Смолян си има момче, което го разкрасява и вдъхновява –

Смолян си има момче, което го разкрасява и въодушевява – с неизменима усмивка, необикновено предпочитание, възторг и блян.   

Валентин Кехайов към този момент е 30-годишен, фамилен, има си две прелестни деца. С второто се сдобил едвам преди седмица и е необикновено благополучен. Но самият той е роден да носи благополучие на другите.

Прави го по вътрешен глас, от сърце. Всячески се стреми да способства наслада и на общността, в която живее.

Завършил туризъм във Варненския стопански университет преди няколко години. Връща се в родния му град Смолян, само че вижда среда, която не му харесва. И взема решение да остави собствен отпечатък върху нея. Затова ние взехме решение да разкажем за него в рубриката ни " Добро за шерване ".



Валентин Кехайов постоянно се стреми да трансформира средата, в която живее

 

По природа деен, деятелен, предприемчив, неуморен. Винаги се опитвал да трансформира средата, в която живее, да даде добър образец на близките.

Разсъждавал, че има избор - или Смолян да го промени, или той да промени Смолян. Решил да е второто. Другата опция не била за него.

От там основава неофициална младежка група. След това тя се разраства като придвижване " Млади откриватели за младежко развиване " (МИМР), което стартира да работи по програмата " Еразъм+ ".

Така младежите получават благоприятни условия да пътуват доста по чужбина и да обменят опит. Обикаляйки из цяла Европа, той вижда неща, за които си споделя: " Това може и в Смолян да стане. Какъв е казусът!? ".

И стартира. Въвлича след себе си десетки младежи.

От началото на този месец да вземем за пример са се заели да облагородят единствения подлез в регионалния град, който се намира до кръстовището със светофари в кв. Райково. През него би следвало да минават жителите на квартала и учениците от художествената и математическата гимназия.



Почистването на подлеза лишава дни твърдоглав труд, само че той към този момент се възнаграждава

Съоръжението от години обаче тъне в давност. Превърнало се надали не в градска тоалетна – мръсно, мрачно, отблъскващо. Хората го заобикалят и с риск за себе си пресичат кръстовището.

Младите откриватели вземат решение да трансформират това.

Събират се всички и стартират да чистят – дни наред, с препарати, с шпатули, лопати, маркучи, парцали, бормашини, метли. Измиват го, почистват паяжини и всевъзможни мръсотии в подлеза и пространствата към него.



Част от младежите, заели се с сложната задача да облагородят подлеза на Смолян

 

Канят художника Цветан Узунов от Пловдив, профилиран да прави изкуство в подлезите. Неговото съдружие съумява да облагороди изолирани градски пространства, които са били забравени в цяла България.   

Сега младежите са окуражени да го трансфорат в самобитна открита градска изложба. Рисуват осем прелестни пана.



Една от рисунките

 

„ Вече не е мрачно и неприятно. Има две пространства в подлеза, които желаеме да превърнем в неофициални юношески кътове, в които младежите да се събират, да вършат изложения. Благодарение на това пространство учениците от художествената гимназия ще имат достъп до изкуство. Смятаме да го създадем като градска изложба. Време е да покажем, че град Смолян може да си пази тези пространства “, споделя младежът.



Смолянчани се стопират да гледат по какъв начин твори художникът Цветан Узунов

 

А жителите на град Смолян им сервират към този момент своя почит към направеното от тях. С малко, само че задоволително скъпо – като не го разрушават.

По-ранната им самодейност бе да разкрасят голям брой подпорни стени, които бяха „ оплескани “ с всевъзможни графити – един върху различен, грозни, неприветливи.

Те почистиха стените, шпакловаха ги и ги изрисуваха по този начин, че хората да се стопират край тях и да им се възхищават. Даже да се снимат за спомен. Всъщност, към този момент същото се случва и в Райковския подлез – преминаващи туристи си вършат селфита пред картините.



В далечината се виждат част от подпорните стени, които младежите изрисуваха

 

Валентин споделя, че откак са се погрижили за подпорните стени над каскадите в Смолян, по тях няма вандалски прояви.

„ Не е пипано. Не упреквам младежите, тъй като нямат поле за изява и вандалстват. Това е сигнал, че казусът е и в институциите, че не се дава място на младежите да се изявяват. Може би по този метод те демонстрират, че средата не е доста удобна за юношески действия. Сега се спря този миг. На два пъти успяхме да приказваме с ъндърграунд среди. Дадохме им материали и те съумяха да си създадат лични графити на разнообразни места в Смолян “, напомня инициативният юноша.



Творбите станаха привлекателни за декор на фотоси освен за туристи, посещаващи Смолян, само че и за младоженци

 

През лятото с приятелите от сдружението разисквали над алтернативата какво да създадат, че хората да спрат да хвърлят необмислено отпадъци.

Сътворяват занимателни табели с текстове като: „ Каквото повикало – такова се обадило “, само че рисунката демонстрира по какъв начин човек, разхождащ куче, хвърля отпадък зад себе си. Кучето прави същото. Друга пък е с надпис „ Капка по капка... вир става “, само че е изобразена жена, която хвърля боклук и се е събрала купчина.



За младежите от сдружението няма нерешими провокации

 

Трета споделя: „ Не всички семена покълват “ на фона на тревички сред които един фас, забит в земята. Четвърта – „ Бащина поука, синова удача “ – с татко, който води детето си, и хвърля боклука в панер.

И до през днешния ден нито една не е свалена. Той очаквал да бъдат хвърлени, отстранени, само че си стоят. Доволен е да види, че смолянчани съумяват да пазят това, което се пробват да оставят младите за града.

„ Наистина е радостно, че демонстрират грижовност и взаимност към труда и упоритостта ни. Дава  ни вяра, че това, което вършим, има смисъл “, добавя родопчанинът.

Изтъква, че не постоянно са им трябвали пари, даже и позволение, единствено заряд.

„ Това ни беше моторът да стартираме. После нещата се подреждат, когато има предпочитание. Имам две деца. Миналата седмица ми се роди прелестна щерка и съм още по-щастлив. Това ми дава още по-голям хъс да работя. Искам моите деца да бъдат горди, че живеят в подобен хубав град. Този регион си заслужава. Виждам поддръжка от всички и съм благополучен, че до момента е нямало някой, който се пробва да ни спре. Напротив, оказват помощ ни, желаят нещата да се случват “, споделя Валентин.

Той се пробва да възпламени искрата в доста хора от Смолян, в това число в общината.



Зам.-кметът на Смолян Марин Захариев се включва интензивно в инициативи на сдружението

„ Виждам, че им се работи, само че не са си вярвали. Последните години в действителност се усъвършенстват нещата във всеки един аспект, което е похвално “, обобщава той. 

 

Репортаж на Анита Чолакова