Ако открием живот на Марс, ще го разпознаем ли?
Тези заоблени скали, открити на Марс от марсохода “Пърсъвиърънс ”, може да имат както биологичен, по този начин и небиологичен генезис. Photo credit: NASA/JPL-Caltech
Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс ” откри кръгли обединения на Марс, които наподобяват такива на Земята, формирани под въздействието на микроорганизми. Но дали това е дълго чаканото доказателство, че на Червената планета е имало живот?
Най-доброто място, където може да търсим следи от отминал живот на Марс, е измежду останките на пресъхналите водни басейни. “Пърсъвиърънс ” бе изпратен в кратера Йезеро неслучайно – този кратер съставлява пресъхнало езеро, в което се е вливала река. Марсоходът понастоящем учи делтата на реката. Именно там той се натъкна на гореспоменатите кръгли структури. Подобни структури се срещат в някои езера на Земята и са с биологичен генезис.
Но дали същото е правилно и за Червената планета? Това е тематиката на октомврийския епизод на Mars Guy в Youtube, както и на публикация, оповестена от авторитетния галактически публицист Ленърд Дейвид.
За тази цел Дейвид се свърза с учения Кен Фарли, който е професор по геохимия в Калифорнийския софтуерен институт и сегашен началник на научния екип на “Пърсъвиърънс ”. Фарли удостовери, че откритите от “Пърсъвиърънс ” скали имат “внушителна и особена концентрично-куполовидна морфология ”.
Изследователят обаче акцентира, че с изключение на хипотезата за биологичен генезис (напр. строматолити – структури, които се образуват под въздействитето на микроводорасли), екипът на роботизираната задача е разискал и хипотезата, че тези структури съставляват сфероидни формирания в резултат на метеорологичните въздействия. Фарли подсети, че както на Земята, по този начин и на Марс, метеорологичните феномени могат да извайват сферични форми – както от седиментни, по този начин и от вулканични скали.
“Макар че към момента интерпретираме данните, втората догадка е по-малко изключителна и заради тази причина е понастоящем желана ”, удостоверява ученият.
Но в случай че структурите в действителност имат небиологичен генезис, това значи, че абиотичните процеси имитират такива феномени, които припомнят за живи организми. Така на дневен ред излиза въпросът: в случай че открием следи от живот на Марс, въобще ще го разпознаем ли?
“Може би ”, счита Фарли – само че ни осведоми, че употребявайки земните аналози, бихме могли да потвърдим или отхвърлим единствено част от догатките чрез инструментите на “Пърсъвиърънс ”. За страдание някои процеси са прекомерно фини, с цел да бъдат разгадани от задачата.
Това е сериозна мотивация НАСА да предприеме идната стъпка в проучването на Марс – да достави на Земята проби от планетата. Тези проби биха могли да се изследват доста по-подробно в наземни лаборатории. Например някои от лабораториите са оборудвани с научни принадлежности за разкриване на органични субстанции (структурните блокчета на живота), които са 10 000 пъти по-чувствителни от бордовите принадлежности на “Пърсъвиърънс ”.
Едно нещо е несъмнено – единствено снимковият материал не е задоволителен. Дори да забележим на фотосите от Марс дадени обединения, които ни припомнят на такива, получени под въздействието на живи организми, това единствено по себе си не е доказателство за живот. Природата несъмнено е добър подражател.
