България е номер едно износител на пшеница за посев в света
Според разбора на БСК най-успешна през 2018 година е търговията на България с пшеница за посев с продажби в чужбина за близо 70 млн. $.
[Pixabay] Миналата година не беше изключително добра за външната търговия на България. Макар че износът означи растеж, темпът е под световната междинна стойност - 6% на фона на 10% в света. Така страната пада с три позиции до 64-о място измежду експортьорите по света по отношение на миналата година, демонстрират данни от отчет на Българската стопанска камара (БСК), основан на статистика от общата организация на СТО и Организация на обединените нации International Trade Centre (ITC).
Според разбора на БСК най-успешна през 2018 година е търговията на България с пшеница за посев - страната държи първото място в международния експорт с 14.5% от международния пазар и продажби в чужбина за близо 70 млн. $. Подобно на миналата година, България остава измежду водачите и във връзка с търговията със артикули като пачи дроб, нерафинирана анодна мед, консервирани или приготвени череши, спирачни маркучи.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Една стока, малко пазари
Разнообразието от пазари, на които се продава българската продукция, продължава да е проблем и тази година при някои от водещите по стойност експортни артикули. Така да вземем за пример най-големи продажби в българския експорт през 2018 година регистрира катодната мед - 1.25 милиарда $, демонстрират данните на камарата. Същевременно продукцията отива главно към Китай, Турция и Италия, като числата демонстрират, че е налице несъразмерна централизация за тази стока. Друг образец са продажбите на руди и концентрати от благородни метали, чиито единствен пазар е Германия, както и ските за зимни спортове, които се продават единствено в Австрия.
" Прекомерната централизация е рискова, тъй като всяко разстройване във действието на купувача води до сходно по мярка разстройване в работата на българския снабдител ", показват от БСК като допълват, че евентуална причина за това е фактът, че ред относително огромни български компании са с главно непозната благосъстоятелност и продукцията се изкупува от компанията майка. " Това води след себе си експорт на артикули за следваща преправка (а не крайни артикули, които са с по-висока добавена стойност), относително по-ниска продуктивност на труда, по-високи енергийни разноски за единица добавена стойност, ниски килограмови цени и други ", акцентират от камарата.
Къде е добавената стойност
Добра вест е, че износът на артикули с по-висока добавена стойност продължава да пораства и през 2018 година " Износът на първични материали и материали с ниска степен на преправка продължава да понижава своя дял и за 2018 година се прави оценка на 29-30% ", излиза наяве от разбора на камарата.
Сред положителните образци за артикули с релативно висока добавена стойност в българския износ са да вземем за пример наситените интегрални платки, с които " България проби редица мощно конкурентни пазари - Съединени американски щати, Япония, Югоизточна Азия ", показват от БСК. Друг образец са частите за автомобилния бранш и машиностроенето, фармацевтични и медицински произведения, софтуерни артикули за ръководство на процеси и игри, любителска техника.
" България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на огромните компании и се включи в световните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки ", показват от БСК.
[Pixabay] Миналата година не беше изключително добра за външната търговия на България. Макар че износът означи растеж, темпът е под световната междинна стойност - 6% на фона на 10% в света. Така страната пада с три позиции до 64-о място измежду експортьорите по света по отношение на миналата година, демонстрират данни от отчет на Българската стопанска камара (БСК), основан на статистика от общата организация на СТО и Организация на обединените нации International Trade Centre (ITC).
Според разбора на БСК най-успешна през 2018 година е търговията на България с пшеница за посев - страната държи първото място в международния експорт с 14.5% от международния пазар и продажби в чужбина за близо 70 млн. $. Подобно на миналата година, България остава измежду водачите и във връзка с търговията със артикули като пачи дроб, нерафинирана анодна мед, консервирани или приготвени череши, спирачни маркучи.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Една стока, малко пазари
Разнообразието от пазари, на които се продава българската продукция, продължава да е проблем и тази година при някои от водещите по стойност експортни артикули. Така да вземем за пример най-големи продажби в българския експорт през 2018 година регистрира катодната мед - 1.25 милиарда $, демонстрират данните на камарата. Същевременно продукцията отива главно към Китай, Турция и Италия, като числата демонстрират, че е налице несъразмерна централизация за тази стока. Друг образец са продажбите на руди и концентрати от благородни метали, чиито единствен пазар е Германия, както и ските за зимни спортове, които се продават единствено в Австрия.
" Прекомерната централизация е рискова, тъй като всяко разстройване във действието на купувача води до сходно по мярка разстройване в работата на българския снабдител ", показват от БСК като допълват, че евентуална причина за това е фактът, че ред относително огромни български компании са с главно непозната благосъстоятелност и продукцията се изкупува от компанията майка. " Това води след себе си експорт на артикули за следваща преправка (а не крайни артикули, които са с по-висока добавена стойност), относително по-ниска продуктивност на труда, по-високи енергийни разноски за единица добавена стойност, ниски килограмови цени и други ", акцентират от камарата.
Къде е добавената стойност
Добра вест е, че износът на артикули с по-висока добавена стойност продължава да пораства и през 2018 година " Износът на първични материали и материали с ниска степен на преправка продължава да понижава своя дял и за 2018 година се прави оценка на 29-30% ", излиза наяве от разбора на камарата.
Сред положителните образци за артикули с релативно висока добавена стойност в българския износ са да вземем за пример наситените интегрални платки, с които " България проби редица мощно конкурентни пазари - Съединени американски щати, Япония, Югоизточна Азия ", показват от БСК. Друг образец са частите за автомобилния бранш и машиностроенето, фармацевтични и медицински произведения, софтуерни артикули за ръководство на процеси и игри, любителска техника.
" България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на огромните компании и се включи в световните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки ", показват от БСК.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ