The Financial Times: Успехите на руската икономика в епохата на западни санкции
Сега Москва би трябвало да бъде по-предпазлива от премахването на рестриктивните мерки, в сравнение с да вкарва спомагателни наказания. Руската стопанска система, която беше в рецесия преди няколко години заради налагането на наказания от Запада, в този момент е доста по-стабилна от всеки път в доста връзки. Подобна оценка прави през днешния ден меродавният лондонски бизнес вестник Financial Times, базирайки се на оценките на своите специалисти. "Анализаторите настояват, че Москва в този момент би трябвало да бъде по-предпазлива по повод вероятността за унищожаване на рестриктивните мерки от [въвеждането] на спомагателни [санкции] ", се споделя в материала.
Според аналитниците, макар обстоятелството, че темповете на стопански напредък в Русия са се забавили последните години, стопанската система се развива доста по-стабилно, Руският фонд за национално богатство доближи размер от 124 милиарда $, експортьорите са намерили нови пазари за продукцията си, а вносителите - вътрешни други възможности на западните артикули и произведения. Тази обстановка, отбелязва изданието, е резултат от "разумна финансова политика, икономическа акомодация през годините на западните ограничавания, както и огромен шанс ".
"Само няколко икономисти оспорват обстоятелството, че общата икономическа картина в Русия е по-добра през днешния ден, точно поради западните наказания ", показва изданието. Русия отговори на рестриктивните мерки като концентрира напъните си в три основни области. Първо , тя „ стегна коланите “ - понижи държавните разноски и принуди комерсиалните банки и огромните корпорации да изчистят балансите си. Отчасти това се дължи на понижаване на опцията за задгранични заеми заради глобите и въодушевление на вложителите, както и на желанието на Руската федерация да обезпечи непоклатимост за стопанската система си в бъдеще.
Второ , съветската федерация изразходва трилиони рубли по стратегиите за заменяне на вноса, забрани вноса на хранителни артикули от Европейски Съюз и по този начин подтиква вътрешното земеделско произвеждане и хранително-вкусовата си индустрия. И най-после , Русия уверено преразгледа метода на консумиране на големите си облаги от продажбата на петрол и газ. Приходите от експорт на енергоносители над откритото равнище, се пренасочват към Националния фонд за богатство, който постави завършек на остарелия модел за развиване по схемата „ взрив и спад “, породен от зависимостта на държавните доходи от цените на изнасяния недопечен нефт.
Резултатите от този курс, съгласно английски специалисти, са в действителност впечатляващи. Държавният дълг в Руската федерация е едвам към 15% от Брутният вътрешен продукт. Средният сходен индикатор в Европейски Съюз доближава 80%, акцентира най-после Financial Times.
Според аналитниците, макар обстоятелството, че темповете на стопански напредък в Русия са се забавили последните години, стопанската система се развива доста по-стабилно, Руският фонд за национално богатство доближи размер от 124 милиарда $, експортьорите са намерили нови пазари за продукцията си, а вносителите - вътрешни други възможности на западните артикули и произведения. Тази обстановка, отбелязва изданието, е резултат от "разумна финансова политика, икономическа акомодация през годините на западните ограничавания, както и огромен шанс ".
"Само няколко икономисти оспорват обстоятелството, че общата икономическа картина в Русия е по-добра през днешния ден, точно поради западните наказания ", показва изданието. Русия отговори на рестриктивните мерки като концентрира напъните си в три основни области. Първо , тя „ стегна коланите “ - понижи държавните разноски и принуди комерсиалните банки и огромните корпорации да изчистят балансите си. Отчасти това се дължи на понижаване на опцията за задгранични заеми заради глобите и въодушевление на вложителите, както и на желанието на Руската федерация да обезпечи непоклатимост за стопанската система си в бъдеще.
Второ , съветската федерация изразходва трилиони рубли по стратегиите за заменяне на вноса, забрани вноса на хранителни артикули от Европейски Съюз и по този начин подтиква вътрешното земеделско произвеждане и хранително-вкусовата си индустрия. И най-после , Русия уверено преразгледа метода на консумиране на големите си облаги от продажбата на петрол и газ. Приходите от експорт на енергоносители над откритото равнище, се пренасочват към Националния фонд за богатство, който постави завършек на остарелия модел за развиване по схемата „ взрив и спад “, породен от зависимостта на държавните доходи от цените на изнасяния недопечен нефт.
Резултатите от този курс, съгласно английски специалисти, са в действителност впечатляващи. Държавният дълг в Руската федерация е едвам към 15% от Брутният вътрешен продукт. Средният сходен индикатор в Европейски Съюз доближава 80%, акцентира най-после Financial Times.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ