали на нещо като заседание, общо заседание, и са решили да изработят знаме, което да връчат на българските доброволци, които ще се бият на страната на съветската войска. Решили са да съберат средства, само че той е поел уговорката персонално, даже някой е споделил оставете го той самичък да реши, щом той ще даде парите самичък ще реши по какъв начин да оформи знамето. Тук към този момент, той е заел щерка си както основен реализатор. А материалите ги е изписал от чужбина, от Виена - тия хубави, скъпи сърмени конци, доколкото знам и дребни бисери са вградени някъде, в гривата на лъва, атлас безценен атлас, всичките нужни материали ”, описа Мончев в " Темата на Нова ".
Шест месеца 14-годишната Стилияна е затворена и скрита в стаята си. До нея достъп имат малко хора - измежду тях е и частният й преподавател Илия Вълчев, който по-късно става неин избраник.
„ Знамето е почнало да се работи, някъде към есента - ноември или декември месец, шиело се е в една дребна стаичка, имало е загадъчност, секретност, това отново го знам от татко ми, че са се страхували от турски шпиони - да не се разбере и някой да им попречи да го изработят ”, добавя той.
Цветовете - бяло, зелено и алено са част от революционната ни традиция и не са определени инцидентно от бащата на Стилияна, който е създател на плана знамето.
„ Тези цветовете идват още от българското средновековие. Те участват в българската ария - фолклорна традиция, в хайдушките национални песни ”, показва доцент Мария Витошанска, откривател.
За първи път обаче в браилското знаме - бялото се появява най-отгоре.
„ Съществува едно наивно, само че не и не правдоподобно, за тогавашните времена пояснение. Иван Параскевов споделя на щерка си - " Бялото, бялото, от горната страна, тъй като с " б " стартира България ”, твърди Мариета Станева, НВМИ.
Макар и не в същия ред - бялото, зеленото и аленото са част от знамената на двете Български легии на Георги Раковски. Според откриватели - цветовете Раковски открива в остарели национални песни.
Вярва се, че цветовете са знак на йерархични пластове на средновековното ни общество. Бялото - знак на духовенството, зеленото на служащите, а аленото на бойците. Цветове, познати от епохи, за индоиранските нации. А самият Раковски е непосредствен на семейство Параскевови и постоянно им гостува в къщата им в Браила.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ