[Shutterstock] Могат ли европейските селскостопански производители да получат гаранция, че

...
[Shutterstock] Могат ли европейските селскостопански производители да получат гаранция, че
Коментари Харесай

Какво предвижда новата директива срещу нелоялните търговски практики

[Shutterstock] Могат ли европейските селскостопански производители да получат гаранция, че бутилка мляко или кг ябълки ще останат по-скъпи от бутилка минерална вода? Като търсят решение на този въпрос, през декември 2018 година Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия се съгласиха да основат план на първата инструкция по отношение на нелоялните търговски практики в връзките сред икономически субекти по веригата за доставка на храни ( " Проектът " ), чиято цел е да контролира веригата за доставка на селскостопански и хранителни артикули.

Кого пази планът?

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Проектът цели да отбрани дребните и междинните предприятия във веригата за доставка на селскостопански артикули и храни против дейности на купувачи, които не са дребни и междинни предприятия. Ново е, че от отбраната ще се употребяват освен дребните и междинните предприятия в Европейски Съюз, само че и тези, които са регистрирани отвън Европейски Съюз, само че оперират на европейския пазар.

Проектът вкарва две нови за хранителното право дефиниции – " хранителни артикули " и " нетрайни хранителни артикули ".

Под " хранителни артикули " се залага разбирането, че това са всички селскостопански артикули, употребявани като храна и изброени в приложение I към Договор за действието на Европейски Съюз, в това число артикули от лов на риба и аквакултури, както и модифицирани селскостопански артикули за приложимост като храна, т.е. модифицирани хранителни артикули, които не са включени в приложение I към Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС). На този стадий дефиницията на " хранителни артикули " от плана поражда известни размишления до каква степен въвеждането й е целесъобразно поради неразбираемия й обсег и съществуването на формулировка за " храни " в член 2 от Регламент (ЕО) №178/2002.

Проектът обгръща цялата верига за доставка на храни

Приложното поле на плана обгръща цялата верига за доставка на храни и се преценява с събитието, че нелоялните търговски практики не всеки път се съдържат в писмен контракт и по принцип могат да зародят на всеки стадий от комерсиалните взаимоотношения сред купувача и доставчика на храни, даже и след сключването на писмен контракт. В плана е регистрирано събитието, че в някои случаи нелоялните търговски практики засягат по-слабите производители — като земеделските производители, даже без да са ориентирани директно към тях, в случай че произлизащите от това разноски се предават обратно по веригата за доставка на храни до най-слабото ѝ звено, което най-често са земеделските стопани. Така негативните последствия от нелоялни търговски практики надолу по веригата, да вземем за пример сред търговец на дребно и преработвател, могат да се почувстват и в противоположната посока и в последна сметка да доближат до земеделските стопани.

Ето за какво обсегът на понятието " снабдител ", което се употребява в плана, е доста необятно и включва всички снабдители във веригата, които продават хранителни артикули, в това число аграрни производители или физически и юридически лица, при изискване че са дребни и междинни предприятия. Понятието " покупател " от своя страна обгръща всяко открито в съюза физическо или юридическо лице, което купува хранителни артикули с комерсиална цел, в това число група от такива физически и юридически лица, което не е малко или приблизително дружество.

Абсолютни забрани и забрани, за които се прави преценка

Забранените нелоялни търговски практики са изброени в член 3 от плана. Настоящата редакция на член 3 постанова извода, че тези практики са разграничени да две групи – безспорни забрани и практики, които не са контрактувани с ясни и недвусмислени условия при сключването на контракта за доставка.

Абсолютните забрани, като да вземем за пример (a) заплащането за нетрайни хранителни артикули в период повече от 30 календарни дни след датата, на която купувачът е получил фактурата, (b) заплащане от доставчика на разноските, свързани с похабяване на питателните артикули, което е настъпило в пространствата на купувача и не се дължи на немарливост или виновност на доставчика, (c) отвод от поръчка на нетрайни артикули с доста малко предупреждение (или без предизвестие), (d) избрани едностранни промени от купувача с назад деяние на изискванията на контракта за доставка, са справедливи и не зависят от преценката на страните в процеса на договаряне. Тоест самото им реализиране ще се квалифицира като нелоялна комерсиална процедура, която е неразрешена от новите правила.

Тук обръщаме внимание, че плануванаъа възбрана купувачите да заплащат на доставчиците си по-късно от 30 дни при доставка на нетрайни храни съставлява специфична наредба (lex specialis) за хранително-вкусовия бранш единствено дерогирайки отчасти наредбите по отношение на периода за заплащане, планувани в Директива 2011/7/ЕС по отношение на битката със закъснение на заплащането по търговски покупко-продажби, която се ползва за всички стопански браншове.

Другата група нелоялни търговски практики, обхванати от плана, са тези, които не са ясно и недвусмислено уговорени. В плана са изброени образци за условия, чието неразбираемо или недвусмислено договаряне може да се счете за нелоялна процедура. Тези практики няма да са предмет на безспорна възбрана, т.е. повредената страна ще би трябвало да потвърди, че избрана нелоялна комерсиална процедура е наложена макар неналичието на ясни правила за това. Така да вземем за пример, в случай че едната страна по контракт (купувач) наложи едностранно на другата (продавач) обвързване да одобри назад непродадени хранителни артикули, без договорът да планува ясни правила в тази връзка, това се квалифицира като нелоялна процедура според плана. Същевременно такава процедура би била позволена и в сходство с новите правила, в случай че бъде ясно и недвусмислено планувана в контракта.

По същия метод възнаграждение от доставчика за депозиране, излагане или включване в продуктовата гама на негови артикули може да се окаже ефикасна и печеливша тактика и за двете страни по контракта. Същото важи и за дейностите за реклама и маркетинг. Ето за какво тези практики са допустими, в случай че са контрактувани със съглашение сред страните и в случай че размерът на заплащането за депозиране и включване на артикули в продуктовата гама се основава на справедливи и обосновани планове за разноските на купувача. Това значи, че страните могат да се спогодят, че при искане от доставчика купувачът е задължен да показа действителен план за осъществените заплащания.

Компетентен орган и глоба?

С плана се вкарва условието страните членки да дефинират способен прилагащ орган във връзка със неразрешените нелоялни търговски практики. От съображения за икономии планът планува за способен орган да може да бъде определен към този момент действителен правоприлагащ орган, да вземем за пример в региона на конкурентното право, което за България може да значи Комисията за защита на конкуренцията. Тук е мястото да напомним, че по настоящия Закон за храните към министъра на земеделието, храните и горите съществува Национален съвещателен съвет за по-добро действие на веригата на предложение на храни (Национален съвет) и Помирителна комисия, която спомага за извънсъдебно разрешаване на разногласия сред производители и търговци на храни, в това число и за спазването на положителните практики и неприлагането на нелоялни такива.
Същевременно за разлика от други европейски документи, които категорично плануват размер на глобата на нарушаващите предприятия (например Общия правилник за отбрана на персоналните данни), планът само показва, че " глобата би трябвало да бъде ефикасна, пропорционална и възпираща, като се регистрират естеството, продължителността и сериозността на нарушаването ".

При липса на експлицитен размер на глобата, очакван от плана, е забавно по какъв начин националните законодатели ще осъществяват тази част на плана в националното законодателство и какви ще са глобите, които ще заложат. За България да вземем за пример, доколкото нелоялната комерсиална процедура е тип нарушаване на конкурентното законодателство, би било разумно законодателят да се съобрази с размера на глобите, използвани за другите нарушавания на конкурентно законодателство – до 10% от общия оборот за миналата финансова година на дружество или съдружие на предприятия, което реализира сходни практики. Същевременно, в случай че друга страна членка заложи различен, по-нисък размер на глобата, а съответната комерсиална активност (съответно нелоялна комерсиална практика) обгръща търговия сред повече от една страна членка, тогава за част от участниците във веригата за доставки на храни (налагащите нелоялна комерсиална практика) би било по-изгодно да залагат в договорите си правото на съответната друга страна членка.

Интересно е също да се види какви пълномощия ще се дадат на съответните правоприлагащи органи и дали тяхната пълномощия ще обгръща всеки случай, в който търговията в съответната страна е наранена, без значение от ангажимента на непознато право сред страните.

Производство за определяне на нелоялна процедура

Проектът урежда подаването на тъжби и категорично показва, че прилагащият орган би трябвало да може да преглежда поверителни тъжби и — в случай че получи искане за това — да отбрани самоличността на жалбоподателя. Предвижда се също по този начин, че на прилагащия орган се дават нужните пълномощия да прави следствие по своя самодейност или въз основа на тъжба, да събира информация, да приключва нарушавания, да постанова наказания и да разгласява взетите от него решения за да се реализира възпиращ резултат.

Регулация за нелоялна процедура – съществуваща и в този момент в България

Макар и планът да е нова законодателна самодейност на равнище Европейски съюз, в 20 от страните членки към този момент съществуват правила за нелоялни търговски практики като тези, заложени в плана. В България да вземем за пример този вид дейности все още са обхванати от общата възбрана за " корист с по-силна позиция при договаряне ", планувана в Закона за защита на конкуренцията, която съществува от 2015 година Същевременно, най-малко в България, текстът на " корист с по-силна позиция при договаряне " е прекомерно общ и изисква доказване на редица условия, с цел да се стигне до санкциониране на злоупотребяващата страна (доказване на " по-силна позиция при договаряне ", липса на обективно икономическо съображение, непочтеност и т.н.). От тази позиция новите правила биха били едно облекчение за по-малките участници във веригата за доставки на храни, които ще получат безспорна отбрана против избрани нелоялни търговски практики (едностранна смяна от купувача с назад деяние на условия на контракт, отвод на купувача от поръчка на нетрайни артикули с малко предупреждение и т.н.), а настрана ще могат да упорстват и за въвеждане на ясни и недвусмислени критерии по въпроси, които директно касаят техния бизнес (при какви условия става връщането на артикули, по кое време се заплащат такси за маркетинг от доставчика и т.н.).

Следващи законодателни стъпки

Очаква се нужните стъпки за приемане на плана да бъдат подхванати на европейско ниво през първото тримесечие на 2019 година След това страните членки би трябвало да транспонират директивата в националното си законодателство в границите на 24 месеца и в това време да одобряват стандарти за наказания при нарушавания. След още шест месеца (считано от датата на транспониране в националното законодателство) всяка от страните членки, включително и България, би трябвало да ползва новото законодателство по отношение на нелоялните търговски практики.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР