Траян Димитров: Българският народ никога не трябва да забравя деня 27 ноември 1919г.
" След извоюваната независимост в Руско-турската война през 1878г. следват несправедливите решения на Берлинския конгрес. Сбъднатата фантазия за Сан-Стефанска България е разрушена и българските земи са разпокъсани. След това нашата страна взе участие в три войни в името на справедливостта. Българската външна политика е била постоянно ориентирана към възвръщането на изконните български земи в рамките на Родината. Безспорно най-тежък и аморален към България е Ньойският контракт, подписан на 27 ноември 1919г., с който се поставя завършек на Първата международна война. Този ден е ден на всеобщ печал и мъка. Всяка година до 9 септември 1944г. във всеки български град хората спускат от прозорците и балконите си черни флагове в символ на печал по своя прекършен народен блян ", написа историкът Траян Димитров в собствен.
" Преди всичко би трябвало да се подчертае, че Парижката конференция през 1919 и 1920г. нарушава жестоко и невиждано интернационалната традиция, съгласно която, като завърши войната, спечелили и победени би трябвало да седнат на една маса, с цел да договарят за сключването на мира при равни условия.
![Акад. Георги Марков: Дано българските политици си вземат поука от Ньойския контракт]( "Акад. Георги Марков: Дано българските политици си вземат поука от Ньойския контракт")
Акад. Георги Марков: Дано българските политици си вземат поука от Ньойския контракт
Аз се надявам, че през днешния ден българските политици ще вземат поука от Ньойския контракт. Това сподели акад. Георги Марков по време на словото си...
България взе участие в Първата международна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният претекст на цар Фердинанд и на българското държавно управление е да се поправи неправдата сторена в Букурещ по отношение на страната ни на 28 юли 1913г. Съгласно Букурещкият кротичък контракт от страната ни са откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния изконно български земи, обитаеми с българско население – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878г. Северна Добруджа е присъединена и Южна Добруджа.
Въпреки безбройните български победи по бойните полета и проявения подвиг от българския боец, Първата международна война приключва пагубно за нас с подписването на Ньойския кротичък контракт.
През лятото на 1919г. Народното събрание изпраща българска делегация на Парижката мирна конференция на страните победителки. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с трен за Париж и са третирани като военнопленници. Пристигат на 27 юли и са настанени под защита в хотел „ Шато дьо Мадрид ”. В продължение на два месеца не им се разрешава да напущат хотела без особено позволение, подписано от предния ден. На 19 септември сутринта, в Министерството на външните работи на Франция, премиер-министърът Жорж Клемансо връчва публично на българската делегация изискванията за мир, които са унизителни и несправедливи. Представителите на Съединени американски щати се опълчват на това отмъстително отнасяне на победените опасявайки се, че то ще провокира нова международна война. Американският президент Удроу Уилсън упорства да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределяне на териториите при следвоенното устройство, само че Франция и Англия отхвърлят този рационален метод на Съединени американски щати. В отговор на това Уилсън напуща конференцията и оставя единствено някои свои чиновници да вземат участие в нея. За протокола Клемансо дава период от 25 дни на българската страна да показа своите писмени възражения на Върховния съвет, който откакто ги прегледа да дефинира нов период за окончателния общ контракт с България.
На 27 ноември 1919г., в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва контракта, като счупва в символ на митинг против тежките клаузи писалката си.
По силата на този контракт България търпи огромни териториални загуби, които са дадени на нейните съседки. Западните околности – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и села в Кулско и Трънско с обща повърхност 11 000кв. км. са предадени на Сърбия. От България е отнета Западна Тракия с граници от р. Места до р. Марица, върху която е наложено взаимно ръководство от Съглашението. По-късно тази област е предадена на Гърция. Румъния резервира властта си върху цяла Добруджа. Българите, живеещи в тези области са подложени на асимилация и гнет, които са съпоставими с предходните турски издевателства. В разследване на това 120 000 бежанци се насочат към рамките на обезкървена България, прокудени от бащините си огнища с огън и меч. Така след Ньойският кротичък контракт България граничи с територии от своето етническо землище.
![С прожекция в Етнографския музей означават годишнината от Ньойския контракт]( "С прожекция в Етнографския музей означават годишнината от Ньойския контракт")
С прожекция в Етнографския музей означават годишнината от Ньойския контракт
По случай 98 години от подписването на Ньойския контракт в столицата ще има прожекция на документалния филм “Докъдето погледът ти...
В продължение на 37 години страната ни без значение от трагичното ѝ икономическо положение би трябвало да изплати репарации в размер на 2.250 милиарда златни франка при рента 5% върху остатъка и да съобщи за 5 години на Сърбия 5000 т. каменни въглища и над 70 000 наедрял и малък рогат добитък на Сърбия, Румъния и Гърция.
Българската войска дава в Първата международна война 87 500 убити и 15 390 ранени. След края на войната тя е орязана до 20 000 боеца. На България се разрешава да разполага с 10 000 души жандармерия и 3000 души погранична стража – или общо да има 33 000 военнослужещи. Премахната е наборната военна работа и е сменена с непринуден принцип на набиране. Така се нарушава единството сред народ и войска, което е по този начин мощно проявено във войните за национално избавление, когато народът изпраща своите синове с китки здравец, песни и хора, като че ли не на война, а на женитба отиват. Българската войска е лишена от правото да има танкове, бойна авиация, брегова артилерия и подводен флот. Целта на спечелилите от Антантата е България да има слаба боеспособност и в никакъв случай повече да не възвърне своята довоенна мощност.
Българският народ посреща вестта за унизителните клаузи на Ньойския диктат с нечуван трагизъм и отвращение. Мъка и болежка свиват безутешно всяко българско сърце. Огромно голям брой с черни хоругви и плакати се струпва на столичната гара, с цел да посрещне българската държавна делегация от Париж. Покрусените хора импулсивно провеждат траурно шествие по улиците на София. То подминава Двореца и се насочва към ул. „ Раковски “, където е министерството на външните работи. Чиновниците излизат на балконите и се приготвят да произнесат тъжна тирада за излъганите очаквания на българския народ. Но виждат единствено гърбовете на тълпата. Множеството е отправило поглед към дома и балкона на националния стихотворец Иван Вазов. И той се появява сломен и печален. Опитва се да каже нещо, с цел да стопли и утеши със слово националната тъга, само че единствено разперва ръце и… заплаква. И хиляди заплакват с него. Гледката на плачещите и обезверени хора, прегърнали черни флагове, е неописуема. По своя трагизъм тя може да се съпостави единствено с пленените и ослепени 14 хиляди Самуилови воини след борбата при с.Ключ през 1014 година
Нека през днешния ден, век след тази трагична дата, да се преклоним пред паметта на тези, които потеглиха на война не поради персоналните си облаги и користни цели, а за освобождението на своите братя и сестри. Нека почетем тези, които загиваха по фронтовете с името България на уста. Загиваха, с цел да живеем ние през днешния ден.
Сега те спят своя безконечен сън в земята, за която са дали кръвта и живота си. Повече от половин век несправедливо забравата бе спуснала своето покривало над тези герои, за които единственият Бог бе Отечеството.
![Отново напрежение в Босилеград - поради годишнината от Ньойския контракт]( "Отново напрежение в Босилеград - поради годишнината от Ньойския контракт")
Отново напрежение в Босилеград - поради годишнината от Ньойския контракт
При засилено полицейско наличие, пред паметника на Левски в Босилеград, се организира девети възпоменателен протестен протест във връзка 9...
Българският народ в никакъв случай не би трябвало да не помни деня 27 ноември 1919г., в който Великите сили се изгавриха с достойнството и достолепието ни. Знаменосецът на българската независимост е споделил: „ Времето е в нас и ние сме във времето “. То е и най-обективният съдник. Веригите на позора ще бъдат скъсани и истината ще спечелва. Долу Ньой! "
Още:
" Преди всичко би трябвало да се подчертае, че Парижката конференция през 1919 и 1920г. нарушава жестоко и невиждано интернационалната традиция, съгласно която, като завърши войната, спечелили и победени би трябвало да седнат на една маса, с цел да договарят за сключването на мира при равни условия.
Аз се надявам, че през днешния ден българските политици ще вземат поука от Ньойския контракт. Това сподели акад. Георги Марков по време на словото си...
България взе участие в Първата международна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният претекст на цар Фердинанд и на българското държавно управление е да се поправи неправдата сторена в Букурещ по отношение на страната ни на 28 юли 1913г. Съгласно Букурещкият кротичък контракт от страната ни са откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния изконно български земи, обитаеми с българско население – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878г. Северна Добруджа е присъединена и Южна Добруджа.
Въпреки безбройните български победи по бойните полета и проявения подвиг от българския боец, Първата международна война приключва пагубно за нас с подписването на Ньойския кротичък контракт.
През лятото на 1919г. Народното събрание изпраща българска делегация на Парижката мирна конференция на страните победителки. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с трен за Париж и са третирани като военнопленници. Пристигат на 27 юли и са настанени под защита в хотел „ Шато дьо Мадрид ”. В продължение на два месеца не им се разрешава да напущат хотела без особено позволение, подписано от предния ден. На 19 септември сутринта, в Министерството на външните работи на Франция, премиер-министърът Жорж Клемансо връчва публично на българската делегация изискванията за мир, които са унизителни и несправедливи. Представителите на Съединени американски щати се опълчват на това отмъстително отнасяне на победените опасявайки се, че то ще провокира нова международна война. Американският президент Удроу Уилсън упорства да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределяне на териториите при следвоенното устройство, само че Франция и Англия отхвърлят този рационален метод на Съединени американски щати. В отговор на това Уилсън напуща конференцията и оставя единствено някои свои чиновници да вземат участие в нея. За протокола Клемансо дава период от 25 дни на българската страна да показа своите писмени възражения на Върховния съвет, който откакто ги прегледа да дефинира нов период за окончателния общ контракт с България.
На 27 ноември 1919г., в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва контракта, като счупва в символ на митинг против тежките клаузи писалката си.
По силата на този контракт България търпи огромни териториални загуби, които са дадени на нейните съседки. Западните околности – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и села в Кулско и Трънско с обща повърхност 11 000кв. км. са предадени на Сърбия. От България е отнета Западна Тракия с граници от р. Места до р. Марица, върху която е наложено взаимно ръководство от Съглашението. По-късно тази област е предадена на Гърция. Румъния резервира властта си върху цяла Добруджа. Българите, живеещи в тези области са подложени на асимилация и гнет, които са съпоставими с предходните турски издевателства. В разследване на това 120 000 бежанци се насочат към рамките на обезкървена България, прокудени от бащините си огнища с огън и меч. Така след Ньойският кротичък контракт България граничи с територии от своето етническо землище.
По случай 98 години от подписването на Ньойския контракт в столицата ще има прожекция на документалния филм “Докъдето погледът ти...
В продължение на 37 години страната ни без значение от трагичното ѝ икономическо положение би трябвало да изплати репарации в размер на 2.250 милиарда златни франка при рента 5% върху остатъка и да съобщи за 5 години на Сърбия 5000 т. каменни въглища и над 70 000 наедрял и малък рогат добитък на Сърбия, Румъния и Гърция.
Българската войска дава в Първата международна война 87 500 убити и 15 390 ранени. След края на войната тя е орязана до 20 000 боеца. На България се разрешава да разполага с 10 000 души жандармерия и 3000 души погранична стража – или общо да има 33 000 военнослужещи. Премахната е наборната военна работа и е сменена с непринуден принцип на набиране. Така се нарушава единството сред народ и войска, което е по този начин мощно проявено във войните за национално избавление, когато народът изпраща своите синове с китки здравец, песни и хора, като че ли не на война, а на женитба отиват. Българската войска е лишена от правото да има танкове, бойна авиация, брегова артилерия и подводен флот. Целта на спечелилите от Антантата е България да има слаба боеспособност и в никакъв случай повече да не възвърне своята довоенна мощност.
Българският народ посреща вестта за унизителните клаузи на Ньойския диктат с нечуван трагизъм и отвращение. Мъка и болежка свиват безутешно всяко българско сърце. Огромно голям брой с черни хоругви и плакати се струпва на столичната гара, с цел да посрещне българската държавна делегация от Париж. Покрусените хора импулсивно провеждат траурно шествие по улиците на София. То подминава Двореца и се насочва към ул. „ Раковски “, където е министерството на външните работи. Чиновниците излизат на балконите и се приготвят да произнесат тъжна тирада за излъганите очаквания на българския народ. Но виждат единствено гърбовете на тълпата. Множеството е отправило поглед към дома и балкона на националния стихотворец Иван Вазов. И той се появява сломен и печален. Опитва се да каже нещо, с цел да стопли и утеши със слово националната тъга, само че единствено разперва ръце и… заплаква. И хиляди заплакват с него. Гледката на плачещите и обезверени хора, прегърнали черни флагове, е неописуема. По своя трагизъм тя може да се съпостави единствено с пленените и ослепени 14 хиляди Самуилови воини след борбата при с.Ключ през 1014 година
Нека през днешния ден, век след тази трагична дата, да се преклоним пред паметта на тези, които потеглиха на война не поради персоналните си облаги и користни цели, а за освобождението на своите братя и сестри. Нека почетем тези, които загиваха по фронтовете с името България на уста. Загиваха, с цел да живеем ние през днешния ден.
Сега те спят своя безконечен сън в земята, за която са дали кръвта и живота си. Повече от половин век несправедливо забравата бе спуснала своето покривало над тези герои, за които единственият Бог бе Отечеството.
При засилено полицейско наличие, пред паметника на Левски в Босилеград, се организира девети възпоменателен протестен протест във връзка 9...
Българският народ в никакъв случай не би трябвало да не помни деня 27 ноември 1919г., в който Великите сили се изгавриха с достойнството и достолепието ни. Знаменосецът на българската независимост е споделил: „ Времето е в нас и ние сме във времето “. То е и най-обективният съдник. Веригите на позора ще бъдат скъсани и истината ще спечелва. Долу Ньой! "
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ