Екскурзовод показа как се тъкат колани против уроки СНИМКИ
Русенецът Ивайло Никифоров сподели на пловдивската основна по какъв начин българските баби и млади девойки са втъкавали секрети знаци срещу уроки в коланите си, които са тъкани на кори. Техниката е отмряла от дълго време и актуалните майстори единствено я пресъздават и пробват да я възродят.
Всяка мома научава тайните знаци от баба си. Един знак на колана пази срещу черни вълшебства, а различен срещу характерни заболявания.
Момите са подарявали на обичаните си мъже тъкани на кори колани, а те са ги препасвали върху поясите си.
„ Понякога са тъкали и имена на коланите. От неведение или не, някои от непокътнатите са с обърнати букви или съзнателно сбъркани. Може би тъкмо това е била задачата – по този начин носещият колана се е пазил срещу уроки “, описа Ивайло Никифоров.
Русенецът по специалност е екскурзовод, който тъче колани в свободното си време. Работи с британски език с туристи по Черноморието.
„ От дребен се интересувам от станове. Като дете желаех да ми купят дървено станче. Чак преди 7-8 години съумях и си купих дребен стан и след работа започнах да опитам да върша разнообразни работи. Тъкането на кори не изисква стан, а фиксиране на двата края “, споделя той.
Навремето са го правили сред две дървета, сред колоните на чардака или на два забити в градината кола. Така тъкат колани и в Скандинавските страни. Някои връзват нишките на дръжката на вратата.
Техниката се споделя по този начин поради дървените кори. Днес ги вършат от доста по-леки материали. Важното е да не провисват. Имат друг брой дупки – Ивайло употребява четири дупки и 36 кори. Корите може да са наляво и надясно и като се сложат всички дружно се въртят самостоятелно или на групи.
Има баби, които тъкат на над 100 кори. И наслагват доста огромна дължина – 10-12 метра. Две тъкачни от двата края, а по средата има един човек. И се срещат по средата.
Всяка баба е обучавала внучката си да тъче още като дете.
Момата няма по какъв начин да са омъжи, в случай че не е изтъкала най-малко 20 колана. В деня на сватбата си ги подарява на присъстващите родственици на младоженеца. Женските колани са дълги и ги завиват по няколко пъти.
Неомъжените моми носят тънки коланчета, а омъжените и родилите – по-дебели. Мъжете също носят такива колани, когато са подарени от обичаните им.
„ Младите демонстрират дребен интерес към занаята, тъй като той лишава доста време. 5 сантиметра колан съм го тъкал 45 минути “, изяснява Ивайло Никифоров.
Занаятът е отмрял доста от дълго време в Пловдив. В Северна България до 50-е години е имало баби, които са тъкали по този начин. След това и те си отпътуват, тъй като самите колани излизат от приложимост.
Всяка мома научава тайните знаци от баба си. Един знак на колана пази срещу черни вълшебства, а различен срещу характерни заболявания.
Момите са подарявали на обичаните си мъже тъкани на кори колани, а те са ги препасвали върху поясите си.
„ Понякога са тъкали и имена на коланите. От неведение или не, някои от непокътнатите са с обърнати букви или съзнателно сбъркани. Може би тъкмо това е била задачата – по този начин носещият колана се е пазил срещу уроки “, описа Ивайло Никифоров.
Русенецът по специалност е екскурзовод, който тъче колани в свободното си време. Работи с британски език с туристи по Черноморието.
„ От дребен се интересувам от станове. Като дете желаех да ми купят дървено станче. Чак преди 7-8 години съумях и си купих дребен стан и след работа започнах да опитам да върша разнообразни работи. Тъкането на кори не изисква стан, а фиксиране на двата края “, споделя той.
Навремето са го правили сред две дървета, сред колоните на чардака или на два забити в градината кола. Така тъкат колани и в Скандинавските страни. Някои връзват нишките на дръжката на вратата.
Техниката се споделя по този начин поради дървените кори. Днес ги вършат от доста по-леки материали. Важното е да не провисват. Имат друг брой дупки – Ивайло употребява четири дупки и 36 кори. Корите може да са наляво и надясно и като се сложат всички дружно се въртят самостоятелно или на групи.
Има баби, които тъкат на над 100 кори. И наслагват доста огромна дължина – 10-12 метра. Две тъкачни от двата края, а по средата има един човек. И се срещат по средата.
Всяка баба е обучавала внучката си да тъче още като дете.
Момата няма по какъв начин да са омъжи, в случай че не е изтъкала най-малко 20 колана. В деня на сватбата си ги подарява на присъстващите родственици на младоженеца. Женските колани са дълги и ги завиват по няколко пъти.
Неомъжените моми носят тънки коланчета, а омъжените и родилите – по-дебели. Мъжете също носят такива колани, когато са подарени от обичаните им.
„ Младите демонстрират дребен интерес към занаята, тъй като той лишава доста време. 5 сантиметра колан съм го тъкал 45 минути “, изяснява Ивайло Никифоров.
Занаятът е отмрял доста от дълго време в Пловдив. В Северна България до 50-е години е имало баби, които са тъкали по този начин. След това и те си отпътуват, тъй като самите колани излизат от приложимост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ