Заради войната в Украйна студенти от Пловдив проявяват все по-голям интерес към дроновете
Студентите от компетентност " Авиационна техника и технологии “ демонстрират все по-голям интерес към безпилотните летателни апарати. За страдание войната в Украйна ги кара да обмислят курсови работи за военните приложения на безпилотните летателни апарати. Интересно е, че учените в университета могат да построят дрон като турския " Байрактар " за към половин до една година.
Бъдещите авиоинженери са на мнение, че дроновете имат недоразвит капацитет за необятно приложение. Авиационната компетентност в Техническия университет – филиал Пловдив е изучавана от над 80 студенти в бакалавърска и магистърска степени.
По време на образователните занятия те учат и историята на първите български безпилотни летателни апарати, създавани в Пловдив преди 50 години. Някои от студентите избират да организират стаж при своя учител гл. ас. доктор инж. Стоян Аврамов, който има лично дружество за произвеждане на реактивни дронове, летящи със скорост 450 км/ч.
Може ли България да построи дрон
Това е въпросът, който бъдещите инженери от по-малките курсове задават на своите преподаватели. По-големите студенти към този момент знаят отговора. Научили са го от личен опит по време на образователните стажове.
" Ние можем да построим първообраз на български дрон за към половин до една година, смята доктор инж. Стоян Аврамов. Той и екипът му от години създават летящи реактивни цели за образование на български и задгранични летци от изтребителната авиация и за артилеристите от противовъздушната защита.
На базата на тази реактивна цел доктор инж. Аврамов и екипът му към този момент създават и създават безпилотен летателен уред, който се употребява за наблюдаване и разузнаване. Тези дронове имат по-ниска скорост, само че могат да летят над 12 часа без презареждане. Българският безпилотен летателен уред е конкурентоспособен на пазарите в Източна Европа и Балканите, като цената му значително се дефинира от размера на потребния товар, който би трябвало да носи.
" Убеден съм, че ние от Техническия университет – филиал Пловдив ще продължим да работим в региона на гражданската авиация, в това число и с безпилотни летателни апарати. Като академик смятам, че гражданската авиация е една доста по-голяма ниша за развиване на безпилотните летателни апарати спрямо военната. Надявам се на това страната и военните да влагат в българския капацитет за стабилно развиване на военно-промишления ни комплекс. Някои побързаха да нарекат дрона " авиация на бедните “ и сгрешиха. Той се оказа авиация на умните “ – заключи университетският учител.
Какво учат
Проф. доктор Въльо Николов – шеф на Техническия университет – филиал Пловдив изясни, че с цел да вършат безпилотни летателни апарати студентите задълбочено учат аеродинамика и динамичност на полета, като в това отношение школата на пловдивския филиал е доста добра.
ВУЗ-ът разполага с неповторимия за страната учебно-лабораторен аеродинамичен комплекс “УЛАК-1 ", допускащ провеждането, както на лабораторни извършения и научни проучвания в региона на аеродинамиката на летателните апарати, по този начин и на изпитвания на модели на прототипи на летателни апарати.
Бъдещите инженери от компетентност " Авиационна техника и технологии “ учат също и компютърно моделиране, композитни технологии за основаване на корпуси на летателни апарати, както и реактивни мотори за високоскоростните дронове.
Други образователни дисциплини в образованието на студентите от компетентност " Авиационни техника “ са електротехника, електроника, доктрина на автоматизираното ръководство, микропроцесорна техника, навигация, информационна техника и планиране на летателни апарати. Обучението на студентите, приключили тази компетентност се признава като теоретична подготовка, според нормативните условия на Европейската организация за авиационна сигурност. След избран трудов стаж младите авиоинженери получават бривет, който им разрешават да работят в Европа и в целия свят.
Бъдещите авиоинженери са на мнение, че дроновете имат недоразвит капацитет за необятно приложение. Авиационната компетентност в Техническия университет – филиал Пловдив е изучавана от над 80 студенти в бакалавърска и магистърска степени.
По време на образователните занятия те учат и историята на първите български безпилотни летателни апарати, създавани в Пловдив преди 50 години. Някои от студентите избират да организират стаж при своя учител гл. ас. доктор инж. Стоян Аврамов, който има лично дружество за произвеждане на реактивни дронове, летящи със скорост 450 км/ч.
Може ли България да построи дрон
Това е въпросът, който бъдещите инженери от по-малките курсове задават на своите преподаватели. По-големите студенти към този момент знаят отговора. Научили са го от личен опит по време на образователните стажове.
" Ние можем да построим първообраз на български дрон за към половин до една година, смята доктор инж. Стоян Аврамов. Той и екипът му от години създават летящи реактивни цели за образование на български и задгранични летци от изтребителната авиация и за артилеристите от противовъздушната защита.
На базата на тази реактивна цел доктор инж. Аврамов и екипът му към този момент създават и създават безпилотен летателен уред, който се употребява за наблюдаване и разузнаване. Тези дронове имат по-ниска скорост, само че могат да летят над 12 часа без презареждане. Българският безпилотен летателен уред е конкурентоспособен на пазарите в Източна Европа и Балканите, като цената му значително се дефинира от размера на потребния товар, който би трябвало да носи.
" Убеден съм, че ние от Техническия университет – филиал Пловдив ще продължим да работим в региона на гражданската авиация, в това число и с безпилотни летателни апарати. Като академик смятам, че гражданската авиация е една доста по-голяма ниша за развиване на безпилотните летателни апарати спрямо военната. Надявам се на това страната и военните да влагат в българския капацитет за стабилно развиване на военно-промишления ни комплекс. Някои побързаха да нарекат дрона " авиация на бедните “ и сгрешиха. Той се оказа авиация на умните “ – заключи университетският учител.
Какво учат
Проф. доктор Въльо Николов – шеф на Техническия университет – филиал Пловдив изясни, че с цел да вършат безпилотни летателни апарати студентите задълбочено учат аеродинамика и динамичност на полета, като в това отношение школата на пловдивския филиал е доста добра.
ВУЗ-ът разполага с неповторимия за страната учебно-лабораторен аеродинамичен комплекс “УЛАК-1 ", допускащ провеждането, както на лабораторни извършения и научни проучвания в региона на аеродинамиката на летателните апарати, по този начин и на изпитвания на модели на прототипи на летателни апарати.
Бъдещите инженери от компетентност " Авиационна техника и технологии “ учат също и компютърно моделиране, композитни технологии за основаване на корпуси на летателни апарати, както и реактивни мотори за високоскоростните дронове.
Други образователни дисциплини в образованието на студентите от компетентност " Авиационни техника “ са електротехника, електроника, доктрина на автоматизираното ръководство, микропроцесорна техника, навигация, информационна техника и планиране на летателни апарати. Обучението на студентите, приключили тази компетентност се признава като теоретична подготовка, според нормативните условия на Европейската организация за авиационна сигурност. След избран трудов стаж младите авиоинженери получават бривет, който им разрешават да работят в Европа и в целия свят.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ