Управлявана смърт
Как стърготини и глина основават динамит, вършат гражданска война и водят до основаването на Нобелова премия.
Алфред Нобел е бил прочут не като основател на фамозната влиятелна премия, а като откривател, направил положение от взривни субстанции.
Най-известното откритие на Нобел е динамитът. Според легендата рецептата е открита инцидентно. Така ли е било в действителност?
Преди Алфред Нобел в качеството на взривен материал се употребявал единствено барут. През 1846 година е открит нитроглицеринът – течно взривно вещество с много по-голяма мощ. Проблемът бил в това, че нитроглицеринът се взривявал толкоз елементарно, че надалеч не било елементарно да си имаш работа с него.
И въпреки всичко през 1862 година Нобел, продължаващ делото на своя татко – инженера, откривател и бизнесмен Имануел Нобел, построил дребна фабрика за произвеждане на нитроглицерин и почнал да търси способи да „ опитоми “ рисковото вещество, написа изданието „ Чердак„.
Една от крачките по този път станало изобретението на детонатора – дървена кутийка с неголямо количество взривно вещество, която запушвала металния резервоар с нитроглицерин. Неголям гърмеж в детонатора вдигал във въздуха целия резервоар с взривното вещество.
Така почнала кариерата на Нобел като откривател. В бъдеще той усъвършенствал структурата на детонатора, само че работата със самия нитроглицерин си оставала доста рискова.
През 1864 година фабриката на Нобел се вдигнала във въздуха. При гърмежа починали няколко души, в това число по-малкият брат на Алфред – Емил. Това не спряло бизнесмена и той построил още няколко сходни заводи. Но колкото и служащите да се стараели да съблюдават техниката за сигурност, от време на време имало нещастни случаи.
За изгодата от стърготините
Поредицата от трагични случаи била спряна чак през 1867 година, когато Нобел основал динамита. Според легендата изобретателят инцидентно разкрил, че нитроглицеринът добре се всмуква от диатомична пръст (диатомит) и такава примес много по-лесно и безвредно се употребява от нитроглицерина. Тази примес била наречена динамит.
Има две версии по какъв начин тъкмо е било направено откритието. Според едната Нобел изпуснал кутия с нитроглицерин в стърготини, а съгласно другата някой от служащите разсипал взривното вещество върху глинеста почва. В двата случая Нобел очаквал гърмеж, а когато подобен не последвал, решил да обясни повода и по този метод стигнал до рецептата на динамита.
Но самият Алфред Нобел отричал, че е направил откритието инцидентно. Собственикът на фабриката за произвеждане на нитроглицерин бил извънредно заинтересуван да направи това вещество по-безопасно и тествал десетки разнообразни разновидности, преди да се спре на сместа от взривно вещество и глина.
Динамитът направил Нобел богат и прочут – с помощта на веществото, което се взривявало по условие, а не по случайност, доста се облекчило и ускорило прокопаването на тунели, канали, строителството на автомобилни и железопътни трасета. Това била същинска гражданска война.
Разбира се, взривното вещество бързо намерило и военно приложение – динамитът се употребявал в пневматичната артилерия до края на XIX век, по-конкретно в Испанско-американската война. Освен това Нобел изобретил балистита – бездимен барут, който се употребявал в пушките.
Земната популярност
През 1888 година публицистите от един френски вестник разгласили некролог на Алфред Нобел под заглавието „ Търговецът на гибел е мъртъв “. Това било неточност – създателите сбъркали Алфред с брат му Лудвиг, който фактически се занимавал с производството на оръжие. Алфред доста се впечатлил от тази история и решил, че не желае да остане в паметта на хората като търговец на гибел.
Той съставил наследство, съгласно което цялото му имущество се прехвърляло на фонд, от който и до през днешния ден се изплаща Нобеловата премия за достижения в региона на науката, литературата и битката за мир.
„ Цялото мое движимо и недвижимо имущество би трябвало да се обърне от изпълнителите в ликвидни полезности, и събраните по този метод средства да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от вложенията би трябвало да принадлежат на фонд, които годишно ще ги разпределя под формата на награди за тези, които в течение на миналата година са имали максимален принос към човечеството…
Указаните проценти би трябвало да бъдат разграничени на пет равни елементи, които се предназначават по този начин: една част — на този, който направи най-важното изобретение или откритие в региона на физиката, друга — на този, който направи най-важното изобретение или усъвършенстване в региона на химията, трета — на този, които направи най-важното изобретение в региона на физиологията или медицината, четвърта — на този, който сътвори най-забележителното литературно произведение с идеалистична устременост, пета — на този, който способства най-вече за единството на народите, за унищожаване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и спомага за провеждането на мирни конгреси… Моето особено предпочитание се заключава в това при присъждането на премиите да не се взема под внимание националността на претендентите. “
Това е написал Алфред Нобел в собственоръчното си наследство (текста и детайлности от биографията му можете да откриете в Уикипедия).
Днес всеки лауреат получава към 1 млн. $.
