Мона Чобан смени Париж с Киселчово
Родопите са раят на света, потвърждава писателката Мона Чобан. Авторката, станала известна със сексуално-романтичните истории на героините си от огромния град, размени Париж с планината. Нанесе се в своя резиденция от къщи и някогашна плевня в село Киселчово, обитаемо с десетина старци, на трийсетина километра от Смолян.
Писателката е родом от Плевен, само че е расла и с бабините манджи в село Беглеж. Цанка Цанкова изкарва радостно детство. " Много ярки като спомен са ваканциите ми там. Годините, в които баба ти точи баница, в които се учиш да пушиш в задния двор на учебното заведение, в които нощем тихичко излизаш, с цел да не събудиш остарялата и мааш осем километра пешком с тайфата единствено с цел да се изкъпеш в река Вит, са оставили трайна диря в мен ", споделя Мона.
От Плевен тя поема към мегаполисите. Завършва " Поезия " в Литературния институт " Максим Горки " в Москва. През 1999 година с български писатели и поети основава Сдружението " Орден на трубадурите средиземноморци ", което провежда първата среща на средиземноморски поети от 12 страни. Координатор е в съветските кино продукции " Турски гамбит " и " Майстора и Маргарита ".
Заживява в Париж, където години наред е стопанка, отглеждайки двете си дъщери с мъжа си в идеалната за тях среда. Сърбят я обаче ръцете да написа и става първата българска авторка на чиклит романи - четива като " Сексът и Градът ", които описват истории на градските дами. Приема псевдонима Мона Чобан и по този начин става известна около триумфа на книгите си " Сексът не е мотив за запознанство ", " Никакви мъже повече " и " Раз Два Три ". Следва напълно другата творба " Париж - 18 ". Освен в жанра чиклит измежду творбите има алманах с новели и роман-антиутопия, а последният разказ „ Доста “, писан в Киселчово, дефинира като тайнствен натурализъм.
Градските героини имат доста разюздано съществуване, спрямо разбиранията на патриархалния Беглеж и целеустремения в " социалистическия " си натурализъм Плевен. Мегаполисът е свят, в който на доста хора битието подрежда живота им с цената на големи персонални взаимни отстъпки. В един миг писателката се вижда като своя героиня, с непознат живот, и внезапно сменя посоката. След като попада инцидентно в Киселчово, тя последователно се придвижва там и от година и половина живее в смолянското село.
" Навярно не мога да порасна и не преставам да си изобретявам завършения и случвания. А за дългия ми път от Плевен, през София, Москва, отново София, Париж, та до Киселчово са отговорни или родителите ми, които са ме оставяли постоянно да върша каквото си желая, или инатът ми, който ме е напъвал да не чувам никого. На мен не ми би трябвало доста време, с цел да взема решение, и поемам след концепция или след мерака си. Та по този начин стигнах до Москва - желаех да изучавам там. Така стигнах и до Париж - след един мъж. Така се озовах и в Киселчово - просто желаех да пребивавам друго.
В Родопите пристигнах за пръв път през 2010-а. 2011 година започнах ремонт на първата къща. До 2017 година живях ту тук, ту в Париж. От Еньовден на 2017 година пребивавам непрекъснато в Киселчово. Даже съм и киселчовски гражданин по персонална карта. Не ми се и мърда, до Смолян вървя мъчно. Вярно, че никак ме няма по градинките, занапред се изучавам от коя страна се държи мотиката. Пък и животът на село се оказа не толкоз непосредствен до романтиката, която си представяме в града, но пък е забавно и същинско. Такова, каквото би трябвало да е живеенето ни, съгласно мен: в случай че си набавиш дърва - ще се топлиш, в случай че си ремонтираш къщата - ще ти е уютно, в случай че изжупиш боба - ще го свариш ", споделя Чобан.
Тя първо купува къща в селото, по-късно и прилежаща плевня, която след цялостен ремонт е превърната в красива част от резиденцията. Постепенно ремонтира общо 5 къщи, отрупва ги с мебели и украшения от Франция, запазвайки и откритото достоверно в къщите.
В базата основава дружно с доброволци " Артел 13 ", който организира към този момент няколко години, арт ателиета и по този начин тя изцяло се откъсва от живота си в Париж. А към този момент и е разведена. " Все ми се струваше, че пребивавам непознат живот - на децата си, на мъжа си. Отдадох цялото си внимание на хлапетата и те към този момент се оправят сами в живота си. Париж е прелестен, спретнат, само че не си открих мястото там, седях у дома, гледах си децата и мъжа, само че това не е за мен. Искам да си изобретявам живота и да го сътворявам. Сега той ми е апетитен - без интернет, телефони, телевизия, единствено аналогово другарство ", споделя Чобан.
Базата на " Артел 13 " е построена благодарение на 60 доброволци. Всеки оставил нещо от духа си, което основава и специфичната атмосфера. „ Артел 13 " е неправителствена организация, основана с мерака да оживи Киселчово. Отново очевидно инатът ми е проговорил, откакто някой ми е споделил, че това е бита карта. Но ето, в нашия арт център се организират ателиета с разнообразни тематики, идват туристи. Миналата година разчистихме и маркирахме три еко пътеки, през 2016 година и 2017 година направихме два бардови фестивала.
Тази година " Артел 13 " е част от културната столица " Пловдив 2019 " с 5 ателиета за ритуален самун. Така сама на себе си потвърждавам, че всичко е допустимо ", декларира Чобан.
Покрай арт ателиетата в обезлюденото село гостуват хора от целия свят. Селото е на хвърлей от местността в Черешово, в която до неотдавна се виждаха руините на летния конак на именития Агуш ага. Някогашният държател на Смолянско неслучайно го избрал поради хубостта му. И запленени като него, гостите на писателката се връщат още веднъж.
Макар да е избрала псевдонима си Чобан преди доста години, от Родопите стартира историята на овчар на ориста си. А планината я е научила, че любовта и животът не са думи, а дейности.
Писателката е родом от Плевен, само че е расла и с бабините манджи в село Беглеж. Цанка Цанкова изкарва радостно детство. " Много ярки като спомен са ваканциите ми там. Годините, в които баба ти точи баница, в които се учиш да пушиш в задния двор на учебното заведение, в които нощем тихичко излизаш, с цел да не събудиш остарялата и мааш осем километра пешком с тайфата единствено с цел да се изкъпеш в река Вит, са оставили трайна диря в мен ", споделя Мона.
От Плевен тя поема към мегаполисите. Завършва " Поезия " в Литературния институт " Максим Горки " в Москва. През 1999 година с български писатели и поети основава Сдружението " Орден на трубадурите средиземноморци ", което провежда първата среща на средиземноморски поети от 12 страни. Координатор е в съветските кино продукции " Турски гамбит " и " Майстора и Маргарита ".
Заживява в Париж, където години наред е стопанка, отглеждайки двете си дъщери с мъжа си в идеалната за тях среда. Сърбят я обаче ръцете да написа и става първата българска авторка на чиклит романи - четива като " Сексът и Градът ", които описват истории на градските дами. Приема псевдонима Мона Чобан и по този начин става известна около триумфа на книгите си " Сексът не е мотив за запознанство ", " Никакви мъже повече " и " Раз Два Три ". Следва напълно другата творба " Париж - 18 ". Освен в жанра чиклит измежду творбите има алманах с новели и роман-антиутопия, а последният разказ „ Доста “, писан в Киселчово, дефинира като тайнствен натурализъм.
Градските героини имат доста разюздано съществуване, спрямо разбиранията на патриархалния Беглеж и целеустремения в " социалистическия " си натурализъм Плевен. Мегаполисът е свят, в който на доста хора битието подрежда живота им с цената на големи персонални взаимни отстъпки. В един миг писателката се вижда като своя героиня, с непознат живот, и внезапно сменя посоката. След като попада инцидентно в Киселчово, тя последователно се придвижва там и от година и половина живее в смолянското село.
" Навярно не мога да порасна и не преставам да си изобретявам завършения и случвания. А за дългия ми път от Плевен, през София, Москва, отново София, Париж, та до Киселчово са отговорни или родителите ми, които са ме оставяли постоянно да върша каквото си желая, или инатът ми, който ме е напъвал да не чувам никого. На мен не ми би трябвало доста време, с цел да взема решение, и поемам след концепция или след мерака си. Та по този начин стигнах до Москва - желаех да изучавам там. Така стигнах и до Париж - след един мъж. Така се озовах и в Киселчово - просто желаех да пребивавам друго.
В Родопите пристигнах за пръв път през 2010-а. 2011 година започнах ремонт на първата къща. До 2017 година живях ту тук, ту в Париж. От Еньовден на 2017 година пребивавам непрекъснато в Киселчово. Даже съм и киселчовски гражданин по персонална карта. Не ми се и мърда, до Смолян вървя мъчно. Вярно, че никак ме няма по градинките, занапред се изучавам от коя страна се държи мотиката. Пък и животът на село се оказа не толкоз непосредствен до романтиката, която си представяме в града, но пък е забавно и същинско. Такова, каквото би трябвало да е живеенето ни, съгласно мен: в случай че си набавиш дърва - ще се топлиш, в случай че си ремонтираш къщата - ще ти е уютно, в случай че изжупиш боба - ще го свариш ", споделя Чобан.
Тя първо купува къща в селото, по-късно и прилежаща плевня, която след цялостен ремонт е превърната в красива част от резиденцията. Постепенно ремонтира общо 5 къщи, отрупва ги с мебели и украшения от Франция, запазвайки и откритото достоверно в къщите.
В базата основава дружно с доброволци " Артел 13 ", който организира към този момент няколко години, арт ателиета и по този начин тя изцяло се откъсва от живота си в Париж. А към този момент и е разведена. " Все ми се струваше, че пребивавам непознат живот - на децата си, на мъжа си. Отдадох цялото си внимание на хлапетата и те към този момент се оправят сами в живота си. Париж е прелестен, спретнат, само че не си открих мястото там, седях у дома, гледах си децата и мъжа, само че това не е за мен. Искам да си изобретявам живота и да го сътворявам. Сега той ми е апетитен - без интернет, телефони, телевизия, единствено аналогово другарство ", споделя Чобан.
Базата на " Артел 13 " е построена благодарение на 60 доброволци. Всеки оставил нещо от духа си, което основава и специфичната атмосфера. „ Артел 13 " е неправителствена организация, основана с мерака да оживи Киселчово. Отново очевидно инатът ми е проговорил, откакто някой ми е споделил, че това е бита карта. Но ето, в нашия арт център се организират ателиета с разнообразни тематики, идват туристи. Миналата година разчистихме и маркирахме три еко пътеки, през 2016 година и 2017 година направихме два бардови фестивала.
Тази година " Артел 13 " е част от културната столица " Пловдив 2019 " с 5 ателиета за ритуален самун. Така сама на себе си потвърждавам, че всичко е допустимо ", декларира Чобан.
Покрай арт ателиетата в обезлюденото село гостуват хора от целия свят. Селото е на хвърлей от местността в Черешово, в която до неотдавна се виждаха руините на летния конак на именития Агуш ага. Някогашният държател на Смолянско неслучайно го избрал поради хубостта му. И запленени като него, гостите на писателката се връщат още веднъж.
Макар да е избрала псевдонима си Чобан преди доста години, от Родопите стартира историята на овчар на ориста си. А планината я е научила, че любовта и животът не са думи, а дейности.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ