Бръсначът на Окам: Оръжието, което разделя науката от глупостите
Според неотдавнашна публикация на прочут професор по молекулярна генетика, Бръсначът на Окам – принцип за решение на проблеми, който постоянно се приписва на феодален францискански духовник – е освен инструмент, който всички би трябвало да използваме, само че и сърцевината на самата просвета и е скъп за обособяване на законните хрумвания от суеверията, псевдонауката или подправените вести.
Бръснач е основан от Уилям Окам, мъдрец и теолог, живял в Англия през XIV век. Аспекти на концепцията са били дефинирани от разнообразни мислители и по-рано, само че неговата версия е тази, която познаваме през днешния ден.
Той всъщност съставлява концепцията, че от голям брой конкурентни теории, които изясняват еднакъв проблем еднообразно добре, би трябвало да изберем най-простата, тази, която изисква минимум догатки. По създание можете да си го визиите със следния образец:
Ако вървите по улицата и чуете зад себе си тътен на конски копита, кое е по-вероятно да е: кон или зебра? Разбира се, има някои географски места, където второто е по-възможно, само че в множеството случаи би било по-сигурно да предположите, че зад вас има кон…
Например, в случай че живеете в Лондон и смятате, че зад вас може да е зебра, обяснението ви ще изисква в допълнение да обясните и за какво един африкански бозайник би бил по улиците европейски град. Как е стигнал до такава степен? Защо никой не го е спрял?…
Ако мислите, че е кон, тогава ще са ви нужни по-малко догатки, с цел да се вмести хипотезата ви. Малко евентуално е из града да скита изоставен кон, само че полицейският никак не е нещо екзотично.
Този метод на мислене няма за цел да каже, че зебра в Лондон е невъзможна, а единствено че е малко евентуална, по-малко евентуална от останалите догатки. Но в случай че вместо зебра предположите еднорог, обяснението ви за наличието му ще се нуждае от още повече стъпки.
Уилям Окам
За Уилям Окам този принцип е потребен за разграничение на евентуалните от малко евентуалните пояснения и по-късно е общопризнат като признак на рационалното мислене от хора като Коперник, Кеплер, Галилей и Нютон. И през днешния ден той е също толкоз значим, колкото в миналото е бил, твърди професор Джонджоу Макфадън в нова публикация.
„ Какво е просвета? “, пита професорът. „ Нарастването на въпроси като съмнение за имунизациите, песимизъм във връзка с климата, различна медицина и мистицизъм разкрива обилни равнища на съмнение или недоумение на науката измежду необятната общност. Продължаващото следствие на Коронавирус също по този начин акцентира по какъв начин научното незнание се разгръща в сърцето на политиката. “
За Макфадън последователите на суеверни хрумвания или тайни теории работят в контраст на бръснача на Окам, като основават все по-сложни догатки на избрани обстановки, с цел да се впишат в обясненията им, до момента в който научното мислене се стреми към по-прости отговори.
„ Докато последователите на мистицизма, различната медицина, псевдонауката или подправените вести могат да измислят духове, демонични конспирации или теории, че Елвис е на Луната, с цел да осмислят своя свят, учените постоянно ще одобряват най-простото решение даже на най-сложните проблеми. В това е хубостта на бръснача на Окам “, прибавя Макфадън.
„ Докато мистицизмът, различната медицина и подправените вести постоянно прибягват до комплицирани пояснения като духове или конспирации, учените търсят най-простите решения на комплицираните проблеми. Днешният свят, пъстър с псевдонаука и дезинформация, частично се дължи на слабото схващане на науката. “
Част от казуса е, че тя не се преподава добре в множеството просветителни системи. Често тя се показва просто като „ комбинация от неразбираеми теории и комплицирани уравнения “, което, както изяснява Макфадън, „ може да затормози учениците и да ги отблъсне “.
