Топ 9 на най-свирепите овекоядци, които светът познава
Светът е раждал с доста рискови хищници през милионите години на битие. Като върнем лентата обратно, се сещаме за динозаврите... Сега се връщаме напред и ще ви представим международната ранглиста на 9-те най-свирепи зверове - човекоядци, които историята помни.
9. Лъвовете от Ньомбе
Историята с този лъвски прайд, на практика оповестил война на хората, се е случила през 1932 година. В покрайнините на град Ньомбе, Танзания, група лъвове почнала ужасна вълна от убийства, заради което даже влезнала в локалния фолклор. Смятало се, че ги управлява вещер-лечителя Матамула Мангера, който по този начин отмъщавал на личното си племе, задето го свалили от поста му като родов шаман. Хората от племето били така ужасени от лъвовете, че даже не говорели за тях, тъй като се страхували, че самото им споменаване ще ги призове да се появят. Те поискали от вожда да възвърне Матамула Мангера на поста му, само че той отказал. Лъвовете траяли да вземат жертви, като крайният брой на избитите от тях хора се прави оценка на най-малко 1500 души /по някои оценки – 2 000/.
Прайдът е бил доста огромен, може би над 20 звяра, тъй като не липсващ даже откакто известният ловджия Джордж Ръшби избил 15 от лъвовете. Останалите напуснали региона и кошмарът спрял.
Науката няма еднопосочно пояснение за държанието на хищниците, а локалните, несъмнено, имат вяра, че всичко е завършило, тъй като вождът най-сетне се съгласил да възвърне Матамула Мангера на поста му.
8. Кесагаке
Най-силният див звяр в Япония е кафявата мечка и точно един мъжага от този тип е предизвикал ужаса в селото Санкебецу през 1915 година. По това време селцето на остров Хокайдо било малко, с огромна зона от дива природа към него. Там живеели доста кафяви мечки, в това число колосът, наименуван Кесагаке. Този застрашителен мечок привикнал да слиза в селото и да яде от прибраната от полето царевица, до момента в който се трансформирал в злополучие за селяните. Затова бил прострелян, само че не смъртоносно, и избягал в планината. Хората вярвали, че след раняването Кесагаке ще се научи да се бои от тях и няма да се върне при реколтата им. Това била горчива неточност.
На девети декември Кесагаке влезнал в селото, нахлул в къщата на жена с бебе, умъртвил бебето, завлякъл дамата и я раздрал. 30 души се втурнали след него и го простреляли още веднъж, само че отново леко. По-късно мечокът се върнал при къщата и всички въоръжени пазачи тръгнали да го преследват. Това оставило селото беззащитно и Кесагаке, заобикаляйки потерята, нахлул в друга къща, нанасяйки страшни рани на всеки, който му се изпречи. Броят на ранените е неуточнен, само че починали две деца и бременна жена, която мечокът изтърбушил и извадил плода. Така за два дни Кесагаке умъртвил 6 души и провокирал смут в цялата местност.
Най-накрая, на 14 декември, ловджия прострелял Кесагаке. Мечокът бил висок 3 метра, тежал 380 кг и в стомаха му намерили човешки остатъци. Чудовищното животно умъртвило непосредствено 6 души, няколко други умрели от раните си, един от оживелите се удавил в река, до момента в който бягал от него.
Кесагаке е в тази ранглиста освен поради броя жертви, само че и поради ужаса, който предизвикал. Селото Санкебецу било изоставено след неговия разгром и се трансформирало в призрачно населено място. Целият регион се обезлюдил.
7. Тигрите от Човгар
Това са двойка тигрици – майка и много пораснала щерка, за които сигурно е открито, че са умъртвили 64 души в Източен Кумаон, Индия. Първото им ликвидиране е станало през 1925 година, а двете са върлували на територия от 1 500 квадратни благи.
След 4 години гнет над селяните, през 1929 година бил извикан известният ловджия на рискови хищници Джим Корбет и той съумял да простреля дъщерята. Майката била убита чак през март 1930 година. Изследването на натрупа ѝ посочило, че имала счупвания по ноктите и по единия кучешки зъб, а предните ѝ зъби били мощно износени. Вероятно това я е затруднявало да лови естествената си плячка и е предходна на хора, като след това е научила на това и щерка си.
6. Звярът от Жеводан
Това неидентифицирано създание е бесняло в интервала 1764 – 1767 година във френската провинция Жеводан. Описанията на очевидци и оживели като цяло приказват за сходно на вълк създание, само че доста по-голямо, с червеникава четина, по-големи зъби и ужасна миризма. Спекулациите варират от лъв или едра хиена, избягали от някоя менажерия, през едро куче, до вампир.
Чудовището нападнало общо 210 души. 113 от тях е умъртвило, като изяло 98. Страхът от него бил толкаво мощен, че го считали за злина, пратена от Бог за наказване. Опитът да се употребява армията за неговото застрелване не довел до триумф.
Звярът от Жеводан постоянно участва в модерни филми, които експлоатират другите версии за неговата същина. Интересното е, че откакто е бил погубен, звярът не могъл да бъде разпознат или сведенията са изгубени. Край на кошмара, породен от човекоядеца, поставил отшелникът и ловджия Жан Шастел. Според сведенията от това време той умъртвил Звяра със сребърен патрон, само че откривателите се отнасят скептично към тази част от историята. Трупът бил показан на краля, само че заради неприятната си миризма бил изхвърлен.
5. Призрака и Мрака
През 1898 година британците почнали строителството на железопътен мост над река Цаво в Кения. Нещастните служащи на градежа през идващите 9 месеца станали обект на офанзиви от два лъва-човекоядци, за които в този момент се знае, че са били братя. Те ставали все по-безстрашни и съдбовните набези почнали да зачестяват, довеждайки хората до подобен смут, че градежът спрял. Лъвовете към този момент даже не завличали жертвите си на прикрито, а ги ядели на няколко метра от палатките. Работниците ги считали за демони и им дали прякорите Призрака и Мрака.
Проблемът с лъвовете бил голям, защото хората напускали региона на Цаво със стотици. Главният инженер Джон Хенри Патерсън нямал различен излаз, с изключение на да се опита да убие човекоядците. Макар че за малко самичък не станал жертва, през декември 1899 той съумял да простреля първия от тях, а две седмици по-късно – и втория. Така черната серия на Призрака и Мрака завършила след 140 убийства.
По тази история има сниман забавен филм от 1996 година, чието заглавие употребява имената на лъвовете – " Призрака и Мрака " /The Ghost and The Darkness/. В основните функции са Вал Килмър /Патерсън/ и Майкъл Дъглас /Ремингтън/.
За разлика от показаните във кино лентата лъвове, същинските Прирак и Мрак били без грива, което е постоянно срещано в Цаво. Големината им била впечатляваща – 3 метра от носа до края на опашката. Открита е била и цялостна с кости пещера, където лъвовете са носели остатъци от жертвите си. Смята се, че там и до през днешния ден има неизровени кости. Някои специалисти допускат, че зверовете са изяли единствено 35 души, а останалите са умъртвили за наслаждение, както постоянно се случва при хищниците – човекоядци.
4. Леопардът от Рудрапраяг
Леопардите са най-малките от огромните котки, само че не отстъпват на тигрите и лъвовете по жестокост, когато става дума за ястие на хора. Леопардът от Рудрапраяг е най-известният леопард-човекоядец, евентуално тъй като историята е в детайли разказана от този, който го е прострелял – Джим Корбет.
Хищникът е тормозел хората от индийския регион Рудрапраяг цели 8 години и през това време потвърдено е взел живота на 125 души, като същинският брой на жертвите е евентуално по-голям. Селяните се страхували да излизат през нощта, само че и в къщите си не били на несъмнено място, тъй като леопардът влизал вътре, като чупел порти и скачал през прозорците.
През 1925 година английският парламент изискал помощта на Джим Корбет против човекоядеца. Известният ловджия се справил със звяра. Леопардът бил към този момент възрастен и с доста огромни размери. Неговите зъби също били с увреждания. Приживе бил доста остроумен, което се явява като присъща линия за човекоядните хищници.
3. Густаве
В река Рузизи, в раздираната от спорове африканска страна Бурунди живее най-ужасният канибал на нашето време – дълъг 6 метра и тежащ към 1 звук нилски крокодил, кръстен Густаве от френския откривател Патрис Файе. През дългия си живот /нещо, което е видно от размерите му, той е на възраст над 60 години/, крокодилът е умъртвил и изял към 300 души, само че окончателният лист с жертвите му ще остане неизяснен, защото доста от изчезналите към неговия водоем хора може " да тежат на съвестта му ". Някои считат, че той би трябвало да оглави листата с най-страшните човекоядци, защото е единственият към момента жив в тази ранглиста и може да оспори шампионата на първенеца, за който ще прочетете по-късно.
Според локалните Густаве убива за спорта, освен за храна, и е затривал по няколко души в една офанзива, след което изчезвал за месеци. Никой няма визия къде тъкмо може да се намира гигантското влечуго. Плочките на бронята му носят безбройни белези от ножове и копия, а едно мрачно леке на главата му е единствената останала диря от патрон, който е бил предопределен да постави завършек на неговия живот. Ловци, а един път и група бойци, се провалили в опитите си да го убият.
Густаве е остроумен звяр. Неговият " кръстник " Файе се е опитвал да го залови в голям подводен капан, само че чудовището единствено плувало към клопката. Изглежда, че през своите 60 години живот към този момент е натрупало доста опит и е мъчно до бъде излъгано. Времената се трансформираха доста от времето на най-страшния канибал в историята и в този момент Файе към този момент не желае да убие Густаве, а да го залови жив и да го държи затворен, като по този начин го защищити от гнева на хората, а тях – от него.
Густаве е неповторимо създание и може да бъде употребен за разплод за избавяне на типа нилски крокодил. В националния парк " Рузизи " в Бурунди към този момент има квалифициран изолатор, в който да държат най-страшния канибал на нашето време. Ако го заловен. За последно Густаве е видян през 2015 година, когато е нападнал бивол на брега и го е завлякъл във водата.
2. Леопардът от Панар
Най-смъртоносният леопард на всички времена е вилнял в провинция Панар в административния регион Кумаон, Индия при започване на XX век. Както при множеството човекоядни хищници, точният брой на жертвите не може да бъде открит, защото част от тях не са оповестени, изключително в страна като Индия, а някои от изчезналите хора също са жертви на човекоядците.
Мъжкият леопард от Панар е умъртвил и изял най-малко 400 души, преди да бъде убит през 1910 година от Джим Корбет. За този канибал се счита, че като дребен е бил раняван от ловци, което го е направило отчасти неспособен да ловува естествената си плячка и той минал на хора, с цел да оцелее.
Леопардите са смели и извънредно рискови. Между ловците на наедрял дивеч има сентенция, че " в случай че леопардът беше огромен като лъв, щеше да е 10 пъти по-опасен ".
1. Чампаватската тигрица
Женските при тигрите могат да засенчат мъжките по жестокост и не е инцидентен изразът " гневна като тигрица ". В случая с Чампаватската тигрица имаме злополучие от интернационален мащаб, защото този звяр е тероризирал популацията в голям регион от двете страни на непалско – индийската граница. Със своите 436 абсолютно потвърдени убийства тигрицата е записана в книгата на " Гинес " като най-страшният канибал на всички времена /да не забравяме, че крокодилът Густаве към момента не е споделил последната си дума/, а изчезналите, умрелите от раните си след това и осакатените хора са, съгласно специалисти, евентуално още стотици.
В самия завършек на XIX век, в непалски район покрай Хималаите, млада бенгалска тигрица почнала да атакува хора. При тигрите релефът на лапите е неповторим и може да служи както отпечатъците от човешки пръсти, за идентифициране на животното по следите. Така че в тази ситуация с Чампаватската тигрица формалният брой на жертвите е вън от подозрение.
Нападенията зачестили и станали толкоз кървави, че хората почнали да приказват за горски дявол и за божие наказване. Всъщност за ужаса бил отговорен човек. Някакъв ловджия е стрелял по-рано по тигрицата и ѝ строшил два от предните кучешки зъби, като я направил
незадоволително годна да ловува естествените си жертви и тя се ориентирала към плячка, която тигрите заобикалят – хора. Превърнала се в " адам кхор " – " канибал ". След нея били изпращани ловци, само че тя била доста подла и те съвсем не успявали да я видят.
След 200 жертви държавното управление на Непал решило да употребява армията. Това е може би единственият случай в историята, с изключение на този на Звяра от Жеводан, при който военните са изкарани да преследват канибал. Войската не съумяла да простреля животното, само че го изтласкала от територията на Непал в индийския район Чампават. Там тигрицата се почувствала вкъщи си и възобновила кланетата. Станало ужасно, тъй като тя била все по-самоуверена и почнала да убива измежду бял ден. Хората не смеели да излязат от колибите си за работа, само че тигрицата навлизала и в селата – нещо, което тигрите, за разлика от леопардите, по принцип не вършат.
През 1911 година най-сетне един човек се престрашил да се опита да постави завършек на кошмара. Вече несъмнено се сещате кой – Джим Корбет. Иронично е, че той съумял единствено за няколко дни да намери и простреля злокобната тигрица, която се изплъзвала от всички повече от 10 години. Не му е било леко, защото я наблюдавал по кръвта и останките от крака на последната ѝ жертва – момиче в тийнейджърска възраст. Когато намерил човекоядеца, даже и привикналият с такива неща ловджия бил покъртен от гледката.
Облекчението на локалните хора след застрелването на Чампаватската тигрица било толкоз огромно, че те изразили благодарността си към Корбет, като го оповестили за " садху " – светец. По подигравка на ориста точно той след това се трансформирал в един от най-енергичните радетели за опазването на тигрите.
Източник:
Още от ЛЮБОПИТНО:
9. Лъвовете от Ньомбе
Историята с този лъвски прайд, на практика оповестил война на хората, се е случила през 1932 година. В покрайнините на град Ньомбе, Танзания, група лъвове почнала ужасна вълна от убийства, заради което даже влезнала в локалния фолклор. Смятало се, че ги управлява вещер-лечителя Матамула Мангера, който по този начин отмъщавал на личното си племе, задето го свалили от поста му като родов шаман. Хората от племето били така ужасени от лъвовете, че даже не говорели за тях, тъй като се страхували, че самото им споменаване ще ги призове да се появят. Те поискали от вожда да възвърне Матамула Мангера на поста му, само че той отказал. Лъвовете траяли да вземат жертви, като крайният брой на избитите от тях хора се прави оценка на най-малко 1500 души /по някои оценки – 2 000/.
Прайдът е бил доста огромен, може би над 20 звяра, тъй като не липсващ даже откакто известният ловджия Джордж Ръшби избил 15 от лъвовете. Останалите напуснали региона и кошмарът спрял.
Науката няма еднопосочно пояснение за държанието на хищниците, а локалните, несъмнено, имат вяра, че всичко е завършило, тъй като вождът най-сетне се съгласил да възвърне Матамула Мангера на поста му.
8. Кесагаке
Най-силният див звяр в Япония е кафявата мечка и точно един мъжага от този тип е предизвикал ужаса в селото Санкебецу през 1915 година. По това време селцето на остров Хокайдо било малко, с огромна зона от дива природа към него. Там живеели доста кафяви мечки, в това число колосът, наименуван Кесагаке. Този застрашителен мечок привикнал да слиза в селото и да яде от прибраната от полето царевица, до момента в който се трансформирал в злополучие за селяните. Затова бил прострелян, само че не смъртоносно, и избягал в планината. Хората вярвали, че след раняването Кесагаке ще се научи да се бои от тях и няма да се върне при реколтата им. Това била горчива неточност.
На девети декември Кесагаке влезнал в селото, нахлул в къщата на жена с бебе, умъртвил бебето, завлякъл дамата и я раздрал. 30 души се втурнали след него и го простреляли още веднъж, само че отново леко. По-късно мечокът се върнал при къщата и всички въоръжени пазачи тръгнали да го преследват. Това оставило селото беззащитно и Кесагаке, заобикаляйки потерята, нахлул в друга къща, нанасяйки страшни рани на всеки, който му се изпречи. Броят на ранените е неуточнен, само че починали две деца и бременна жена, която мечокът изтърбушил и извадил плода. Така за два дни Кесагаке умъртвил 6 души и провокирал смут в цялата местност.
Най-накрая, на 14 декември, ловджия прострелял Кесагаке. Мечокът бил висок 3 метра, тежал 380 кг и в стомаха му намерили човешки остатъци. Чудовищното животно умъртвило непосредствено 6 души, няколко други умрели от раните си, един от оживелите се удавил в река, до момента в който бягал от него.
Кесагаке е в тази ранглиста освен поради броя жертви, само че и поради ужаса, който предизвикал. Селото Санкебецу било изоставено след неговия разгром и се трансформирало в призрачно населено място. Целият регион се обезлюдил.
7. Тигрите от Човгар
Това са двойка тигрици – майка и много пораснала щерка, за които сигурно е открито, че са умъртвили 64 души в Източен Кумаон, Индия. Първото им ликвидиране е станало през 1925 година, а двете са върлували на територия от 1 500 квадратни благи.
След 4 години гнет над селяните, през 1929 година бил извикан известният ловджия на рискови хищници Джим Корбет и той съумял да простреля дъщерята. Майката била убита чак през март 1930 година. Изследването на натрупа ѝ посочило, че имала счупвания по ноктите и по единия кучешки зъб, а предните ѝ зъби били мощно износени. Вероятно това я е затруднявало да лови естествената си плячка и е предходна на хора, като след това е научила на това и щерка си.
6. Звярът от Жеводан
Това неидентифицирано създание е бесняло в интервала 1764 – 1767 година във френската провинция Жеводан. Описанията на очевидци и оживели като цяло приказват за сходно на вълк създание, само че доста по-голямо, с червеникава четина, по-големи зъби и ужасна миризма. Спекулациите варират от лъв или едра хиена, избягали от някоя менажерия, през едро куче, до вампир.
Чудовището нападнало общо 210 души. 113 от тях е умъртвило, като изяло 98. Страхът от него бил толкаво мощен, че го считали за злина, пратена от Бог за наказване. Опитът да се употребява армията за неговото застрелване не довел до триумф.
Звярът от Жеводан постоянно участва в модерни филми, които експлоатират другите версии за неговата същина. Интересното е, че откакто е бил погубен, звярът не могъл да бъде разпознат или сведенията са изгубени. Край на кошмара, породен от човекоядеца, поставил отшелникът и ловджия Жан Шастел. Според сведенията от това време той умъртвил Звяра със сребърен патрон, само че откривателите се отнасят скептично към тази част от историята. Трупът бил показан на краля, само че заради неприятната си миризма бил изхвърлен.
5. Призрака и Мрака
През 1898 година британците почнали строителството на железопътен мост над река Цаво в Кения. Нещастните служащи на градежа през идващите 9 месеца станали обект на офанзиви от два лъва-човекоядци, за които в този момент се знае, че са били братя. Те ставали все по-безстрашни и съдбовните набези почнали да зачестяват, довеждайки хората до подобен смут, че градежът спрял. Лъвовете към този момент даже не завличали жертвите си на прикрито, а ги ядели на няколко метра от палатките. Работниците ги считали за демони и им дали прякорите Призрака и Мрака.
Проблемът с лъвовете бил голям, защото хората напускали региона на Цаво със стотици. Главният инженер Джон Хенри Патерсън нямал различен излаз, с изключение на да се опита да убие човекоядците. Макар че за малко самичък не станал жертва, през декември 1899 той съумял да простреля първия от тях, а две седмици по-късно – и втория. Така черната серия на Призрака и Мрака завършила след 140 убийства.
По тази история има сниман забавен филм от 1996 година, чието заглавие употребява имената на лъвовете – " Призрака и Мрака " /The Ghost and The Darkness/. В основните функции са Вал Килмър /Патерсън/ и Майкъл Дъглас /Ремингтън/.
За разлика от показаните във кино лентата лъвове, същинските Прирак и Мрак били без грива, което е постоянно срещано в Цаво. Големината им била впечатляваща – 3 метра от носа до края на опашката. Открита е била и цялостна с кости пещера, където лъвовете са носели остатъци от жертвите си. Смята се, че там и до през днешния ден има неизровени кости. Някои специалисти допускат, че зверовете са изяли единствено 35 души, а останалите са умъртвили за наслаждение, както постоянно се случва при хищниците – човекоядци.
4. Леопардът от Рудрапраяг
Леопардите са най-малките от огромните котки, само че не отстъпват на тигрите и лъвовете по жестокост, когато става дума за ястие на хора. Леопардът от Рудрапраяг е най-известният леопард-човекоядец, евентуално тъй като историята е в детайли разказана от този, който го е прострелял – Джим Корбет.
Хищникът е тормозел хората от индийския регион Рудрапраяг цели 8 години и през това време потвърдено е взел живота на 125 души, като същинският брой на жертвите е евентуално по-голям. Селяните се страхували да излизат през нощта, само че и в къщите си не били на несъмнено място, тъй като леопардът влизал вътре, като чупел порти и скачал през прозорците.
През 1925 година английският парламент изискал помощта на Джим Корбет против човекоядеца. Известният ловджия се справил със звяра. Леопардът бил към този момент възрастен и с доста огромни размери. Неговите зъби също били с увреждания. Приживе бил доста остроумен, което се явява като присъща линия за човекоядните хищници.
3. Густаве
В река Рузизи, в раздираната от спорове африканска страна Бурунди живее най-ужасният канибал на нашето време – дълъг 6 метра и тежащ към 1 звук нилски крокодил, кръстен Густаве от френския откривател Патрис Файе. През дългия си живот /нещо, което е видно от размерите му, той е на възраст над 60 години/, крокодилът е умъртвил и изял към 300 души, само че окончателният лист с жертвите му ще остане неизяснен, защото доста от изчезналите към неговия водоем хора може " да тежат на съвестта му ". Някои считат, че той би трябвало да оглави листата с най-страшните човекоядци, защото е единственият към момента жив в тази ранглиста и може да оспори шампионата на първенеца, за който ще прочетете по-късно.
Според локалните Густаве убива за спорта, освен за храна, и е затривал по няколко души в една офанзива, след което изчезвал за месеци. Никой няма визия къде тъкмо може да се намира гигантското влечуго. Плочките на бронята му носят безбройни белези от ножове и копия, а едно мрачно леке на главата му е единствената останала диря от патрон, който е бил предопределен да постави завършек на неговия живот. Ловци, а един път и група бойци, се провалили в опитите си да го убият.
Густаве е остроумен звяр. Неговият " кръстник " Файе се е опитвал да го залови в голям подводен капан, само че чудовището единствено плувало към клопката. Изглежда, че през своите 60 години живот към този момент е натрупало доста опит и е мъчно до бъде излъгано. Времената се трансформираха доста от времето на най-страшния канибал в историята и в този момент Файе към този момент не желае да убие Густаве, а да го залови жив и да го държи затворен, като по този начин го защищити от гнева на хората, а тях – от него.
Густаве е неповторимо създание и може да бъде употребен за разплод за избавяне на типа нилски крокодил. В националния парк " Рузизи " в Бурунди към този момент има квалифициран изолатор, в който да държат най-страшния канибал на нашето време. Ако го заловен. За последно Густаве е видян през 2015 година, когато е нападнал бивол на брега и го е завлякъл във водата.
2. Леопардът от Панар
Най-смъртоносният леопард на всички времена е вилнял в провинция Панар в административния регион Кумаон, Индия при започване на XX век. Както при множеството човекоядни хищници, точният брой на жертвите не може да бъде открит, защото част от тях не са оповестени, изключително в страна като Индия, а някои от изчезналите хора също са жертви на човекоядците.
Мъжкият леопард от Панар е умъртвил и изял най-малко 400 души, преди да бъде убит през 1910 година от Джим Корбет. За този канибал се счита, че като дребен е бил раняван от ловци, което го е направило отчасти неспособен да ловува естествената си плячка и той минал на хора, с цел да оцелее.
Леопардите са смели и извънредно рискови. Между ловците на наедрял дивеч има сентенция, че " в случай че леопардът беше огромен като лъв, щеше да е 10 пъти по-опасен ".
1. Чампаватската тигрица
Женските при тигрите могат да засенчат мъжките по жестокост и не е инцидентен изразът " гневна като тигрица ". В случая с Чампаватската тигрица имаме злополучие от интернационален мащаб, защото този звяр е тероризирал популацията в голям регион от двете страни на непалско – индийската граница. Със своите 436 абсолютно потвърдени убийства тигрицата е записана в книгата на " Гинес " като най-страшният канибал на всички времена /да не забравяме, че крокодилът Густаве към момента не е споделил последната си дума/, а изчезналите, умрелите от раните си след това и осакатените хора са, съгласно специалисти, евентуално още стотици.
В самия завършек на XIX век, в непалски район покрай Хималаите, млада бенгалска тигрица почнала да атакува хора. При тигрите релефът на лапите е неповторим и може да служи както отпечатъците от човешки пръсти, за идентифициране на животното по следите. Така че в тази ситуация с Чампаватската тигрица формалният брой на жертвите е вън от подозрение.
Нападенията зачестили и станали толкоз кървави, че хората почнали да приказват за горски дявол и за божие наказване. Всъщност за ужаса бил отговорен човек. Някакъв ловджия е стрелял по-рано по тигрицата и ѝ строшил два от предните кучешки зъби, като я направил
незадоволително годна да ловува естествените си жертви и тя се ориентирала към плячка, която тигрите заобикалят – хора. Превърнала се в " адам кхор " – " канибал ". След нея били изпращани ловци, само че тя била доста подла и те съвсем не успявали да я видят.
След 200 жертви държавното управление на Непал решило да употребява армията. Това е може би единственият случай в историята, с изключение на този на Звяра от Жеводан, при който военните са изкарани да преследват канибал. Войската не съумяла да простреля животното, само че го изтласкала от територията на Непал в индийския район Чампават. Там тигрицата се почувствала вкъщи си и възобновила кланетата. Станало ужасно, тъй като тя била все по-самоуверена и почнала да убива измежду бял ден. Хората не смеели да излязат от колибите си за работа, само че тигрицата навлизала и в селата – нещо, което тигрите, за разлика от леопардите, по принцип не вършат.
През 1911 година най-сетне един човек се престрашил да се опита да постави завършек на кошмара. Вече несъмнено се сещате кой – Джим Корбет. Иронично е, че той съумял единствено за няколко дни да намери и простреля злокобната тигрица, която се изплъзвала от всички повече от 10 години. Не му е било леко, защото я наблюдавал по кръвта и останките от крака на последната ѝ жертва – момиче в тийнейджърска възраст. Когато намерил човекоядеца, даже и привикналият с такива неща ловджия бил покъртен от гледката.
Облекчението на локалните хора след застрелването на Чампаватската тигрица било толкоз огромно, че те изразили благодарността си към Корбет, като го оповестили за " садху " – светец. По подигравка на ориста точно той след това се трансформирал в един от най-енергичните радетели за опазването на тигрите.
Източник:
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ