Епичният провал на говорещата кукла на Томас Едисън
Разлятото мляко * не интересувало Томас Едисън. „ Разливал съм много “, написа американският откривател през 1911, „ и макар че аз го помня дълго, другите го не помнят бързо. “
Почти век след гибелта му към момента нищо не е забравено за Едисън – в това число и моментите на метафорично разливане на мляко. Архивите в националния исторически парк Томас Едисън в Ню Джърси съдържат почти 5 милиона страници истински документи с триумфите на Едисън в сферите на звукозаписа, киното и електрическата сила, само че също и с неуспехите му – къщи от цимент, електрически химикали и говорещи играчки, написа Smithsonian.
„ Ежедневието ни е претъпкано с авансово записани звуци. Те са на всички места “, споделя Карлийн Стивънс от музея Смитсониън. „ Почти невероятно е за човек от XXI век да си показа време, в което не е имало сходно нещо като записан тон. “ Но е имало. През 1877, на 30-годишна възраст, Едисън пречупил тази „ звукова преграда “ и посредством своя станиолов фонограф записал тон за първи път и по-късно го възпроизвел.
Въпреки че Едисън намирал играчките за метод да се възползва от капацитета на фонографа си, нестабилната станиолова записваща повърхнина не била годна за пазара. Трябвали доста усъвършенствания, с цел да може изобретението на Едисън да се концентрира върху пазара – производството на говорещи кукли.
През април 1890 всяка кукла, която излизала от работилницата на Едисън в Ню Джърси, била висока 55 сантиметра, тежала съвсем 2 кг и била с порцеланова глава и дървени крака. В тялото на всяка бил вграден дребен модел на фонографа.
Конусовидният представител бил ориентиран към голям брой дупки в гръдната област на куклата, а записващата повърхнина била гравирана с 20-секундни осъществявания на известни детски песни, измежду които „ Мери имала малко агне “ (Mary Had a Little Lamb), „ Джак и Джил “ (Jack and Jill) и „ Хикъри дикъри док “ (Hickory Dickory Dock). С непрекъснато навиване на лостче, ситуирано на гърба на куклата, детето можело да слуша разнообразни приспивни песнички.
Това било значим стадий: говорещата кукла на Едисън е първият опит да се възпроизвежда тон за развлечение и комерсиална приложимост. Това е също и първият прочут случай на наемане на хора като озвучители – към 18 млади дами, работещи във заводи, които рецитират на всеослушание обособен запис за всяка кукла.
Но всичко се провалило.
Веднага щом почнали продажбите, се появили недоволства – лостчето падало елементарно, звукозаписната повърхнина се повреждала, качеството на звука било неприятно. „ Връщат ни много играчки и считаме, че нещо не е вярно “, написа представител на Horace Partridge & Co., бостънска компания снабдител на играчки. „ Пет или шест са върнати, тъй като частите не били крепко захванати, други – тъй като не приказват, а имаме и случай от Салем, в който се твърди, че след едночасово потребление звукът почнал да се губи, до момента в който най-после не се разбирало нищо. “
Само няколко седмици след стартирането в продажба Едисън изтеглил куклите от пазара. Не е явен точният брой на продадените кукли. Според едно пресмятане към 2560 кукли са изнесени от фабриката в Ню Джърси, само че наподобява, в действителност са продадени по-малко от 500. Но през днешния ден куклата на Едисън е рядко богатство.
В комерсиалните записи на Едисън написа, че 7500 изцяло съединени кукли останали пакетирани в склада в Уест Ориндж в Ню Джърси. Налице били и стотици елементи, чакащи да бъдат съединени. Това, което било несъмнено от един вестник през 1888 като „ Невероятните играчки, които господин Едисън прави за положителните дребни момиченца “, е било наказано две години по-късно в различен вестник като „ плоско, неприятно виене “ на записаните думи. Едно заглавие на Washington Post гласи: „ Говорещи кукли: Щеше да е по-забавно, в случай че се разбираше какво споделят “.
Едисън желал да оправи техническите проблеми и скоро решил да създаде усъвършенствана версия на куклата. Но уменията и отдадеността му не били задоволителни да прескочат елементарна преграда – пазара. Цената на куклата – 10 $ за кукла без облекла и 20 $ за облечена кукла – била доста висока (еквивалентната цена за 2015 би била 237 и 574 долара).
„ Мисля, че Едисън изобщо не е разбирал от търговия “, споделя Пол Израел от университета Рътджърс и създател на книгата „ Едисън: живот на изобретения “ (Edison: A Life of Invention). „ Той бил доста по-добър в произвеждането на технологии, рекламирани и продавани от други хора. “
„ В провалените опити Едисън е виждал метод да се учи, да добива познания “, прибавя Израел. „ Но когато нещо се провали на пазара, а куклата е сторила тъкмо това, няма път напред. Едисън не се е питал „ Защо това се провали? Маркетинг? Икономика? “. Не. Той в никакъв случай не се е интересувал от това. “
Въпреки напъните на Томас Едисън да направи нов дизайн на куклата, фабриката му е била в дълг от 50 000 $ и не е била утвърдена за заем, който да даде опция за изработката на второ потомство кукли. С присъщия си оптимизъм той траял напред.
„ Куклата за малко се считала за брилянтна, само че се провалила на пазара “, споделя Стивънс. Това било опит, който имал потребност от усъвършенствания, само че на пазарния свят времето е всичко. „ Понякога поговорката, че „ ранно пиле рано пее “ е вярна, само че от време на време този, който е пръв в нещо, демонстрира всичките си недостатъци и идва различен, който прави подобренията. “
Стивънс показва смарт часовника на Apple като актуален образец за напъните на Томас Едисън да слее нова технология (фонографа) със остаряла (куклата). „ Понякога се получава, различен път – не “, приключва Стивънс.
* It’s no use crying over spilled milk (Няма смисъл да се плаче над разлято мляко) – сентенция, която значи, че човек не би трябвало да се ядосва за неточности, които не може да поправи.
