Защо продължаваме да изпращаме мисии към Юпитер?
Снимка на Юпитер, снимана от спътника на Еърбъс Pléiades Neo. Photo credit: Airbus
Днес Европейската галактическа организация (ЕКА) изпрати мощната роботизирана задача “Джус ” към Юпитер. Междувременно следващата година е планувано изстрелването на задачата на НАСА “Европа Клипер ”, а до края на десетилетието юпитерианска задача ще изстреля и Китай. Но за какво учените не престават да се интересуват от Юпитер? Защо галактическите организации изстрелват галактически апарати в тази посока?
Юпитер е голяма планета и освен е голяма, само че е и доста по-масивна. Ако вземем поради широчината, Юпитер е 11 пъти по-широк от Земята. Но в случай че вземем поради масата, Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята. Нещо повече – в случай че съберем всички планети в Слънчевата система вкупом, Юпитер отново ще е 2.5 пъти по-масивен от всички тях. Това е в действителност чудовищна планета!
Забележителен факт е, че без значение от размера и масата си, Юпитер има най-късото денонощие спрямо всички останали планети. Юпитер прави една цялостна обиколка към оста си за 9.93 часа.
Учените считат, че Юпитер е и първата планета, която се е образувала в Слънчевата система. Ето една добра причина да я изучаваме- по този начин ще може да разберем ранната еволюция на планетарната ни система. Предполага се, че в далечното минало Юпитер е бил доста по-близо до Слънцето, само че след това е мигрирал до настоящата си позиция, разчиствайки пътя от метеорити и комети. Това съмнение се удостоверява от обстоятелството, че откривателите са разкрили доста планети към други звезди с размера на Юпитер и по-големи от него, които са извънредно близо до своята звезда. Вероятно обаче в Слънчевата система са протекли някакви процеси, в резултат на които газовите колоси са изтласкани във външната ѝ част. Ако успеем да разбираем тези процеси и ги съпоставим в протичащите процеси на всички места другаде във Вселената, евентуално ще схванем по какъв начин планетарните системи еволюират и какви са възможностите на тях да възникне живот.
Но огромна част от интереса на учените не е подбуден от самия Юпитер, а от луните, които обикалят към него – ето за какво задачи като изхвърчалата през днешния ден “Джус ” и бъдещата “Европа Клипър ” са фокусирани точно върху тях. Така и не се знае точният брой на луните – открити са 79 и нови не престават да се откриват, само че завладяващите са четири – огромни, дейни, планетоподобни светове. Йо има вулкани – това е светът с най-вече вулкани в нашата Слънчева система. Европа има плътна кора от воден лед и течен океан под тази кора, като учените допускат, че в него може да вирее живот. Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система и единствената луна с магнитно поле. Калисто е най-външноразположената от луните и сходно на Европа евентуално има океан под повърхността си.
Може да се каже, че Юпитер и неговите луни съставляват обособена, дребна планетарна система и учените имат опцията да правят всевъзможни изследвания от всеки един клон на планетарните науки: метеоролозите и климатолозите могат да вършат атмосферни проучвания и да следят държанието на ветровете и облаците на Юпитер, геолозите имат късмет да изследват вулканите и гейзерите на Йо, а биолозите, несъмнено, могат да търсят живот измежду океаните на Европа.
До този миг планетата Юпитер е била посещавана от общо девет галактически апарата. За пръв път “Пайъниър 10 ” прелетя край нея през декември 1973 година, а по-късно “Пайъниър 11 ” през декември 1974 година. Пет години по-късно, през 1979, двата “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ” организираха епични облитания, заснемайки голям брой фотоси на Юпитер и неговите луни. Последва дълга пауза в юпитерианските проучвания и чак през февруари 1992 година “Юлисис ” дойде в покрайнините на планетата, а през 1995 година “Галилео ” влезе в околоюпитерианска орбита. Впоследствие “Касини ” прелетя край Юпитер през 2000 година, “Ню Хърайзънс ” прелетя през 2007 година и най-после през 2016 година задачата “Джуно ” влезе в околоюпитерианска орбита.
Няма никакво подозрение, че “Джус ” ще е отлично попълнение към цялата тази флотилия, изследвала Юпитер.
Източници: НАСА, The Planetary Society, Universe Today
