Случи се отново. След само три седмици. Мачовете в Атина

Случи се още веднъж. След единствено три седмици. Мачовете в Атина и в Неапол бяха надълбоко разнообразни един от различен по дух, игра и метод, само че имаха една обща линия между тях, която от една страна хвърля Милан в територията на измъчеността, а от друга носи разумно пояснение за неговата немощност в атакуващата част от играта: и двата пъти нито един „ росонеро” не съумя да допре топката в съперниковото наказателно поле за цялото времетраене на първото полувреме.

Може това да ви се коства необикновено, само че е реалност. Голове, естествено, могат да бъдат вкарвани и с удари от далечно разстояние, само че е явно, че колкото повече броя допиране на топката имаш в пеналтерията, толкоз повече се усилват възможностите ти за записване на тъкмо попадение.



БАВНОСТ

Че във връзка с носена заплаха тимът е Сусо-зависим, това е безкрайно ясно от много време. Ще бъде обаче прекомерно обикновено да се изяснява единствено с това тази (нищожна) офанзивна работливост. Най-очевидният фактор е малобройната доставка на топки в централната част на наказателното поле. „ И росонери” умеят да градят забавни офанзиви единствено до линията на третата четвърт на терена, но незабавно по-късно губят топката в болшинството случаи. Бавят се. Подценяват числените прерогативи. Позволяват на противниците си времето да се върнат на точните позиции. Очевидно отсъстват точните придвижвания от страна на полузащитниците и нападателите.

ГАРАНЦИИ

Срещу шестте стоящи над него тимове в класирането в Серия А Милан е отбелязал единствено 4 гола, а общо те са 19 за 13 кръга – в действителност прекомерно малко. Причините за това са доста.



Често се загатва представянето под упованията на избрани фигури самостоятелно. Като изключим Сусо, другите не дават гаранции за офанзивни фойерверки. Хакан Чалханоолу и Андре Силва към момента наподобяват едва-що приземили се от непозната планета. Джакомо Бонавентура е обратно в кондиционно отношение. Франк Кесие не демонстрира оня искра от началото на сезона. Фабио Борини към този момент играе на бека, а Никола Калинич постоянно остава отвън играта: против Наполи да вземем за пример отигра 39 топки против 64 на Лоренцо Инсинье, а точните пасове бяха 27:40.

После иде ред на бавността в разиграването – да, в множеството време е точно, но прекомерно еднакво и схоластично (дори когато отборът изостава в резултата). Липсва човек, който да се нагърби със смелостта да вземе топката и да импровизира; човек, който да хване бика за рогата по мъжки и да изпъкне. Но внимание: липсва не тъй като го няма в състава, а тъй като – като се изключи Сусо – никой не употребява момента по една или друга причина.



Други компликации? Например извеждането на футболисти в голова позиция в централни зони. В Неапол съвсем нямаше умни и навременни бягове зад отбраната или други офанзивни отигравания в най-невралгичната част за всеки отбор. После иде ред на докарването на задоволително хора в наказателното поле. В някои моменти видяхме по какъв начин имаше единствено двама миланисти против четирима бранители на Наполи в пеналта.

КОМФОРТ

Мачът обаче донесе и някои оптимистични нотки, позволяващи и малко комфорт измежду цялата сивота. Да отидеш на „ Сан Паоло” и да спечелиш владението на топката против най-хубавия тим в това отношение през сезона (55%-45%) заслужава отбелязване. Това значи съществуване на темперамент и задоволително хрумвания, които треньорът е предал на своите футболисти. С елементарни думи значи едно: съществуване на капацитет.



Милан в действителност е №3 в класацията по владеене на топката от началото на този сезон след водача в Серия А Наполи и хегемона в последните години Ювентус. Това може да послужи за насочна точка, изключително в случай че в този момент следва спад на качеството на противниците в идната част от календара.

С малко повече самочувствие оттук нататък може да стартира едно ново състезание за Милан.

Лука Бианкин/ Марко Пасото, „ Гадзета дело Спорт”
Серия А 13 кръг, събота 18 ноември Наполи 2:1краен резулат Милан