С геофизични методи проучват нов сектор на крепостта Трапезица
С геофизични способи започва изследване на нов бранш на средновековната цитадела Трапезица във Велико Търново под управлението на доктор Стилиян Иванов.
" Изследванията имат прелиминарен темперамент. Чрез методите на геофизиката ще се откри възможната наличност на градежи. Става дума за обширна тераса сред гражданския комплекс пред черква № 3 и актуалната музейна постройка. Това ще покаже целесъобразността за бъдещи огромни систематични изследвания. Този сектор в никакъв случай не е бил проучен.
Единственият архитектурен монумент там е черква с следващ номер 18. Възможно е да се откри огромен столичен квартал, представително строителство с следващ огромен затворен отбор или да се окаже, че това е градският площад ", изяснява археологът доц.Мирко Робов.
Той разясни, че доктор Стилян Иванов ще изследва региона благодарение на проводник, по който тече 12 волта прав ток. По закона на Ом ще бъдат направени калкулации за аномалиите по терена, които регистрират съществуването или неналичието на застрояване. Общо три бранша ще бъдат проучени тази година на Трапезица. В източната част на хълма ще работи екипът на доцент Мирко Робов. Финансирането, което Министерството на културата му отпусна възлиза на 39 995 лева Дейността ще стартира във втората половина на август и ще се концентрира върху внушителен комплекс до Църква № 4, датиран от 40-те години на XIII век. Един до различен са разположени два значими, разнообразни по функционалност и предопределение, затворени ансамбъла.
По думите на доц.Мирко Робов първият е до Църква № 3 с повърхност от към 3 декара. Той е развъртян върху две прилежащи тераси. Непосредствено южно от него се намира различен отбор, който е до Църква № 4. Първият е с характерност на всемирски, бил е населяван от високопоставено светско лице. Съседният комплекс е с центричен проект, присъщ за манастирското строителство от този интервал. Същевременно се и разграничава по някои основни детайли от добре проучените столични манастири.
„ Това ни кара да считаме, че ансамбълът е обвързван с високопоставено лице в църковната подчиненост. През сегашния сезон ще бъде разкрита портата, която се обрисува като засводен проход с дълбочина над 5 м. и широчина 3,5 м. Идентична е с портата на прилежащия комплекс, която също е била засводена, а фасадните стени са били богато украсени с керамопластика, както са се декорирали фасадите на търновските църкви. Вътрешността и е била стенописана с комбинация от геометрични орнаменти. Надяваме се да открием същото при оформлението на портата на комплекса до Църква №4. Не сме открили източния ограден дувар и това също е част от дилемите за този сезон “, разясни доцент Мирко Робов.
В южния бранш изследванията се управляват от доцент Деян Рабовянов. Той също получи финансиране в размер от 39 995лв за работа на терен. Екипът му ще стартира при започване на септември с проучване на част от жилищен квартал, който се намира до югозападната врата на Трапезица.
„ Кварталът е бил населяван по време на Второто българско царство и при започване на XV век, когато градът е високомерен. Същевременно има данни за пълен културен пласт- остатъци от ранножелязна ера и късния халколит “, обясни доцент Рабовянов.
" Изследванията имат прелиминарен темперамент. Чрез методите на геофизиката ще се откри възможната наличност на градежи. Става дума за обширна тераса сред гражданския комплекс пред черква № 3 и актуалната музейна постройка. Това ще покаже целесъобразността за бъдещи огромни систематични изследвания. Този сектор в никакъв случай не е бил проучен.
Единственият архитектурен монумент там е черква с следващ номер 18. Възможно е да се откри огромен столичен квартал, представително строителство с следващ огромен затворен отбор или да се окаже, че това е градският площад ", изяснява археологът доц.Мирко Робов.
Той разясни, че доктор Стилян Иванов ще изследва региона благодарение на проводник, по който тече 12 волта прав ток. По закона на Ом ще бъдат направени калкулации за аномалиите по терена, които регистрират съществуването или неналичието на застрояване. Общо три бранша ще бъдат проучени тази година на Трапезица. В източната част на хълма ще работи екипът на доцент Мирко Робов. Финансирането, което Министерството на културата му отпусна възлиза на 39 995 лева Дейността ще стартира във втората половина на август и ще се концентрира върху внушителен комплекс до Църква № 4, датиран от 40-те години на XIII век. Един до различен са разположени два значими, разнообразни по функционалност и предопределение, затворени ансамбъла.
По думите на доц.Мирко Робов първият е до Църква № 3 с повърхност от към 3 декара. Той е развъртян върху две прилежащи тераси. Непосредствено южно от него се намира различен отбор, който е до Църква № 4. Първият е с характерност на всемирски, бил е населяван от високопоставено светско лице. Съседният комплекс е с центричен проект, присъщ за манастирското строителство от този интервал. Същевременно се и разграничава по някои основни детайли от добре проучените столични манастири.
„ Това ни кара да считаме, че ансамбълът е обвързван с високопоставено лице в църковната подчиненост. През сегашния сезон ще бъде разкрита портата, която се обрисува като засводен проход с дълбочина над 5 м. и широчина 3,5 м. Идентична е с портата на прилежащия комплекс, която също е била засводена, а фасадните стени са били богато украсени с керамопластика, както са се декорирали фасадите на търновските църкви. Вътрешността и е била стенописана с комбинация от геометрични орнаменти. Надяваме се да открием същото при оформлението на портата на комплекса до Църква №4. Не сме открили източния ограден дувар и това също е част от дилемите за този сезон “, разясни доцент Мирко Робов.
В южния бранш изследванията се управляват от доцент Деян Рабовянов. Той също получи финансиране в размер от 39 995лв за работа на терен. Екипът му ще стартира при започване на септември с проучване на част от жилищен квартал, който се намира до югозападната врата на Трапезица.
„ Кварталът е бил населяван по време на Второто българско царство и при започване на XV век, когато градът е високомерен. Същевременно има данни за пълен културен пласт- остатъци от ранножелязна ера и късния халколит “, обясни доцент Рабовянов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ