Русия няма кой знае какъв исторически избор – или ще

...
Русия няма кой знае какъв исторически избор – или ще
Коментари Харесай

Виктор Шендерович: Русия няма избор - ще стане или Източна Европа, или Западен Китай

Русия няма кой знае какъв исторически избор – или ще стане Източна Европа, или ще стане западен Китай. Това сподели в особено изявление за " Светът и ние " на Българска национална телевизия Виктор Шендерович, публицист, публицист, цивилен деятел и правозащитник. През 90-те години той стана доста прочут като сценарист на политическото сатирично шоу " Кукли " по съветската телевизия НТВ. Както доста критици на Владимир Путин, той е разгласен за задграничен сътрудник и през днешния ден не живее в Русия.

Накъде се движи при Путин през днешния ден Русия? Би ли могло през днешния ден да се прави по малкия екран куклено шоу, сходно на това, което Вие правихте през 90те - " Кукли "?

Не, несъмнено, казусът е в жанра – сатирата не е допустима в една тоталитарна страна. През тези 30 години Русия се трансформира точно в тоталитарна страна. Нито в Северна Корея, нито в Туркмения, нито във Венецуела, нито в Беларус това е допустимо. За страдание, Русия застана паралелно с тях, паралелно със страните, изолирани от международната общественост, където въобще не е допустимо да се направи подигравка на президента. Всъщност по това се разграничават - това е лакмуса, който отличава една свободна страна... Русия през днешния ден, несъмнено, не е Северна Корея, не е Туркменистан, само че в политическо отношение, в отношението си към свободите на жителите страната се е насочила в тази посока – посоката на безспорната беднота и репресии.

Можехте ли да повярвате, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики на власт в Русия би могъл да пристигна човек като Путин?

Не, несъмнено! И когато се разпадна Съветският съюз, при всички наши искания към Горбачов, тъкмо това, по какъв начин протече разпадането на Югославия при започване на деветдесетте, ни сподели алтернативата, сподели ни, по какъв начин можеше да се разпадне сходно формирование като Съветския съюз, по какъв начин се разпадат такива страни. И единствено с помощта на Милошевич разбрахме, че сме избрали един благополучен вид, че Съветският съюз се разпадна без проливането на доста кръв. Кръв се проля в Грузия и в балтийските страни, само че не беше огромна, нямаше огромни войни.

Оказа се обаче, че сме бъркали, че е ставало въпрос за отсрочено наказване, че четвърт век по-късно съветската империя се върна и стартира да упорства, че е империя. Започнаха войните в провинциите - безусловно типичен войни в някогашните провинции. За страдание, не се получи раздробяване на съветската империя без проливане на кръв. Това, което виждаме през днешния ден, е точно разпадането на съветската империя, което стартира след гибелта на Сталин. По времето на Сталин съветската империя беше в самия си зенит. Руската империя контролираше половината свят, разделила го с Америка. След това потеглиха интервенции в Берлин, в Будапеща, в Прага, по-късно излязоха на независимост някогашните, по този начин наречени, страни от соцлагера, след няколко години излязоха по този начин наречените „ съюзни републики ”, само че всичко това бяха територии, завзети от съветската империя. Днес съветската империя продължава по периметъра си да води войни, където може. Това е раздробяване на империята. Разбира се, тя ще се раздробяване, виждаме, по какъв начин кърваво се разпада и това, за жалост, може да продължава дълги години.

Според Вас какъв брой може да продължи този развой?

Знаете ли, за историята 10 или 50 години, за жалост, са нещо от категорията на допустимата статистическа неточност. Те са доста значими за нас, за щерка ми, за внуците ми, за стотиците хиляди, за милионите руснаци, които са изхвърлени на открито. Децата, внуците, които няма да приказват на съветски език - това е нещо доста мъчително за нас, а за историята въобще няма значение – 10 или 50 години. Това може да стане на следващия ден, както стана с разпадането на Съветския съюз, половин година преди този момент не си представяхме какъв брой бързо може да е. Но може да продължи и десетилетия. Предполагам, надявам е, че няма да се проточи доста десетилетия, въпреки всичко не сме Римската империя и това няма да се продължава със епохи. Не допускам, че това ще стане до момента в който съм жив, само че може и да го дочакам.

ПАСЕ прикани Владимир Путин да не бъде признаван за представляващ страната Русия, по какъв начин се отнасяте към това?

Отдавна трябваше да стане това. Странно е, че стана едвам през днешния ден, а не преди 10 – 15 години, когато към този момент беше безусловно ясно, че Путин е нелегитимен. Путин е нелегитимен от 2012-а година. Той нямаше право да става президент през 2012-а година, към този момент от 12 години е нелегитимен. Това, че е престъпник и палач, сериен палач също беше ясно много от дълго време. По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, както има една съветска сентенция.

С Путин ще се наложи да се беседва, тъй като той не е просто престъпник, хванал за заложници цялостен един народ, цяла страна, а престъпник с атомно оръжие, по тази причина с него се постанова да се беседва. Но въпреки всичко би трябвало да се има поради, че приказваш не с началник на страната, а просто с престъпник, който е взел за заложници милиони хора.

В съветската история постоянно ми е предписание усещане, че руснаците могат да изтърпят един или различен властник, една или друга власт, Русия може ли да изтърпи и Путин? Русия разполага ли с време да изтърпи Путин?

Това е главният въпрос! Да, в съветската традиция е да изтърпиш властта, а не да я смениш. Иронията е в това, че всеки завзел властта приема мълчанието на народа за поддръжка, а това си е просто безмълвие, това е подготвеност да изтърпиш – татаро-монголите или царя; алените комисари или Путин – това е подготвеност да изтърпиш една жестока власт.

В Русия не е имало традиция за промяна на властта, не е имало традиция за потреблението на механизмите на демокрацията. Това е нещо ново за нас. В Русия десетилетията на опити да се стигне до европейската норма се падат на няколко десетилетия, даже епохи азиатско ръководство. Днес главният въпрос се свежда до това, дали съветската цивилизация ще надживее съветската империя или империята ще завлече в гроба дружно със себе си цялата цивилизация и Русия просто ще се окаже външна страна на Китай. Исторически, през днешния ден това е главния въпрос. Няма отговор на този въпрос – всичко зависи от времето, от времето до сгромолясването на империята.

Ако това стане в близко историческо време, съветската цивилизация има късмет да се резервира – цивилизацията на Чехов, Чайковски, Рахманинов, на великите учени. Преди един век в Московския университет са чели лекции Вернадски, Павлов, Мечников, лауреати на нобелова премия. Въпросът е, дали няма съветската империя да завлече със себе си в гроба и съветската цивилизация. За страдание, това също не може да бъде изключено, защото азиатското политическо устройство е способно да погуби самата цивилизация. Това е главния въпрос и тъкмо по тази причина за Русия е извънредно значимо колкото се може по-бързо да се завърши с империята и с Путин. Тоест Русия няма кой знае какъв исторически избор – тя или ще стане Източна Европа, или ще стане западен Китай. Нищо друго не може да се случи.

За какво му бяха на Путин войните с Грузия и с Украйна?

Това е доста значим въпрос, тъй като доста дълго ни се струваше, че той просто е един апаш, че е апаш и демагог. И видяно по този начин нямаше потребност от войната с Грузия и още по-малко с Украйна. Можеше умерено да си остане властелина на Русия и без тази война при доста по-изгодни условия. Но за жалост, Путин измина пътя от елементарен апаш до човек с месианско схващане. В началото на 2000г. изпълниха празната му глава с имперски идеологии. Днес Путин не е едно кухо нещо, както беше преди четвърт век. Преди четвърт век беше кухо нещо, просто пешка, която една непозната ръка реалокира напред и я направи кралица. Сега в главата му има доста ясна месианска картина, когато отива до огледалото, не вижда пред себе си крадеца и серийния палач.

Вижда Иван Грозни, Петър, Сталин, вижда съветския цар, който противостои на Запада. Без Украйна не може да я има съветската империя. Руската империя може да я има без България, без Казахстан, без балтийските страни, само че без Украйна – майката на съветските градове, без Киев съветската империя не е допустима. За него Украйна беше камъче в обувката, както споделят американците. Свободна Украйна опонира на визията му за съветската империя. Затова за наше удивление реши да стартира войната, тъй като ние преди две години предполагахме че си имаме работа с един безсрамник, имаме работа с вманиачен човек. Затова мога да се разкайвам, че една седмица преди началото на войната твърдях: „ Не, той блъфира! ” Нали не му е преференциално - това не му е преференциално. Изгодно му е да заплашва, преференциално му е да шантажира, само че не и да атакува. Изхождахме от визията си за това, че той просто е безсрамник, а той тогава към този момент е станал човек със запечатано месианско схващане.

Кога съгласно Вас ще завърши войната в Украйна?

Когато тази война изтощи стопанската система на Русия. Вариантите са два: или цялостно изтощение на стопанската система и войната да стане непоносима освен за интелигентните прилични хора, само че и за елементарните руснаци, да се срине стопанската система на страната и да стане невероятно да се живее за милиони елементарни руснаци.

Единствено - сриването на стопанската система или военно проваляне. И тук въпросът е към Запада, който е избрал тактиката на изтощението.Западът избра тактиката на безсилие на Русия, само че недооцени размера на ресурсите и способността за оцеляване. Смятаха, че това ще стане за една година, само че не можа да се случи, няма да се случи и през идващите няколко години. Руската стопанска система мина на военни релси. Просто или цялостно безсилие и някаква обществена детонация по отношение на икономическото изнемощяване, или военно проваляне.

Западът преди две години можеше доста елементарно да го направи това, като извърши Будапещенското съглашение от 1994 година и окаже цялостна военна поддръжка на Украйна. Военното проваляне е доста мъчително за имперското схващане на Русия. Влошаването на качеството на живот не е толкоз мъчително за редовия руснак. Свикнали сме да си стягаме коланите, привикнали сме да живеем оскъдно, не можеш да ни вземеш акъла с такова нещо, не сме Канада, където сменят държавното управление, когато почнат да живеят по-зле, или Франция. Обаче военното проваляне в Русия постоянно е било доста мъчително. След военно проваляне в Русия постоянно са започвали промени. След Кримската война при Николай Първи, след провалянето при Цушима в Руско-японската война при Николай Втори. И назад – военните победи постоянно са укрепвали тиранията – при Александър Трети, при Йосиф Сталин, след успехите започваха репресиите. В този случай военното проваляне може да форсира рухването от власт на Путин.

Путин ли ще е последния съветски цар, както се споделяше една книга за Елцин през деветдесетте години? Но в този момент приказваме за Путин - Путин ли ще е последния съветски цар?

Не знам, към този момент приказвах, че нещата могат да се проточат с десетилетия. Там може да се появи още някакво име – не знам, всичко зависи от продължителността. Сметката съгласно мен би трябвало да се прави за десетилетия, това ще бъде оптималният период. Нека го кажа по този начин: Путин ще е последния мощен съветски цар. Силен - в смисъл, че провокира толкоз тежки последствия с царстването си. Но това, че съветската империя деградира, е изцяло явно. Руската империя през деветнадесети век е можела да вкара войски във Франция, в Германия, в Австрия, да завзема столици, да провокира боязън в цяла Европа. Днес тя към този момент не може да управлява Украйна, от Русия се откъснаха части, съветската империя няма опция към този момент да управлява, тя може само да нанася вреди. Днешният съветски император е шантажист, занимава се с шантаж, рекет, това в действителност е рекетьор от интернационален сан. Той търгува със закани, търгува само със закани. Руската империя явно деградира. Не считам, че след Путин това ще продължи дълго.

Последният ми въпрос: дали съветската съпротива ще може да се сплоти след гибелта на Навални?

Явно не, очевидно не! Явно вярата ни, че убийството на Навални ще може да сплоти другите кръгове няма да се сбъдне, към този момент не се сбъдна. Предполагам, че в Русия няма съпротива в политическия смисъл на думата, защото опозицията съставлява политическа мощ, която претендира за власт. Ясно е, че политическата орис на Русия ще се промени според от това, какво става в самата страна, а не по отношение на това, което става отвън границите ѝ.

Сега обаче гласовете на съветската съпротива се долавят извън. Вътре е само моралната опозиция на хората, които лежат по пандизите, и това е точно нравствена опозиция - и Алексей Навални, и Владимир Карамурза, и Илья Яшин, Алексей Горинов и доста мои приятели, които лежат в този момент в пандизите. Това е на първо място нравствена, етическа опозиция на режима.

Днес в Русия няма никаква политическа опозиция, както няма и в Туркменистан, в Северна Корея, съществува само нравствената опозиция на обособени хора. Русия ще се промени от това, което ще се случи вътре в самата нея. Това няма да е законно за жалост. Ще ми се да бъде законно, само че няма да има никакви избори, няма да се съблюдава някаква европейка процедура. Това ще е сриване, а след сриването към този момент като втора – трета стъпка може да се появи някаква легитимност.


Последвайте ни във и

Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР