Христо Смирненски - един безкраен талант
Роден в плевел и под напрежение интервал, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на 4 войни, отвратен от потушаването на Войнишкото въстание, закъснение на лекуването му, поради Деветоюнския прелом и малко по-късно умрял. Това са единствено част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, прочут още като Христо Смирненски.
На 29.09.1898 година в град Кукуш (Гърция), в фамилията на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият стихотворец Христо Смирненски. Вследствие на Берлинския конгрес (1878 г.) доста територии обитаеми с българи са останали отвън границата на Отечеството, в това число и Кукуш. Едва когато е приключил четвърто поделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, с цел да продължи своето обучение и поради разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 година, фамилията му също се преселва в София.
Христо записва в Техническото учебно заведение и оказва помощ на фамилията си като продава вестници. Също като по-големия си брат - Тома Измирлиев, стартира да разгласява стихове и прозаичност в хумористичния вестник " К`во да е " през 1915 година. На идната година сътрудничи и във в. " Българан ". И в двата вестника се подписва под името Ведбал.
През 1917 година постъпва като юнкер във Военното учебно заведение и макар строгия и тежък режим стартира редакторска активност във в. " Смях и сълзи ", където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, на които сътрудничи, са " Барабан ", " Сила ", " Художествена седмица ", " Народна войска " и други
През април 1918 година, под името Ведбал, разгласява първата си стихосбирка " Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ". През същата година, когато е четвърти курс, напуща Военното учебно заведение погнусен от кръвопролитния метод, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт), а татко му би трябвало да заплати неустойки, поради напускането на Смирненски.
Вече като граждански, Христо е включен в редколегията на " Българан ", в първия брой на сп. " Червен смях ", което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението " Везните на морала ". На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му " Първи май ".
На идната година стартира редакторска активност в " Българан ", а през 1922 година основава собствен комичен вестник - " Маскарад ". През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка " Да бъде ден! ", която е призната добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.
През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите откриват каверна, формирана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да написа - в края на май отпечатват последната му творба " Приказка за стълбата ". В нея се разобличават " героите " на народа, които, заслепени от власт и благосъстояние, са слепи и глухи, не помнят от къде са тръгнали и за какво са тръгнали.
По време на Деветоюнския прелом, Смирненски получава втори припадък на заболяването, само че жандармерията не разрешава да бъде откаран до санаториума на доктор Хаджииванов до 16 юни. Когато към този момент е откаран, е прекомерно късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуща този свят.
Много литературни критици, а и освен, одобряват Смирненски за правоприемник на пионерите в пролетарската литература и постоянно го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в " Да бъде ден! " са актуализиране на политически и публични подиуми, които се разиграват в обещано пространство и време. Зад множеството му произведения стоят събития, за които се написа във вестниците - Руската гражданска война, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксембург и други Тук поетът най-вече се приближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за битка и гражданска война.
Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически творби и над 100 прозаически. Сред тях са: " Ний " (26 юни 1920), " Червените ескадрони " (3 септември 1920), " Улицата " и " Утрешния ден " (24 септемри 1920), " Северно зарево " (29 октомври 1920), " През бурята " (6 януари 1921), " Йохан " (27 януари 1921), които са оповестени в " Червен смях ". Други негови творби са " Жълтата гостенка ", " Старият музикант " и " Братчетата на Гаврош ":> Ти целия вцепенен от завист си,
о гръмък и развратен град,
и твойте електрични глобуси
всуе така празнично блестят!> Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.> Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвсякъде
и ето ги: стоят на ъгъла,
с схлупен до очи каскет.> Какво им даваш от разкоша си
ти - толкова великодушен към едни,
а към бездомните Гаврошовци
нечовечен от ранни млади години?> Spisanie.to
На 29.09.1898 година в град Кукуш (Гърция), в фамилията на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият стихотворец Христо Смирненски. Вследствие на Берлинския конгрес (1878 г.) доста територии обитаеми с българи са останали отвън границата на Отечеството, в това число и Кукуш. Едва когато е приключил четвърто поделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, с цел да продължи своето обучение и поради разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 година, фамилията му също се преселва в София.
Христо записва в Техническото учебно заведение и оказва помощ на фамилията си като продава вестници. Също като по-големия си брат - Тома Измирлиев, стартира да разгласява стихове и прозаичност в хумористичния вестник " К`во да е " през 1915 година. На идната година сътрудничи и във в. " Българан ". И в двата вестника се подписва под името Ведбал.
През 1917 година постъпва като юнкер във Военното учебно заведение и макар строгия и тежък режим стартира редакторска активност във в. " Смях и сълзи ", където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, на които сътрудничи, са " Барабан ", " Сила ", " Художествена седмица ", " Народна войска " и други
През април 1918 година, под името Ведбал, разгласява първата си стихосбирка " Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ". През същата година, когато е четвърти курс, напуща Военното учебно заведение погнусен от кръвопролитния метод, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт), а татко му би трябвало да заплати неустойки, поради напускането на Смирненски.
Вече като граждански, Христо е включен в редколегията на " Българан ", в първия брой на сп. " Червен смях ", което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението " Везните на морала ". На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му " Първи май ".
На идната година стартира редакторска активност в " Българан ", а през 1922 година основава собствен комичен вестник - " Маскарад ". През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка " Да бъде ден! ", която е призната добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.
През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите откриват каверна, формирана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да написа - в края на май отпечатват последната му творба " Приказка за стълбата ". В нея се разобличават " героите " на народа, които, заслепени от власт и благосъстояние, са слепи и глухи, не помнят от къде са тръгнали и за какво са тръгнали.
По време на Деветоюнския прелом, Смирненски получава втори припадък на заболяването, само че жандармерията не разрешава да бъде откаран до санаториума на доктор Хаджииванов до 16 юни. Когато към този момент е откаран, е прекомерно късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуща този свят.
Много литературни критици, а и освен, одобряват Смирненски за правоприемник на пионерите в пролетарската литература и постоянно го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в " Да бъде ден! " са актуализиране на политически и публични подиуми, които се разиграват в обещано пространство и време. Зад множеството му произведения стоят събития, за които се написа във вестниците - Руската гражданска война, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксембург и други Тук поетът най-вече се приближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за битка и гражданска война.
Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически творби и над 100 прозаически. Сред тях са: " Ний " (26 юни 1920), " Червените ескадрони " (3 септември 1920), " Улицата " и " Утрешния ден " (24 септемри 1920), " Северно зарево " (29 октомври 1920), " През бурята " (6 януари 1921), " Йохан " (27 януари 1921), които са оповестени в " Червен смях ". Други негови творби са " Жълтата гостенка ", " Старият музикант " и " Братчетата на Гаврош ":> Ти целия вцепенен от завист си,
о гръмък и развратен град,
и твойте електрични глобуси
всуе така празнично блестят!> Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.> Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвсякъде
и ето ги: стоят на ъгъла,
с схлупен до очи каскет.> Какво им даваш от разкоша си
ти - толкова великодушен към едни,
а към бездомните Гаврошовци
нечовечен от ранни млади години?> Spisanie.to
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ