B-52H – корабът – майка и модификацията за пренос на ядрено оръжие
След като Испанската война е задоволителен образец, че бъдещето на военните дейности ще се взема решение по въздуха, другите авио конструктори бързат да основат и някои модели, с които да донесат успеха. Не инцидентно в миналото на бойното поле се е считало, че армията с тежка кавалерия може да бъде считана за любимец. В съвременно време точно армията с въздушно подкрепление може да реши изхода на една война, а както можем да се досетим, разнообразието от летателни апарати ще подсигурява високи шансове на по-сериозните армии по света. Някъде през 1948 година компанията Boeing създава своя първи B-52 тежък бомбардировач.
Първият му полет е през 1952 година и до 1955 година влиза в приложимост на армията, като за жал може да се похвали с една изключително ефикасна трансформация – преноса на атомно оръжие и опция да доближи до границите на Съюз на съветските социалистически републики. И до момента в който тъкмо тази алтернатива не е употребена, летателният уред се оказва от основно значение през началото на 21 век. Благодарение на високата си скорост от Mach 0.9 или 960 км/ч, това е просто съвършената машина за нахлуване. Първоначално разполага с екипаж от 6 индивида, като са предопределени и точки за отбрана, употребявайки картечници в задната част и други по-специални точки, само че по-късно екипажът е лимитиран до 5-ма души.
Между 50-те и 60-те години се раждат няколко модификации, които имат за цел да носят нуклеарно оръжие на по-високо разстояние. Добавени са по-сериозни резервоари, съоръжение за презареждане във въздуха и още доста други. През 1965 година този тип самолети минава дистанции от Гуам и Окинава до Тайланд, пренасяйки цялостния боеприпас от бомби, предопределен за Северен и Южен Виетнам. За да има отбрани над небето на Северен Виетнам, самолетът е въоръжен до зъби и разполага с редица ракети въздух-земя, както и въздух – въздух, с цел да се разправя с евентуалните съперници. Двигателите се подменят от турбоджет, до турбоперка – потвърдено по-ефективна от остарелия мотор.
През 80-те години B-52 прочут още като „ Стратосфера “, разполага с трансформация за изстрелването на круизни ракети от борда си, които включват както нуклеарно оръжие, по този начин и стандартни бойни глави. Модификацията на този тип самолети към този момент е с името H или B-52H Stratosphere. По време на войната в залива, сходни самолети летят от летище Диего Гарсия през Индийския океан, с цел да доближат до териториите на Ирак. След 1994 година въпросният аероплан се модифицира и обновява, като остава единствено модификацията, която може да изстрелва круизни ракети – зарядът към този момент остава единствено и само като избор на командването.
През Косовския спор през 90-те години на предишния век, както и през Афганистанската война от този век, започваме да следим, че B-52 към момента може да се похвали като рационален избор и разполага с задоволително добра технология, с цел да влезе в бойни дейности. И до през днешния ден остава един от главните и желани избори при използването и потреблението му за нуклеарно нахлуване – положителната вест е, че към момента е употребен най-вече и единствено за заплашване, както и за повишение на напрежението сред другите лагери.
Да не забравяме, че в миналото самият Ричърд Никсън е разказан като един от извънредно лудите хора, които непрекъснато нареждали на далечните бази в Европа да кръжат с нуклеарни бомбардировачи към границата на Съюз на съветските социалистически републики. Стратегията на тогавашния президент е, че би трябвало да показва полуда и неустойчивост, която обаче автоматизирано значи, че при повишението на напрежение, бомбардировачите ще прибягнат до използването на този тип оръжие.
Добрата вест е, че никой не може да обърне внимание на Никсън като евентуален агресор, само че пък в историята елементарно ще видим, че явно колелото се върти и тъкмо затова през днешния ден следим смяна на силите. Макар и кодовото име на този летателен уред да е „ Big Ugly Fat Fellow “ – огромен противен пълен другар или BUFF на британски, това не значи, че остарялата рамка не е получила съвременна навигационна система, първокачествен надзор на тежки оръжия, както и съществуването на електронна система за блокиране на противников радари.
През последните години този аероплан се употребява като кораб-майка, който може да придвижва освен нуклеарно оръжие, само че и задоволително бойно снаряжение, с което да обезврежда съперника в небето. Според разнообразни данни, сега Военновъздушни сили на Съединени американски щати употребява към 3 такива, като постоянно може да се забележи в последните седмици, че B-52H Stratosphere прелита постоянно и над Европа, излитайки от Англия, а по-късно следите се губят някъде над Балканите. Каква е задачата на посещаване, към момента не е известно, само че пък най-малко можем да открием, че не се е развихрил на този стадий.
Нека не забравяме, че когато имаме повишение на бойната подготвеност на нуклеарното оръжие, постоянно можем да видим и ответната реакция, която най-вероятно е тази. Разбира се, това остават единствено догадки, разнообразни източници настояват, че това е просто обучение, само че времето ще покаже какви са претекстовете и задачите на работа.
