Черните художнички, които предефинират минимализма
ДЖЕНИ С. ДЖОУНС беше 20-годишна студентка по изкуства, когато за първи път видя работата на минималистичния художник и ваятел Елсуърт Кели, конфигурирана в Институт по изкуствата в Чикаго през 1989 година Това бяха някои от отличителните пана на Кели: смели, монохроматични форми с наситени цветове в масло върху платно. Бяха плоски като картини, само че скулптурни в непокорство на вършиме ъгли. Джоунс си спомня, че е бил изумен най-много от това, което работата на Кели е изместила. Той заемаше втория етаж на двуетажния скулптурен двор на музея, който беше модифициран миналата година, с цел да покаже класическа статуя и живопис. „ Те смъкнаха всички тези други актьори, с цел да основат този апартамент “, споделя Джоунс. „ Толкова скрито завиждах, че Кели съумя да задържи това пространство. “ Подобна независимост, претендирана от прочут бял мъж художник, беше в контрастност със личното й възходящо чувство като млада чернокожа художничка, че е затворена, че същата тази независимост...
Прочетете целия текст »
