Светът може да стане по-добър след пандемията, пише руският вестник

Светът може да стане по-добър след пандемията, написа съветският вестник “Независимая газета “ в материал, показан без редакторска интервенция във " Фокус ". Ето какво гласи той:
" Светът няма да е същият след пандемията. Това е една от най-често употребяваните или оповестени изречения в наши дни. Няма да слагаме под подозрение съществуването на самия свят и бъдещата (бърза, надяваме се) победа на човечеството над вируса, макар че сходен сюжет не е маркиран абсолютно. Времената станаха нервни.
Невидимият COVID-19 с всичките му разновидности, зародили незабавно, сложи под въпрос много забележимите „ достижения в глобализацията и интеграцията “, възвърне границите сред страните, освежи не толкоз забравените хрумвания за национална идентификация, заличи националния нарцисизъм и в това време показва уязвимостта на международните стопански системи, незадоволителните за неотложен отговор на сходни провокации равнища на науката и опазването на здравето. Нито междудържавните съюзи, нито обособените страни бяха подготвени за пандемия.
Повече от три месеца вирусът нападна човечеството. Кой се интересува от Китай, Корея или Иран? Нищо не се промени, с изключение на дежурните думи за паника и страдание, както и неуместни цинични съмнения. Къде отиде хвалената европейска взаимност, когато започнаха да не смогват да погребват мъртвите в Северна Италия?
Огромният бюрократичен уред на междудържавните организации, наподобява, даже не направи никакви подобаващи изказвания, засилвайки съмненията, че с изключение на провеждането на помпозни конференции и измислянето на банални рекомендации или странни регламенти, те не са от изгода.
Нека оставим Организация на обединените нации, чиято пасивност пораства отдавна. Но Европейският съюз беше наоколо. Може би не си струваше да чакаме нещо друго, откакто могъщата Англия напусне Европейски Съюз и се счита за свободна от отговорности, в това число морални, а други водачи - Германия и Франция - се обърнаха към себе си, изоставяйки останалата част от Европейски Съюз и започнаха да вземат решение проблемите си в границите на своите граници. Или противоположното - европейците започнаха да се избавят поединично, тъй като не чакаха нищо разбираемо от междудържавното управление, от Европейски Съюз?
Разбира се, не би трябвало да се чака, че Италия, която към този момент е изразила отчаяние от сътрудниците си или е засегната от тяхното равнодушие, Хърватия, в която земетресението едвам бе маркирано, ще напусне Европейски Съюз. Те няма да се откажат от НАТО, за разлика от филмите за бедствия, които не предвиждаха нищо сходно на актуалната същинска „ съвсем злополука “. Но евентуално оттук насетне те ще пазят националните ползи доста по-фундаментално, вместо да одобряват сляпо разнообразни насоки за деяние от наднационални институции. И може да приказват за нуждата от реформиране на тези институции за успеваемост.
На този декор ще бъде малко необичайно, в случай че неудържимо стремящите се към тези западни съюзи страни, по-специално някои постсъветски, запазят своето страхопочитание след безразличието или безсилието, проявени в пандемия, или и двете по едно и също време. Но в това време те няма да изтрезнеят и да се отърват от желанието за взаимозависимост - локомотивът на този блян към западните съюзи.
Но въпросът не е, че Русия е опция на тях, която се притече на помощ на Италия, което единствено по себе си сигурно е почтено за почитание. Нещо повече, в доблестен изблик тя не беше сама, а в компания с Китай, Куба и Съединени американски щати. За пропагандата по въпросите на посоките на развиване на страните времето, когато цивилизацията минава сериозен, както се оказа, изпит не е уместно. След като оцелеем, би трябвало да поставим още един изпит- с цел да сме сигурни, че светът, чиято уязвимост и накърнимост е разкрита по време на пандемията, няма да стане по-лош от преди. Появиха се и предпоставките за това.
 
Всичко за ковид следете ТУК.