Снимките на повърхността на Червената планета за филма Марсианецът“ всъщност

Снимките на повърхността на Червената планета за кино лентата „ Марсианецът “ в действителност са правени в йорданската пустиня Веди Рум – едно от местата на Земята с неземни пейзажи.

И това не е изключение от разпоредбите – на Земята има значително места с в действителност галактически пейзажи. Тук са събрани най-неземните гледки на нашата планета.

На границата на Етиопия и Еритрея, в региона на пустинята Данакил е ситуиран вулканът Далол. Неземните му релефи припомнят повърхността на Йо , сателит на планетата Юпитер. Но те имат напълно земен генезис и съставляват тераси, формирани от измиване на повърхността на калиева сол, манган и желязо.

Кратерът на вулкана Далол е ситуиран на върха на кватернерни отсрочения, включващи голямо находище на калиева сол, а хълмовете към него се явяват остатъци от стените на кратер. Последното изригване на вулкана Далол е било през 1926 година

Тази локация още не е била облюбвана от американските и европейските кинематографисти – единственият пълнометражен филм, сниман тук, е постапокалиптичното етиопско фентъзи „ Трохите “.

На границата на щатите Аризона и Юта е ситуирана скалната групировка Вълната. Според оценките на учените сходни огънати планински формирания са се образували в продължение на 250 000 години от пясъчни дюни с високо наличие на стоманен оксид, манган и магнезий, като последователно са придобили настоящия си образ.

Окончателно Вълната е шлифована от дъждове и ветрове. Единственият проблем се явява крехкостта на получената структура, в резултат на което управляващите лимитират достъпа на туристи в тази околност.

В китайския народен парк Чжанцзяцзе е сниман филмът „ Аватар “ на Джеймс Камерън. След това туристите, искащи да видят планините Улинюен, станали още повече.

Те са се образували вследствие на обветряне на пясъчник и варовик. Планините Улинюен се състоят от три хиляди върха и скали с най-необикновени контури, които са разграничени от дълбоки каньони с реки, езера и водопади.

Този китайски геоложки парк с труднопроизносимо име е прочут с разноцветните си скали. Те са се появили вследствие на процесите на придвижване на земната кора, обветряне и ерозия, случили се в продължение на 24 милиона години.

Това са същите тектонски плочи, с помощта на които се е формирала част от Хималаите. Сега отложенията на пясъчник с огненочервен, кремавооранжев, яркожълт и зелен цвят наподобяват като торта с разнообразни пластове. През 2010 година извънземните хубости на Чжане Данся (Планините на дъгата) са влезнали в листата на Световното завещание на ЮНЕСКО.

Голямото кино към момента не е пристигнало тук, само че необикновените скали все по-често се посещават от снимачни групи на National Geographic.

Йеменският архипелаг Сокотра се слави освен със самобитна просвета, която датира от античните страни от Южна Арабия, само че и с неземни пейзажи. Обяснението е много просто: множеството локални растения се явяват ендемити и не се срещат отвън рамките на острова.

Особен интерес към архипелага демонстрират съветски ориенталисти, които още през 80-те години почнали да организират тук етнолингвистични проучвания и даже основали за локалните поданици книжовност на основата на арабския ръкопис. Преди това туземците минавали без книжовност.

В йорданската пустиня Вади Рум е сниман блокбъстърът „ Марсианецът “. Тези ландшафти фактически припомнят повърхността на Червената планета, само че локалните поданици и туристите назовават пустинята с живописни скали, арки и каньони Лунната котловина.

За режисьорите пустинята Вади Рум е знаково място – тук са снимани голям брой филми.

Сухите долини Макмърдо в Антарктида са едно от най-сухите места на Земята. Спускащите се от върховете вятърни потоци тук доближават скорост до 320 км в час, което провокира непрекъснато изпарение на влагата.

Според изчисленията на учените долината е свободна от лед през последните осем милиона години. Изследователите съпоставят тези пустинни ландшафти с марсиански, тук са провеждани даже тествания на апаратите „ Викинг “, които след това са се отправили на Червената планета.

В Бразилия е ситуирано най-старото планинско формирование на планетата – Вале де ла Луна. Главните му съставки са кварц и кристали. Платото, на което е ситуиран паркът, се е образувало преди към 1,8 милиарда години. Местните скали са най-древните на Земята – те са единствено 2,5 пъти по-млади от Луната.

Вале де ла Луна в превод значи „ Лунната котловина “. Полираните от реката и времето скали и кратери в действителност едва наподобяват на земни пейзажи. Тази локация е забавна за палеонтолозите, които постоянно намират тук фосилизирани остатъци от антични животни и рептилии.

Безжизнените пейзажи на долината Бейкън в Антарктида припомнят Червената планета освен външно – суровите естествени условия на тази околност, съгласно астробиолозите, са близки до марсианските. Влага в този регион на практика отсъства.

Долината съставлява огромен интерес за учените. През 2007 година от античния лед са извлечени варианти на бактерии, които след известно време оживели и почнали да порастват. Резултатите от сходни проучвания съгласно учените са значими за разбирането на историята на живота на Земята, на други планети (например в марсианския лед) и евентуално – в Открития космос.

Пустинята Атакама е ситуирана в Чили, на западното крайбрежие на Южна Америка. Едно от най-непригодните места за живот в най-сухия регион на планетата. Средногодишното количество превалявания не надвишава 50 милиметра, а междинната температура в най-топлия месец (януари) е 20 градуса по Целзий. Планините с височина над шест километра не са покривани с ледове даже в кватернера, а реките в Атакама са пресъхнали преди 120 000 години.

Видовото многообразие на флората (кактуси, лишеи, мъхове) и фауната е извънредно нищожно, само че живот има и там. Някои учени съпоставят изискванията в тази пустиня с марсианските, което вдъхва оптимизъм измежду откривателите, които желаят да открият на Червената планета следи от минал или актуален живот.