Розалин Пенчев: Всяка цел в кариерата ми е свързана с братята ми
Розалин Пенчев е една от новите звезди на родния волейбол. Само на 22 години той се утвърди в националния тим на България и бе с основна роля в отбора на последното Европейско състезание, което се организира през септември в Полша. За нежната си възраст той натрупа стабилен опит и точно той ще бъде част от идната генерация български волейболисти, които ще се опитат да завоюват важен трофей с националния тим.
Розалин Пенчев ще бъде съществена фигура в състава на Пламен Константинов и за идното международно състезание, което ще се организира в Италия и България следващата година. В момента посрещачът играе в аржентинското състезание за отбора на Персонал Боливар. Ето какво показа българския волейболист за волейбола в Аржентина, живота отвън България и неговите братя пред уеб страницата WorldofVolley .
Какви са упованията ти за сезона в Аржентина?
Не започнахме добре - загубихме значим мач и може би най-важният състезател от нашия тим. Това беше огромна загуба за нас, само че има доста време до плейофите и аз съм оптимист. Първата цел е да стигнем финала. Има доста забавни тимове, които играят атрактивен волейбол.
Вече игра няколко мача в шампионата за Купата на Аржентина – какви са разликите сред волейбола в Европа и Аржентина?
Да, за жалост завършихме на трето място в шампионата за Купата. Първата разлика, която аз открих след идването си в Аржентина, е топката. Не пада толкоз елементарно на земята, не можете да вършиме бомбени забивки, което прави волейбола тук толкоз атрактивен за публиката, тъй като има доста дълги разигравания с доста положителни отигравания в отбрана.
Загубихте дуел против вашия главен противник – УПЦН. Каква беше реакцията от страна на почитателите и съотборниците?
Загубихме два пъти против УПЦН, естествено, всички сме разочаровани, тъй като те са другите кандидати за купата и това значи, че с този тим ще би трябвало да се борим, с цел да спечелим трофея. Но има задоволително време и ние ще се подготвим оптимално добре за идващото дерби.
Получи ли препоръки от своя съотечественик Николай Учиков, който играе в УПЦН?
С Ники сме доста близки другари, познаваме се отдавна. Забавно е да играем един против различен. Не мога да кажа, че съм желал съвет, само че беседваме от време на време.
Свикна ли с живота в Аржентина?
Откакто пристигнах в Аржентина не съм имал никакви проблеми. Свикнах незабавно. Това е моя четвърти сезон отвън България и към този момент съм осведомен с компликациите. За първи път би трябвало да призная, че се усещам благополучен да пребивавам и работя някъде надалеч от у дома.
Как прекарваш свободното си време?
Нямам задоволително свободно време и постоянно извозвам време у дома, главно играейки на компютърни игри, гледайки телевизия или готвейки. Понякога си вършим барбекю със съотборниците. Използвам хубавото време и басейна в къщата ми. В общи линии употребявам времето си за отмора, тъй като се натоварваме доста по време на тренировките и дуелите.
По-големият ти брат Николай Пенчев играе в Скра (Белхатув). Имаш ли предпочитание да се завърнеш в полското състезание?
Разбира се. Бих желал да играя там, само че освен с него, само че и с моя близнак също, който е разпределител. Почти всяка цел, която преследвам в кариерата си, е обвързвана с моите братя. С Нико играем дружно в националния тим всяко лято, само че с Чоно към момента не сме имали шанса да играем в един тим, откакто се разделихме в Полша преди 4 години. Трудно е да бъдеш разграничен от близнака си за дълъг интервал от време. Така че колкото се може по-скоро се надявам, че ще имаме тази опция да се съберем и да играем дружно, което ще бъде реализиране на една от задачите ми.
Какво ще пожелаеш на братята си?
Искам и двамата да са здрави. На Николай ще пожелая шанс в шампионата и да работи крепко, тъй като през декември ще се срещнем един против различен за повторно (в Световното клубно първенство).
Ако не беше волейболист, какво щеше да работиш?
Честно казано, в никакъв случай не съм мислил, че няма да съм волейболист. Обичам животните, с моя близнак имахме доста животни преди време когато живеехме в България. Така че допускам, че щях да работя нещо обвързвано с животните.
За край какво е посланието ти за младите волейболисти, които се пробват да влязат в света на професионалния спорт? Единственото, което мога да им кажа е да им кажа, е да работят крепко. Когато се трудиш старателно, рано или късно ще получиш късмет, само че когато той пристигна, би трябвало да си подготвен да се възползваш от него. Всеки триумф в живота идва от напъните, които са положени. Единственият метод за развиване като състезател е да се работи крепко.
Превод: BGvolleyball.com
Розалин Пенчев ще бъде съществена фигура в състава на Пламен Константинов и за идното международно състезание, което ще се организира в Италия и България следващата година. В момента посрещачът играе в аржентинското състезание за отбора на Персонал Боливар. Ето какво показа българския волейболист за волейбола в Аржентина, живота отвън България и неговите братя пред уеб страницата WorldofVolley .
Какви са упованията ти за сезона в Аржентина?
Не започнахме добре - загубихме значим мач и може би най-важният състезател от нашия тим. Това беше огромна загуба за нас, само че има доста време до плейофите и аз съм оптимист. Първата цел е да стигнем финала. Има доста забавни тимове, които играят атрактивен волейбол.
Вече игра няколко мача в шампионата за Купата на Аржентина – какви са разликите сред волейбола в Европа и Аржентина?
Да, за жалост завършихме на трето място в шампионата за Купата. Първата разлика, която аз открих след идването си в Аржентина, е топката. Не пада толкоз елементарно на земята, не можете да вършиме бомбени забивки, което прави волейбола тук толкоз атрактивен за публиката, тъй като има доста дълги разигравания с доста положителни отигравания в отбрана.
Загубихте дуел против вашия главен противник – УПЦН. Каква беше реакцията от страна на почитателите и съотборниците?
Загубихме два пъти против УПЦН, естествено, всички сме разочаровани, тъй като те са другите кандидати за купата и това значи, че с този тим ще би трябвало да се борим, с цел да спечелим трофея. Но има задоволително време и ние ще се подготвим оптимално добре за идващото дерби.
Получи ли препоръки от своя съотечественик Николай Учиков, който играе в УПЦН?
С Ники сме доста близки другари, познаваме се отдавна. Забавно е да играем един против различен. Не мога да кажа, че съм желал съвет, само че беседваме от време на време.
Свикна ли с живота в Аржентина?
Откакто пристигнах в Аржентина не съм имал никакви проблеми. Свикнах незабавно. Това е моя четвърти сезон отвън България и към този момент съм осведомен с компликациите. За първи път би трябвало да призная, че се усещам благополучен да пребивавам и работя някъде надалеч от у дома.
Как прекарваш свободното си време?
Нямам задоволително свободно време и постоянно извозвам време у дома, главно играейки на компютърни игри, гледайки телевизия или готвейки. Понякога си вършим барбекю със съотборниците. Използвам хубавото време и басейна в къщата ми. В общи линии употребявам времето си за отмора, тъй като се натоварваме доста по време на тренировките и дуелите.
По-големият ти брат Николай Пенчев играе в Скра (Белхатув). Имаш ли предпочитание да се завърнеш в полското състезание?
Разбира се. Бих желал да играя там, само че освен с него, само че и с моя близнак също, който е разпределител. Почти всяка цел, която преследвам в кариерата си, е обвързвана с моите братя. С Нико играем дружно в националния тим всяко лято, само че с Чоно към момента не сме имали шанса да играем в един тим, откакто се разделихме в Полша преди 4 години. Трудно е да бъдеш разграничен от близнака си за дълъг интервал от време. Така че колкото се може по-скоро се надявам, че ще имаме тази опция да се съберем и да играем дружно, което ще бъде реализиране на една от задачите ми.
Какво ще пожелаеш на братята си?
Искам и двамата да са здрави. На Николай ще пожелая шанс в шампионата и да работи крепко, тъй като през декември ще се срещнем един против различен за повторно (в Световното клубно първенство).
Ако не беше волейболист, какво щеше да работиш?
Честно казано, в никакъв случай не съм мислил, че няма да съм волейболист. Обичам животните, с моя близнак имахме доста животни преди време когато живеехме в България. Така че допускам, че щях да работя нещо обвързвано с животните.
За край какво е посланието ти за младите волейболисти, които се пробват да влязат в света на професионалния спорт? Единственото, което мога да им кажа е да им кажа, е да работят крепко. Когато се трудиш старателно, рано или късно ще получиш късмет, само че когато той пристигна, би трябвало да си подготвен да се възползваш от него. Всеки триумф в живота идва от напъните, които са положени. Единственият метод за развиване като състезател е да се работи крепко.
Превод: BGvolleyball.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ