Римската република: Как се появява, как изчезва и какво представлява
Римската република в действителност минава през редица етапи, които историците нормално назовават ранната, междинната и късната република. Ранната република стартира през 509 година прочие н. е., когато група римски аристократи се събират и смъкват от власт последния крал на Рим – Луций Тарквиний Горди. Тези аристократи се нуждаят от поддръжката на хората, с цел да поддържат тази нова република, и по този начин се образува много чудноват контрастност на демократична република, ръководена от аристократи. Това главно задава тона на Римската република оттова нататък.
Трудно е да се каже кои римски митове от ранната република в действителност са истина и кои не са. Но когато стигаме до междинната република, която в основата си е по времето на Пуническите войни (три войни, водени сред Рим и Картаген от 264 година прочие н. е. до 146 година прочие н. е.), към този момент имаме проверима история. И, несъмнено, в някои елементи на късната република, с помощта на хора като Цицерон, в действителност можем съвсем да следим събитията от ден дневно. Това значи, че имаме ясна визия за действието на републиката и какви са нейните конституционни механизми.
Има Сената – на доктрина незаконодателен, а чисто съвещателен орган – който в действителност обаче ръководи държавата и се състои от мъже от аристократичната (патрицианска) класа. Има и доста демократични конгреси, които с развиването на Републиката стават по-безсмислени. Най-високите държавни длъжности се заемат от двама консули, които се избират от Сената.
Но ранната република изпитва големи проблеми в обществен проект – известни като спор на ордените – както и политически битки, защото „ елементарните “ римляни (плебеите) се борят с патрициите за политическо тъждество. Съгласуването на двойните цели на тези две секции от римското общество е може би определящата характерност на ранната република.
Римски конгрес
Патрициите са първичната аристократична класа на Рим и имат несъмнено място в римската аристокрация, което е непокътнато единствено за тях. Те се женят по избрани религиозни обреди, които са различни от тези на общото население, и са от висшите фамилии в Рим.
Това обаче важи единствено за ранната република. В по-късната република плебеите стартират да получават повече права.
Римското право е скелетът, върху който е построена огромна част европейско право и се основава на доста ранен набор от закони, известни като Дванадесетте таблици. Това са 12 устава, които образуват основата за законите, насъбрани през годините.
Въпреки кървавата си известност, римското общество в прочут смисъл е и доста цивилизовано – изключително това в град Рим. Има предписание, което гласи, че един месар не би трябвало да се отдалечава на повече от три крачки от щанда си, до момента в който държи нож. А артист може да съди публиката си за пострадване на възприятията му, когато го освирква. Така че плебеите в действителност разполагат с огромна част от правната отбрана.
Проблемът е, че Рим има, по този начин да се каже, мощно общество и слаба страна. Скитският мъдрец Анахарсис обобщава добре, когато сподели: „ Законите са паяжини, които улавят дребните мухи, само че не могат да хванат огромните “. И по този начин, римските закони са положителни в наказването на елементарни римски жители, само че за богатите и могъщите те като че ли не съществуват.
Comitia Centuriata – едно от четирите събрания на обособени нации, които седяха под Сената – се събира годишно, с цел да избере консулите и преториите за идната година. В ранните години на републиката това е военно заседание, на което римската войска гласоподава за консулите, като всъщност избира техния боен водач за тази година. Тъй като консулът ще бъде индивидът, който да води армиите в борба, в демократична република е изцяло рационално армията да го избере.
Но в по-късната република виждаме разминаване сред консулите и армията, защото по това време те стартират да се бият тук-там като Сирия, Испания и Северна Африка, което значи, че армията не може да се върне в Рим, с цел да гласоподава. Това значи, че римските жители гласоподават за това какво ще прави армията и кой ще я командва.
По създание римската войска има най-голяма власт в Рим, тъй че не лишава доста време на политици като Сула и Юлий Цезар да се опитат да завоюват армията, предлагайки й опция на това, което другите политици желаят тя да прави. И резултатът от това е Римската империя, която в основата си е военна тирания.
Това към момента се дискутира живо. Някои хора настояват, че е извънредно демократична; други показват, че демократичните институции на Римската република са завладяни от аристокрацията и резултатът е, че тя въобще не е демократична.
Гражданството е главно нововъведение при римляните. Атиняните имат вяра, че с цел да си атинянин, би трябвало да се родиш в Атина – и да станеш атинянин е все едно котката да стане куче. Римляните обаче разсъждават на противоположния принцип.
Доста постоянно, откакто завладеят град, те събират локалните поданици и им споделят: „ Поздравления и добре пристигнали в Рим, съграждани. “ И по този начин, римляните са освен приобщаващи, само че от време на време и наложително приобщаващи…
Те също така правят забавното изобретение, че можеш да бъдеш жител на личния си град и в същото време жител на Рим. Но това не е ново като концепция. Рим в действителност е издигнат посредством завземане на народите на Италия, а по-късно и на Галия и Мала Азия, трансформирайки ги в част от популацията и в свои модел, до момента в който не станат по-римляни от самите римляни. Италианската обществена война от 91-88 година прочие н. е. е провокирана от отхвърли на Рим да даде поданство на своите италиански съдружници. Това е единственият регистриран случай в историята на противоположното на война за самостоятелност.
