Съдиите от цялата страна се събират на Общо събрание, за

Съдиите от цялата страна се събират на Общо заседание, с цел да изберат свои представители за идващия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС). В две следващи съботи магистратите първо ще изслушат, а след това ще гласоподават за някои от претендентите. Съдиите би трябвало да излъчат шестима свои представители във Висш съдебен съвет.

Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) изборът се счита за постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината съдии. Право на глас имат 2200 души. За да е законен вотът, би трябвало да са дали своят вот 1101 от тях.

За определени се считат претендентите, получили повече от 50 % от действителните гласове. Ако няма такива, следва балотаж. Той ще е в неделя, 26 юни. Тогава оня, който е получил най-вече гласове, се смята за определен.

За шестте места се състезават 15 души. Документи са подали ръководителят на районния съд във Велико Търново Младен Димитров, съдията от районния съд във Варна Любомир Нинов, ръководителят на районния съд в Пловдив Иван Калибацев, заместник-председателят на окръжния съд във Варна Мария Терзийска, ръководителят на окръжния съд в Ямбол Васил Петков, ръководителят на административния съд в Пловдив Явор Колев, заместник-председателят на окръжния съд в Хасков Миглена Тянкова, съдията от софийския градски съд Атанас Атанасов, сътрудника му Владимир Вълков, заместник-председателят на районния съд в София Даниела Александрова, заместник-председателят на окръжния съд в София Дора Михайлова, съдията в административния съд в София Антоанета Аргирова, сътрудника й Татяна Жилова, съдията от районния съд в Пазарджик Красимир Лесенски и сътрудника му от окръжния съд в Русе Йордан Дамаскинов. Всички те ще се борят за шестте места от магистратската квота в съдийската гилдия. В нея по право влизат ръководителите на двете висши съдилища.  

Антоанета Аргирова показва, че е приела предлагането за избирателен член от съдийската квота на Висш съдебен съвет, тъй като " чувството за неправда, нагласеност, зависимости, отбрана на прикрити ползи, неналичието на воля за решение на действителните и значими проблеми е навсякъде. Мълчанието и пасивността не го трансформират. Примиряването с него ни прави съучастници в една по-голяма неправда ", написа в още съдията.

Бившият ръководител на Съюза на съдиите Атанас Атанасов написа, че смяната на структурата на Висш съдебен съвет към момента е единствено декларирано желание. Според него предприемането на пасивна позиция в очакване на възможната промяна не се явява защитима позиция пред професионалната общественост. Затова тя би трябвало да излъчи своите представители в съвета, показва Атанасов.

Председателят на окръжния съд в Ямбол Васил Петков отбелязва, че добре познава душeвността, методът на мислене на съдиите и правосъдните чиновници. Според него резултати в работата могат да се реализиран единствено с общите старания на всички.

В концепцията си арбитър Владимир Вълков дава обещание всеки споделен проблем да бъде чут, обширно проучен и позволен. По думите му това ще става без значение от кой съд идва този проблем и дали персонално познава сътрудника си, който има недоволство.

Заместник-председателят на районния съд в София Даниела Александрова написа в концепцията си, че в професионалния й път досега се е сблъсквала с редица организационни проблеми. Освен това е установила случаи, при които се постанова смяна за постигането на по-добра организация, по-добро правосъдие и по-справедливо отношение към работещите в системата.

Заместник-председателят на окръжния съд в София Дора Михайлова натъртва в концепцията си на надълбоко осъзнатата нужда от дейни дейности в напъните за реализиране на налично, дейно и предвидимо правораздаване. Тя натъртва и на отстояването на независимостта на съда и на обособения арбитър.  

Председателят на районния съд в Пловдив Иван Калибацев стимулира желанието си да стане част от Висш съдебен съвет с активността на съда, който оглавява. Той показва като собствен приоритет нововъведенията, свързани с достъпа до електронните каузи, организацията на работата и положителната колегиална среда. 

Съдията от окръжния съд в Русе Йордан Дамаскинов показва угриженост за явната загуба на почит и доверие към Висш съдебен съвет. Той показва, че е задължен да направи нужното съгласно силите си, с цел да остави след себе си съда в по-добро положение, в сравнение с го е заварил през 1992 г. 

Колегата му от районния съд в Пазарджик Красимир Лесенски показва, че проблеми от друго естество заливат правосъдната система. " Няма по какъв начин да сме спокойни в нашия общ дом, в случай че в една от стаите гори чергата, па въпреки и да не е в тази, в която се намираме, да бездействаме и да считаме, че този пожар няма да ни засегне рано или късно ", написа магистратът в концепцията си.

Варненският областен арбитър Любомир Нинов отбелязва, че с насъбрания стаж и опит, и със своите качества ще бъде потребен на системата като член на Висш съдебен съвет. Един от акцентите в концепцията му е отстояването на независимостта на правосъдната власт. 

Заместник-председателят на окръжния съд във Варна Мария Терзийска написа, че и трите модела за образуване на заплатите на магистратите не са безапелационни. Според нея те не регистрират значими аспекти от съдийската работа като да вземем за пример тежест на обсъждани каузи и окончателност на постановените правосъдни актове от висшите съдилища.

Председателят на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова счита, че при възможна смяна на структурата на Висш съдебен съвет, в съдийската гилдия би трябвало да доминират съдии, определени от съдии. Тя е на мнение, че е добре да има опция и за отзоваване на избирателен член на Висш съдебен съвет, когато не е оправдал гласуваното му доверие.  

Според ръководителя на районния съд във Велико Търново Младен Димитров показва, че активността на Висш съдебен съвет за извънредно сложна и виновна. Той написа, че не приема позицията на постоянно недоволните, които стоят в профил и единствено подлагат на критика.

Председателят на Съюза на съдиите и арбитър в административния съд в София Татяна Жилова счита, че отиващият си Висш съдебен съвет не е предложил нито едно потребно решение за основните проблеми на правосъдната власт, свързани с независимостта. Според нея дейностите на кадровия орган са посочили дълбоката рецесия на умело и честно ръководство. 

Ръководителят на административния съд в Пловдив Явор Колев е на мнение, че политическата система в страната ясно осъзна нуждата от реализиране на приемлив надзор над протичащото се в правосъдната система, употребявайки разнообразни лостове и механизми за реализиране на подобен надзор: институционален, йерархичен, персонален, корпоративен. Той натъртва на способността на магистратите да се борят сами за бъдещето си. 

Висшият правосъден съвет се състои от 25 членове. Всички те би трябвало да са адвокати с минимум петнадесетгодишен юридически стаж. Единадесет от членовете се избират от Народното събрание с болшинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на правосъдната власт. Мандатът на изборните членове е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.