Защо да спасяваме немите филми, с какво пък са важни те
Що се отнася до самостоятелните черно-бели филми, от време на време съществуват единствено няколко екземпляра поради непостижимите разноски за размножаването им. Други заглавия пък към момента не са изгубени механически, само че просто са неправилно сложени или неправилно етикетирани в някой списък или сбирка. (Вземете зловещото създание на Лон Шаней „ The Unknown “ (1927) – дълго време се счита, че е изгубен, тъй като на кутията му безусловно „ Неизвестно “; от британски език, Unknown – Неизвестно.)
Глория Суонсън
Най-разочароващите и дразнещи от всички са филмите, които оцеляват единствено отчасти. Отделни фрагменти, няколко секунди или може би даже цели барабани с лента, само че незадоволителни, за целия филм. В автобиографията си от 1980 година Глория Суонсън отправя апел за възобновяване на изчезналата последна макара на „ Sadie Thompson “ (1928), за който получава номинация за най-хубава актриса на първите награди Оскар. Филмът към момента е изгубен и до през днешния ден.
Оскар Мишо
Немите филми могат даже да помогне за поправяне на исторически сведения, както да вземем за пример откриването на „ Within Our Gates “ (1920), постоянно представен като отговорът на Оскар Мишо към расисткия епос на Дейвид Уорк Грифит „ The Birth of a Nation “ (1915).
NAACP и други деятели не просто обявяват „ The Birth of a Nation “ за вманиачен, когато е пуснат за първи път; той е и обсъждан в цялата страна – от правосъдни съдилища до вестниците на дребните градове, които разгласиха публикации, които го афишират за „ един импровизиран аборт на истината “ и „ фалшифицирана материя “, предопределена да популяризира Ку-клукс-клан. И въпреки всичко филмът се оказва удивително сполучлив в боксофиса и любим на рецензията и даже е прожектирана в Белия дом. Също по този начин той окуражава възкресения Ку-клукс-клан – и чак въодушевява скандалния бял костюм със заострената качулка.
„ Within Our Gates “ на Оскар Мишо действа като мощен контрапункт на версията на историческите събития на Грифит. Той атакува популярността на „ The Birth of a Nation “ и вероятно Червеното лято от 1919 година, което е интервал, в който избухват протести срещу чернокожите в Съединени американски щати, давайки глас на често неотразените дейности и думи на афро-американците по това време.
Дори и единствено от писмените сведения, можем да разберем, че филмът споделя мощната история за чернокожа учителка и нейния драматичен живот в Юга. Но откакто той е открит в края на 20 век в Испания, филмът най-сетне получава шанса за втори живот. Възкресени на екрана, графичните подиуми на афро-американско семейство, което е гонено и линчувано, действат прочувствено по метод, по който фотоси и текстове не могат.
И даже тези значими находки настрани – самият въпрос дали си заслужава да се пазят немите филми, е мотив за дискусия още от първите кино архиви. Всичко ли би трябвало да се избавя или единствено това, което се смята за художествено и исторически значимо? И кой дефинира какво дава отговор на тези субективни стандарти?
Анри Ланглуа, един от пионерите в архивирането на филми, се застъпва за философията за избавяне на всичко и прожектиране на това всичко, доколкото е допустимо. По време на нацистката окупация на Франция той скрива неразрешени филми и провежда прожекция на неразрешения руски типичен „ Броненосец Потёмкин “ в хола на майка си.
Луиз Брукс
Въпреки че е спорна фигура в историята на съхранението на кино лентата, чиито способи не постоянно ги избавят, Ланглуа желае феновете да могат свободно да вземат решение дали филмът е добър или не и няма по какъв начин да реализира това, в случай че лентата се загуби. Лошият филм за едно потомство е шедьовър на друго. Кой през 20-те години на предишния век би планувал, че Луиз Брукс, въпреки и сигурно известна по това време, ще бъде считана за емблематична фигура и една от най-великите актриси от нейната епоха към 90 години по-късно?
Макар че не всеки възобновен филм е величествен, по-големият въпрос е, че може да се окаже подобен. Филмовият историк Луси Дътън скърби за загубата на истинската акомодация от 1918 година на пиесата на Стенли Хоутън „ Hindle Wakes “, тъй като режисьорът Морис Елви получава особено държавно позволение да снима в курортния град Блекпул, Англия. Наред с други предмети, представляващи интерес, Блекпул основава точни копия на окопите, в които английските бойци се бият през Първата международна война, и ги показва като туристически атракции.
Други изгубени ранни кино версии на книги и пиеси са също толкоз завладяващи. Не е нужно да бъдем фенове на кино лентата, с цел да скърбим за загубата на най-ранните екранизации на „ The Great Gatsby “ (1926) или „ Gentlemen Prefer Blondes “ (1928).
Има известна фраза измежду почитателите на немите филми, когато разискват трагичната тематика на изгубените творби: Нека да продължаваме да ревизираме тавани и изби, защото изгубените филми единствено чакат да бъдат открити.
